Несподелените или споделените емоции - кои траят по-дълго и защо? По-дълго и интензивно ли искате някого, когато ви се дърпа и защо?


Dann bleibt uns doch das schöne gelle Lachen

Може би несподелените....така мисля аз...Зависи човек колко се самонавива при тях..Има хора който бързо се отдръпват когато видят че отсреща няма нищо...Но има и такива който е толкова силно чак да болка....При споделените...всичко което правиш и чустваш отсреща се приема....пак е силно...но може би по насочено и спокойно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По-дълго при мен траят споделените А за дърпането...от дърпане до дърпане има разлика..Силно привличане съм изпитвала и в двата случая. В единия просто не става, а в другия трябва да поомайваш по-дълго време

За дърпането-може да те амбицира, да засили интереса, любопитството...но всичко си има граници, след един момент просто теглиш една....и продължаващ напред!
Споделените-тях ги предпочитам!Казано е-истинското щастие е споделеното щастие!

Do YOU dare?

Положения са интересни

Несподелените чувства (не знам дали са любови) ме мотивират да се боря! При тях интересното е, че се дебнем, гоним, провокираме, гледкаме се с едни лукави очички, докосваме се рядко и за кратко, виждаме се се редичко също. Това, което съм забелязала е, че нямането на чувства, не пречи на повечето мъже да флиртуват, а флирта е нещо страхотно ...

Споделените чувства са ми интересни по-дълго време, когато човека е ценен. Имала съм случаи, в които ми е писвало изключително бързо. Обикновено става с обсебващи хора.

За мен лично споделените чувства са път към опознаването, а опознаването към харесване/нехаресване или влюбване/невлюбване. Второто продължава кратко и все още се чудя има ли смисъл да се стига до там?

Да съм до теб всяка нощ се моля, да съм до теб ... да съм до теб ...

Поне не може да се каже общо.

Напълно възможно е към случаен човек споделената емоция да просъществува по-дълго, защото се "подхранва" от общуването с него. Иначе просто би го забравила.

От друга страна, ако споделиш емоция с някой, който се окаже че не си струва, бързо ще охладнееш; в този случай несподелената емоция вероятно би издържала по-дълго поради.

Ако говорим за един и същ човек, делението е същото - продължителността на споделената емоция зависи от качествата на човека. А продължителността на несподелената - от това, каквото виждаш за него. То май е същото, само че гледаш 'отвън"

И, разбира се, има още нещо, което пречи на точната преценка: наличието на други интересни обекти наоколо. Те също биха могли да повлияят на продължителността

Понякога седя и си мисля, а понякога само си седя ...

Ша ма извиняват дамите от клуба (и част от господата) ама да си го говорим направо - много често се оказва че обекта на нашите желания е докарал всичко от към реклама, и рекламата е без никакво покрите просто всичко е една фасада - да речем стегнатия бюст се оказват силиконови подплънки в сутиена (гадно е когато ти останат в ръцете в един момент), умело подбрания грим който скрива... да не казвам какво и дрешките които скриват това и онова. Е всичко лъсва по някое време ама тогава разочарованията са гаднииии появяват се вицове от рода на "ауууу крокодил ама и говорящ" и т.н. Да не говорим за това че тъкмо си стигнал до въпроса преглътнал всичко това и в един момент се почва "ама аз това не мога да го направя" или "ти си много извратен бе как ше ми правиш такива работи" и така нататък в този репертоар. Да не продължавам най-вероятно много хора са го преживели и има какво да допълнят ако няма значи са щастливци.

Иначе за споделеното - да речем че се помни понякога с добро понякога с лошо иначе ако не е споделено всичко сякаш е някак идеално ама пък си седиш на сухо. Така че май нямам угодия а??

Аз определено съм за споделените емоции, те засилват чувството....Даже и да ме освиркат, пак ще е споделено! /т.е. разделяме си натоварването/, а
"радостта е краткотрайна, щом я изживееш сам!"...

Не питай старило, а Патило!

Какво разбираш под "случаен човек"? Т.е., досещам се какво, но не виждам разликата с неслучайните.

Dann bleibt uns doch das schöne gelle Lachen

Нямаш, я

Ами ако се стигне до "ау, аз съм я убил... и съм я изял"?! Само че ако не знаеш вица, не ме карай да ти го разказвам, че не го помня целия.

Dann bleibt uns doch das schöne gelle Lachen