Имах една кратка (8 месеца ) връзка. Окачествявам я като кратка, защото се виждахме средно по 1 път на месеца, т.е. за цялата връзка сме се срещали не повече от 10 пъти. И луд секс, и емоции, и от всичко по много. Аз - дисциплинирана, знам, че връзката е без бъдеще и много-много не се връзвам. Просто му се радвам на човека, кефя му се на макс и толкова.

Обаче, той - недисциплиниран. Как се изхитри да се влюби, нямам представа. Дотам, че взе да иска брак, деца и прочие.

Има ли някой идея как се прекратява такава връзка?

Ами най-лесния начин е да му кажеш че няма да стане и да спреш да се виждаш с него, ако не става подаваш жалба в полицията срещу него че те тормози или плащаш на мутри да го пребият и да го вкарат в болница за 6 месеца. Виж колко е лесно

Наведи главата защото прелитам ниско с асконата !!!

се прекратяват всички останали видове връзки ?

Истината е, че изобщо не ми се иска да се разделям с него, той си ме устройваше напълно докато не стана недисциплиниран.
Няма ил някакъв начин да му се подобри дисциплината?

радке, съмнявам се, че можеш да го дисциплинираш. една връзка (трябва да) търпи развитие, ако е продължителна. иначе умира.
е, твоят човек е решил, че сега е момента за развитие. което пък теб не те устройва. щом чувстваш, че не искаш нищо да променяш, зарежи го - не му губи времето, пък и своето.

Не знам как. Инициативата никога досега не е била моя. А сега аз трябва да го направя. Нещо като да вляза в ролята на палача. Брррррр...

Затова питам, защото нямам опит.

Аз съм го решила. Да не му губя времето. Въпросът е как да го направя достойно и най-безболезнено за него.

Не съм някоя използвачка, уважавам го много и страшно го харесвам този човек. Просто не мога да споделя живота му по ред причини.

В по-изгодната, макар и нараняваща, позиция. Може да ти е гадно, заради човешкото в теб, но поне не е от това, че чувствата ти са несподелени
Във всичките си безперспективни връзки, аз съм била на мястото на твоя недисциплиниран мъж, само че без да стигам до крайности! С мен се бориха, като въобще не ми обръщаха внимание - пиша смс, не ми отговарят, обадя се - хладни (аз се страхувах да се обаждам, защото ... не знаех как ще реагира), изпратя мейл, не ми отговорят, пиша в чата - също. Мисля, че бягайки, ще го нараниш още повече. Бъди честна с него. Ако имаше кой да е честен с мен преди мноооого време, щях да съм благодарна за това. Мисля и че ти няма да сгрешиш ако го направиш

кажи му истината. така е най-достойно.

Привикваш го за предпочитане на обществено място/от гледна точка сигурност, ако е по емоционален/ И казваш:
"Глей ся к`во: Аз като тръгнах с тебе не съм търсила съпруг, а кеф. Не се обиждай, че си в ролята на обикновен тъпкач, щото мноо та уважавам и ценя, но такива са параметрите на на`ти отношения, които мога да прима на тоя етап..." Та да се върна на необходимостта да сте на обществено място, щото рискуваш да отнесеш някой шамар, ама ефекта е гарантиран - сигурно или ще се "дисциплинира", докато не срещне друга или повече ни ще потърси, ни ще иска да те чуе...

Щом не става, зарежи го!

Мен пък ми се случва да съм честен и да отхвърлят думите ми.
Аз им казвам немога дърабъра, имам си ангажименти, други по-важни неща (работ паирятели дъра-бъра).
Те казват ОК имай си ама искам и аз да съм част.
Е добре де ама аз неискам да си част, защото пак същите неща ...
Добре де те не ми пречат ...
И омагьосан кръг. Аз ставам още по остър ... и ги гледам как страдат ... и ми е тъпо и ташаци на рояци ... накрая плачат аз стоя отстрани и ги гледам с безизразна физиономия ... а вътре в теб едно те е свило, защото малко или много ти пука за въпросния човек, но приближиш ли се той ще те сграбчи ... обвиняват ме в безсърдечие и безчувственост ... наревават се и утре пак същия разговор ... след 2ия 3ия път се опомнят ... ама ти си изял такава доза лайна, че не е истина ...
Та извода е - Хубаво нещо е човек, ако е човек.

