Да стъпват с обувки 45-ти номер по чувствата ти е полезно за някои, стига човека с обувките да знае кога да спре. За други, обаче, не е.
А любовта заслужава уважение Особено когато усещащия показва, че тази любов съществува - тогава уважението трябва да е дважди повече! Понеже хем те е приел до някаква степен, хем желае да се чувстваш добре (дори да не успява да го направи), хем е оголил сърцето си и ти дава възможност дори да го нараниш!
И Деси ... смятам, че деликатността е излишна - да го накараш сам да се откаже ... все едно да му плюеш в лицето

Абе тя дисциплината ми е една...Направо съм си за изключване :)

По начина, по който бяхме заедно досега, мога да продължа с години, дето се казва. Но не като се омъжа за него. Ей това е.

Ако ме чуеш да крещя хистерично - бягай Деси, Б-Я-Г-А-Й!

Да така е ама мъжът в мен проговори ... мъжка солидарност какво да правиш ...

Hit the road!

като че ли сме от една зодия.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

какъв е проблемът тогава? живейте си, радвайте си се до дълбоки старини...
или той непремнно държи да те прекара през венчилото?

Редактирано от двa дeнa на 24.06.05 13:59.

'И Деси ... смятам, че деликатността е излишна - да го накараш сам да се откаже ... все едно да му плюеш в лицето"

напротив, когато той сам се откаже от нея(Рада) ще излезе много по-достойно от ситуацията, отколкото ако бъде отказан.Ако на мен не ми пука за някого, ще му кажа съвссем дирекно как стоят нещата, но ако не искам да го наранявам просто ще му подскажа! как сам да разбере, че нещата няма да станат така, както той иска. Нали се сещаш за "лисицата и гроздето"? Ами мисля, че ако "лисицата" осъзнае, че н може да има "гроздетео" това е най-добрия вариант и за двамата......и така "лисицата" няма да се чувства унижена

П.С Чак ми стана смешно като чета какво съм писала:-)))))))

Chance never gives, it only lends.

Знам я аз тая мъжка солидарност:-))))) ако Рада беше мъж други работи сигурно щеше да разправяш, а:-)))))))

Chance never gives, it only lends.

Смешно, ама то е от веселото, не друго

Е тогава нямаше да има нужда да разправям!


Hit the road!

Все още...
Та значи въпроса ти е не как да го разкараш, а дали понеже не можеш, или не искаш, или те е страх поради някакви си причини да се обвържеш трайно и изцяло...Ндааа...Ами кажи си го точно така на човека: Не мога както ти искаш/но според мен на него трябва да обясниш и защо, дължиш му го/и съм убедена, че изобщо няма да мога...Той ще реши, вероятно след време ще те постави в положение "или-или...", после може да се отметне, защото все ще таи надежда или ще прекъсне връзката...С две думи - разговор, търпение и
да си готова да понесеш раздялата. Макар, че ще е жалко ако както мисля се обичате.

Щом не става, зарежи го!