Ужасно съжалявам!

Никога не се примирявай!!!!!!!!

Read between the lines

Тъй. Значи да не сме общи, а хипотетични. Демек да не сме реални (макар и присъединени към останалите), а измислени. Ми добре. Значи да си представя, че един път месечно жена ми ме хлопва с токчето по тиквата, и като следствие един път месечно отивам да оправям обувката, защото жена ми удря силно (единствения път, когато ме удари полунашега ми светна пред очите и ми омекнаха коленете), а италианските обувки са крехки. И как ще се чувствам? Ами прецакан. Хем ме бият, хем оправям инструмента за бой. Дали ще направя компромис? В смисъл, дали ще продължа да оправям обувката? Ми зависи. Ще ми е кофти, когато наближи времето за начукване на канчето ми, ама ако съм щастлив през останалото време? От това зависи. Към момента, ако проблемът е чупенето на токчето в главата - бих направил компромис. Но това е моето мнение, пък и е чисто хипотетично, защото съм два пъти по едър от жена ми, трудно бих станал жертва на насилие, дори и психическо (това включва и унижението от боя), пък съм и достатъчно свободен, а оттам и с достатъчно възможности за избор. Със сигурност, обаче, има хора, които са насилвани, но нямат бога избор и стоят при насилника било от страх, било заради парите. При тях положението е шибано, но пак е въпрос на усещания и чувства.

Обобщение. Ако щастието ми с насилничката е повече от болката и унижението - ще остана. Предполагам, че с времето щастието ще намалее и тогаз ще си увия кура три пъти около кръста, ще взема двете кофи с ташаци и ще си ида.

Тези дни май ми върви да заблуждавам хората с писанията си. Истината е, че не съм преживяла дори и един процент от написаното. Но аз съм добър наблюдател и роден душеприказчик, дори и работата ми е свързана с това. Доста съм наясно с тези неща и за разлика от повечето хора не си крия главата в пясъка пред човешкото нещастие. Не се правя, че не виждам, с надеждата да изчезне. Защото в повечето случаи, когато комшията подгони комшийката с дебелия кол, колкото повече тя вика и пищи, толкова повече наоколо затръшват вратите и прозорците ... да не би комшията да разбере, че са го видели и да им се обиди ...
Та ... просто за тия неща трябва да се говори, а не да се правим, че ги няма. Затова и го написах. Затова и те поздравявам, че си пуснала тази тема. Макар че в нея прочетох неща, които за пореден път ме увериха, че българският мъж е безнадежден случай ...

Voulez-vous coucher avec moi ce soir?

Как преди седмица забих три шамара на моята:
Хванал я нея душевния или физическия "цикъл", не знам... Вече почнах да ги бъркам двата...
Вечеряме. Тя дудне. Аз спирам да слушам. Тя продължава. Аз й казвам, че вечерям. Тя пак. Ставам и сядам на дивана и си пускам някаква телевизия. Тя идва и освен дудненето започва да ме поудря по рамото. Тегля й една майна и казвам да престане/първо/. Не престава! Ставам и се премествам в стаята. Тя идва и пак дудне и ме поудря. Пак предупреждавам! /второ/ Ставам и тръгвам да излизам. Препречва ми пътя а пак продължава... Трето предупреждение /много сериозно!!!/ Продължава...
1. Плесница!!! - Тя продължава...
2. Силен шамар!!! - Тя плахо продължава!?
3. Тупаник с отворена длан странично!!!! - Тя ... в нок даун! Моментално на лицето й се изписа промяна на намеренията й, както и ръката ми!

Така всичко свърши. От тогава намирам много положителна промяна. Капризнеченето, мрънкането и лигавенето е сведено да минимум. Почти всеки ден ме посреща с различна и все по-вкусно сготвена вечеря. Само след два дни ми каза, че не било хубаво да се бият жените, хех, че и тя попрекалила ... доста... Пък и секса ни потръгна ... много!!! И всички са доволни!!!

Не! Не бих я ударил пак, ако не си го "купи".

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от KAPAMФИЛЧO на 30.06.05 15:00.</EM></FONT></P>

Редактирано от KAPAMФИЛЧO на 30.06.05 15:04.

Беше ми интересно да разбера твоята (чисто мъжка) нагласа да правиш или не компромиси. Усещането ти за баланс - също.

Не знам дали си чувал, но има една мисъл в тази връзка, която ще напиша тук.

Границите в едни отношения трябва да са твърди и да се поставят в началото. След това е вече късно.

П.П. Изявен ... професионалист си, нали?!
Не ми отговаряй, сигурна съм.

Read between the lines

Комплекси Карамел, нищо повече. Имат нужда да се чувстват мъже.
Не знам защо побоят над някой по-слаб и лек от тях с n-килограми, ги кара да се чувстват по-мъжествени (аз бих се чувствала жалка да ударя някой по-слаб от мен), но си е факт. Народопсихология ли е, инстинкти ли ще са, нямам понятие.

Аз много, ама много одавна помня, че казах на приятелите си. Бъзикайте се за моя сметка, връзвайте ми тенекии, но да не сте посмели да ме блъснете или ударите. Защото връщам (Е, тогава бях малокалибрена злобарка, сега пак съм малокалиберна, но не чак такава злобарка ;)
Сега просто си спомням, че много рано, като още се сваляхме с приятелят ми избихме темата на насилие, спомням, че казах.
"Не ми пука кой е или колко го обичам/държа на него/нея. Нито на причината. Ако някой ми посегне, го изхвърлям от живота си и забравям за него. изключения никакви."
Продължавам да се придържам към тази философия и до днес. Върши ми работа, приятелите ми ме уважават за това мое отношение и общо взето не се оплаквам.


Това, което ме стресира са жени/момичета, които общуват с такива хора. че им позволяват подобно отношение, че им прощават и най-страшното, че ги обичат и защитават.
Просто не мога да го проумея.
Да, знам психологичното обяснение, но пак...
Аз имам един познат, който се знимава с насилствен спорт. Умее да орави с нож и обича насилието. Не съм го видяла да налита на бой или да наранява някой, но фанатичният му блясък в очите, докато разиграват нкава защитна или атакуваща позиция (или спаринг) ме притеснява. Освен това си тегли клипчета с хора, които се бият или просто има брутални сцени.

Насилието е прекалено неразделна част от живота ни, има го навсякъде: филми, телевизия, общуване, навсякъде.
Мисля, че поколението и цялата концепция за насилието нещо не ни е наред.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно този въпрос разглежда Голдинг и книжката си засужава .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

:)))) Туриш ли граници в отношенията после трябва да ги нарушаваш. Е, и това си има своето очарование, особено ако си падаш по усещането за вироглавост и свободолюбие, което дава всяко нарушение на установените правила. Мисля, обаче, че при наличието на толкова много ограничения на морала и закона човек да си поставя допълнителни такива е доста мазохистично. Всъщност това е въпрос на светоусещане. Може би твоето се различава от моето.

А иначе - не. Не съм изявен професионалист. За да е такъв, човек трябва да поставя работата на първо място. А при мен не е така. Работата, наистина е част от живота ми, но не най-важната. Основно служи за източник на пари, които спомагат да е хубав живота ми. Така, че отново сбърка.:)))))))

а и двамата са достатъчни иначи и не пускат и миялната - интересно семейство ще стане. Да имаш задължения и да ти напомнят за тях не е тормоз.

Ще бъда кратка: МАРИН.

Теб досега не те ли е била жена? Ако не ти се е случвало обади се

poor is the man
whose pleasures depend
on the permission of another