Hit the road!

"не искам да се виждаме повече. моля, прояви разбиране и не ми се обаждай и не настоявай да се виждаме."

заеби кучето ... зъл стопанин!

Гледам и се питам - що е то недисциплиниран, според теб ? Каква дисциплина мислиш, че му липсва. Защото според мен бъркаш думата "дисциплина" с думата "усет". А в тая връзка, няма как човекът да се усети, че не го искаш вече до себе си, ако не му го покажеш или кажеш.

Положението е така да се каже, правило любов с майка си...

Най-малко ще иска да разбере ЗАЩО?, какво се е променило...Ще не ще ще трябва да обясни, ако не иска денонощни обаждания...

Щом не става, зарежи го!

Аз да не съм ходила с тебе едно време?
Или всички по-улегнали и ангажирани с други работи мъже така постъпват?
Пък поведението, което описваш го имах като бях на ... ъъъ ... 16 ... и на 17 ... и на 18 дори! Много съм го тормозила човека, ма малкия ми мозък ... как да го разбере? Вече не ги правя така работите Сега на мен ми се раздира всичко отвътре, но мълча. Дори действам в отрицателна насока - да се мине, да се не види вече ... защото ТАКА ТРЯБВА.

по принцип човек би трябвало да постъпва така, както му се иска да постъпват със самия него.
и тъй като приоритет на мъжете /по-често/ е да те държат на "въже" и да си служат с теб на повикване, според нуждите им /има формула 1 , има мач, пие ми се с приятели, мързи ме да излизам и др. важни причини/ , бъди сигурна , че както и да постъпиш , все някой ще го боли глава...
както и бъди убедена, че рано или късно ще се обърне палачинката и в някоя друга връзка ти самата ще се окажеш недисциплинирана....
за това просто бъди откровена, разговаряй -ако те разбере-добре, ако не те разбере-поне няма да влачиш кофти привкуса, че си намачкал някого като салфетка без обяснения....
всъщност, пускането на темата тук Е ли индиция за твои колебания дали да сложиш край на връзката?

Аз пък си държа на приятелството с въпросната ... след като мине първата вълна и се старая да си запазя приятелството
не са малки мацките ама ... някой не порастват


Hit the road!

Най-почтено е, ако му кажеш в прав текст, че връзката ви те устройва във вида, в който е била до сега. Не си готова за по-сериозна и ангажираща връзка, но го харесваш и ти е приятно с него, и ако е навит така да си продължите ОК, ако не е - по-добре да не се виждате повече.

Всички варианти на увъртане, недомлъвки, криене и т.н. не ги смятам за достойни.

If you truly want something in life, you need to work for it.

В никакъв случай не бъди губа с човека! Направи така, че той сам да се откаже да иска да те вижда, а да постигнеш това има стотици вариянти, но те са различни при отделните хора.Ако се държиш , обаче, безразлично или деликатно му намекнеш, че той не може да очаква нищо от тази връзка, мисля, че всеки нормален мъж би се отказал...ако има поне малко достойнство де.При влюбените хора нещата са доста по-комплексни все пак....така че се зареди с търпение...

От друга страна, от това което си писала, лично аз си мисля, че този човек хич не ти е безразличен и да не се окаже в един момент, че ти си по-влюбена в него, отколкото е той в тебСамата ти казваш, че на вашите срещи е имало цитирам:"И луд секс, и емоции, и от всичко по много."Малко съмнително ми изглежда да правиш 10 пъти секс с някого и това да е било вълнуващо преживяване за теб и да не е довело до емоционално обвързване от твоя страна. Разбира се , може и да греша в преценката, но според мен ти не си "дисциплинирана" в тази връзка, само ти се иска да бъдеш такава

Chance never gives, it only lends.

Не, не е индикация за никакви колебания. Само за начина на приключването й.

Как го мразя това ... нестига, че не те искат ами и ще ти вгорчават живота за да им е по-лесно на тях ..... аааааааааааааа ... ще викам!
недей така да съветвап девойчето ...

Hit the road!

Мъжът е много точен, от всяка гледна точка. От самото начало знае, че връзката ни е приятелска и секуална, без шанс за развитие. Това не означава, че съм се отнасяла с него като с "обикновен тъпкач", в никакъв случай.
Но, с течение на времето нещата се задълбочиха, както ми каза той: "Дойде, показа ми слънцето и звездите, показа ми , че хората можели и да се разбират и да се чувстват добре заедно. Защо искаш сега аз да не се стремя към това?"

Това за дисциплината го "откраднах" като термин от един пишещ тук, май никът му беше Wehrdienst или Wehrmacht, не запомних точно. Това е просто закачка с неговото мнение по една от темите тук. И сериозна самоирония с мен самата, ако не си усетил/а. Просто нещата излязоха извън контрол с този мъж. А последното, което искам е да го нараня.

Това че моето мнение не ти харесва си е абсолютно твой проблем!

А що се касае до девойчето, вероятно то си има достатъчно акъл в главата за да вземе решение само.Идеята тук е всеки да каже/предположи как би реагирал в подобна ситуация=> нито аз, нито ти ще РЕШАВАМЕ вместо Рада, така че стига си крещял хистерично...... и без това никой не те чува!!!!!

Chance never gives, it only lends.

Да, точно това му казах. Че няма шанс за повече от това, което е сега. Но той си го знаеше това от самото начало. Обаче, човек винаги се надява на нещо повече и че може да пормени нещата, нали разбираш?

И така, той се съгласи да се разделим, защото него не го устройва само да виждаме и толкова. Обаче само след два дни се обади и каза: "Майната ми на мен какво искам, съгласен съм и на малкото, което ми даваш."

Грешката ми е, че му повярвах. Защото той продължава да иска същото и да прави всичко възможно да ме накара да отстъпя. Затова сега твърдо съм решила вече да не отстъпвам.

Тъжно е когато един такъв силен и достоен мъж трябва да бъде огорчен. Желая му от все сърце жената, която заслужава.

Правилно си разбрала, но и аз не съм го крила. "Дисциплинирана" беше казано на шега, но и е вярно донякъде. Разбира се, че не съм безразлична към този мъж, просто не мога да му дам това, което той иска, по ред причини. И двамата сме сериозни и достойни хора, приятели от години.

как да прекратиш? Ти си кажи така и готово..., щото инак колкото и да обесняваш и да вадиш доводи на въпроса му защо "Дойде, показа ми слънцето и звездите, показа ми , че хората можели и да се разбират и да се чувстват добре заедно. Защо искаш сега аз да не се стремя към това?"
Той най-накрая все ще се почуства като употребен тъпкач, ако и отпреди да е бил наясно и прочие...Ама ако обесняваш, ще се опитва да те убеждава и ще се проточи работата.
И въобще къв е проблема след като е Мъжът е много точен, от всяка гледна точка? Ма като твърдо си решила и не искаш да си груба - казваш: не става не мога, не искам, казваш и защо и се зареждаш с търпение
сам да го разбере, че не го искаш.

Щом не става, зарежи го!

А ако после съжаляваш и се окаже, че той е любовта на живота ти?

Feels like a woman

Искам го, но по начина досега. Не при неговите нови условия.

Добра идея е да се заредя с търпение, благодаря.

Може би проблемът ми е в това, че никога, ама абсолютно никога не съм предполагала, че ще поиска нещо повече от просто секс и приятна компания. Явно робувам на клишета, но как да е иначе, когато навсякъде се говори за изоставени жени от мъже-непукисти. И изведнъж, попадам на точно обратното. Ео това ме разби тотално. Имало и такива мъже.

радке, чета ти диалозите с другите и все по-трудно ми е да се отърся от мисълта, че май ти се иска, някой да те убеди, че трябва да си развалиш и ти дисциплината....

Да стъпват с обувки 45-ти номер по чувствата ти е полезно за някои, стига човека с обувките да знае кога да спре. За други, обаче, не е.
А любовта заслужава уважение Особено когато усещащия показва, че тази любов съществува - тогава уважението трябва да е дважди повече! Понеже хем те е приел до някаква степен, хем желае да се чувстваш добре (дори да не успява да го направи), хем е оголил сърцето си и ти дава възможност дори да го нараниш!
И Деси ... смятам, че деликатността е излишна - да го накараш сам да се откаже ... все едно да му плюеш в лицето

Абе тя дисциплината ми е една...Направо съм си за изключване :)

По начина, по който бяхме заедно досега, мога да продължа с години, дето се казва. Но не като се омъжа за него. Ей това е.

Ако ме чуеш да крещя хистерично - бягай Деси, Б-Я-Г-А-Й!

Да така е ама мъжът в мен проговори ... мъжка солидарност какво да правиш ...

Hit the road!

като че ли сме от една зодия.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

какъв е проблемът тогава? живейте си, радвайте си се до дълбоки старини...
или той непремнно държи да те прекара през венчилото?

Редактирано от двa дeнa на 24.06.05 13:59.

'И Деси ... смятам, че деликатността е излишна - да го накараш сам да се откаже ... все едно да му плюеш в лицето"

напротив, когато той сам се откаже от нея(Рада) ще излезе много по-достойно от ситуацията, отколкото ако бъде отказан.Ако на мен не ми пука за някого, ще му кажа съвссем дирекно как стоят нещата, но ако не искам да го наранявам просто ще му подскажа! как сам да разбере, че нещата няма да станат така, както той иска. Нали се сещаш за "лисицата и гроздето"? Ами мисля, че ако "лисицата" осъзнае, че н може да има "гроздетео" това е най-добрия вариант и за двамата......и така "лисицата" няма да се чувства унижена

П.С Чак ми стана смешно като чета какво съм писала:-)))))))

Chance never gives, it only lends.

Знам я аз тая мъжка солидарност:-))))) ако Рада беше мъж други работи сигурно щеше да разправяш, а:-)))))))

Chance never gives, it only lends.

Смешно, ама то е от веселото, не друго

Е тогава нямаше да има нужда да разправям!


Hit the road!

Все още...
Та значи въпроса ти е не как да го разкараш, а дали понеже не можеш, или не искаш, или те е страх поради някакви си причини да се обвържеш трайно и изцяло...Ндааа...Ами кажи си го точно така на човека: Не мога както ти искаш/но според мен на него трябва да обясниш и защо, дължиш му го/и съм убедена, че изобщо няма да мога...Той ще реши, вероятно след време ще те постави в положение "или-или...", после може да се отметне, защото все ще таи надежда или ще прекъсне връзката...С две думи - разговор, търпение и
да си готова да понесеш раздялата. Макар, че ще е жалко ако както мисля се обичате.

Щом не става, зарежи го!

Добре де, ти пък защо толкова не го искаш, след като го харесваш? Или може би има друг преди него.... съчувствам му, кофти положение

If you truly want something in life, you need to work for it.

Аз лично отрязах подобна връзка като с нож. Храс! И край.
И платих с много болка за това, но все пак мисля, че беше правилното решение.

Не е война, но любов ли е, питам, щом се ранихме така?

Да, и аз съм правила храс!, само че бях тази, която искаше нещо повече от просто секс, а отсрещната страна - не. И мен ме болеше, но сега съм още по-уверена, че постъпих точно, както трябваше.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Заради възрастта. Той е по-млад със 8г. И не ми казвай, че това е нищо.

Знаеш ли, струва ми се, че е възможно да запазиш връзката си, "до като....", но без непременно да лишаваш някого от надеждите му. Надеждата е личен избор и нещо положително по принцип. Не е нужно да бъде възприемана като манипулативен опит за промяна на нещо предварително постановено, когато отношенията са честни. Не е нужно и да се чувстваш виновна, заради това, че не можеш "да предложиш" нищо повече от любовта си и приятелството си, като в замяна на това пожелаваш "по-достойна" от твоята любов. Можеш само да прецениш и помислиш още, дали си заслужават компромисите, в името на това, за което се правят. И каквото и да решиш, пак не е задължително да защитаваш решението си чрез отказ от нещо или от някого, на което/когото също държиш.

И нещо от опит - често пъти жената е "по-твърда", когато е мека, слаба, женствена, недисциплинирана, или просто чувствителна и обичаща...

"Човек подрежда косата си всеки ден. А защо не и сърцето си."

относително, зависи от толкова много неща. Разликата нито е пренебрежимо малка, нито е толкова фатална, както казах, зависи.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

Няма да ти кажа, и за мен е много.

Аха, вече ми е ясно, съвсем правилно решение си взела.

If you truly want something in life, you need to work for it.

Редактирано от Grace на 24.06.05 16:31.

А! преди няколко дена твоят човек беше пуснал тема тук. може и да е съвпадение, но момчето питаше 8 г. голяма разлика ли са. разрови се, може и там да научиш нещо.
моето мнение е, че разликата е много голяма. сега не толкова, но след време ще стане направо огромна.
правилно си решила да го разкараш. и не изпитвай никакви угризения и майчини чувства. правиш добро и на двама ви!

Точно, както се спират цигарите. Отведнъж, с воля, завинаги. Ако изобщо това искаш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямах представа, че може да е писал тук. Прав си, голяма е.

Абе кой би искал да се откаже от нещо, което му доставя удоволствие и го кажа да се чувства прекрасно? Но си прав, така и ще постъпя - рязко и отведнъж.
Благодаря за съвета.

твоите условия са по-добри от неговите?

*При толкова неща за еднократна употреба, не е чудно, че и хората стават такива*

Няма да те погледне повече, ако това искаш.

Устата на Дзвера се запушва
или с голяма тояга или с голям кокал.

Ся..казваш "изхитри се да се влюби" и "взе да иска брак, деца и прочие", сякаш това е едно и също? Влюбването, разбира се, е задължително условие за брака и децата и т.н., обаче не смятам, че да си влюбен в някого, означава непременно да искаш от него да свивате семейно гнездо и т.н. - това е всеизвестно и банално, сори. Да си влюбен означава да искаш да си близо до човека, когото обичаш, и да го направиш щастлив по начина по който сам той си избира. С риск да стана емоционален, ще седна да разправям и аз колко мразя да ми се яви някой, който ми предлага да ме направи щастлив по свой тертип, било с брак, било дявол знае как. Любовта не е средство, тя е цел и самоцел:). Ако човекът наистина е толкова точен, и е мъж, колкото го описваш, и наистина толкова много те обича, ще приеме твоите условия, без да се гърчи и да ти образува угризения. Ако обаче не е господар на себе си и впада в рецидив... тогава - лошо, Седларов. Наистина трябва приключване.

Ти пишеш - не зная как се изхитри да се влюби.. ами всъщност той откога и защо взе да настоява за брак и т.н. Ако не му стигат спорадичните ви виждания.., поиска ли повече? Или му се струва, че ти му убягваш, и иска да те върже така? Вярно е, че аз съм страшно мнителен и черногледец, ама нека се чуе и такова мнение.

Всички тука викат - говори с него. Интересно какво ще му кажеш, той просто няма да ти повярва - аргумента с това, че си по-голяма с 8 години, не може да го стресне никак... и ако ти му изтъкваш като цяло рационални аргументи, а пък той си слуша сърцето /и ината, разбира се/, нищо няма да се получи. Така че май ще трябва наистина с брадвата тоест, просто му казваш, че за съжаление ТАКА ТРЯБВА. Той по-късно ще разбере, и ако те обича, това няма да го накара да спре да те обича - на любовта тия работи по дефиниция не би трябвало да й пречат.

"Леле, малък съм и слаб. Таласъмът ще ме изяде"

Редактирано от Ckaпaния тъпaнap Джoнcън на 25.06.05 16:20.

Казваш му чао и готово

НЕ ДАВАЙ НА МОЗЪКА ДА ТИ СЕ КАЧВА В ГЛАВАТА

Приятели сме с него от 5 години, но едва наскоро приятелството (за изненада и на двама ни) премина във връзка. Как и защо, не ме питайте, не знам. Може би е тляло и у двама ни на едно подсъзнателно ниво.

Влюбването беше тотално, макар след първия ни изненадващ секс и двамата да се кълняхме, че е станала ъъъъъ грешка. Но грешката излезе вярна.

Не бъркам влюбването с брак и деца. Той ясно постави въпроса за това. Започна да мечтае за момиченце с рокличка...Просто аз не мога да му го дам.

И да, струва му се, че му убягвам...Но то е само защото се опитвам да се дистанцирам и да обмисля нещата.

Редактирано от Paдa на 29.06.05 19:45.