Re: / Контакти / Говорим си за секс

Доста съм мислил по тоя въпрос и нямам идея правилни ли са ми изводите или не са ми,но ще ти кажа какви са:
Колкото и да се опитваме да отричаме понякога,че девствеността след 20 годишна възраст е проблем,то тя е наистина проблем според мен.Най-вече психологически.Проблема е,че всички започват да говорят за секс и колкото и да не е прекалено много,когато ти изгежда страхотно,а не си го правил имаш чуството,че целия свят прави секс като бесен.Започваш да се чустваш ощетен.Понеже тези чуства водят след себе си вътрешни страхове,обикновено правят вероятността за секс още по химерна.И това прераства в омраза,завист или някакъв друг вид проблемни чуства към останалите.При някоуи по-тежки мъжки случаи,може да доведе до непреиязъм към женския пол,но обикновено резултата е точно противоположен.Появява се някакво обожание към жената.Това води до поне два проблема.
- Прави нормалната комуникация и общуване с жените максимално трудна и неадекватна,понеже всеки се чуства достатъчно нечист за да си говори естествено с божества
- Ако започне да се стига до онзи момент,който аз за себе си наричам (всъщност сега се сетих,че така си го наричам) "пътят към секса".Под този термин разбирам кзи процес,който когато започне между двама души естествения му край е правенето на секс.Та като се озовеш в онзи тунел - може би целуването да му е началото стигането до самия секс е максимално трудно,защотото целувката ти изглежда достатъчно незаслужена и божествена,че да искаш и секс да правиш.А и се държиш като мухльо щото ти се струва проява на всиша форма милост да ти пуснат.
И какво да кажа още,то мога да приказвам...Просто положението е максимално трагично.АКо се стигне до секс така в по-късна възраст около средата на 20-те години пък отношенията между партньорите са по правило ужасни.Този мъж опитал вкуса на секса си представя като смъртоносен удар възможността да го загуби и секса и жената,че се държи като последния глупак и позволява да бъде тъпкан и унижаван не всекидневно,ами ежечасно.Това води до появата на едновременно чуство на радост - от правенето на секс и на силна душевна травма от психическия тормоз и самоунижениетом,което допуска.Обаче жените не са чудовища.Когато ги оставиш прекалено много да те мачкат на тях им става отвратително от собственото им поведение и понеже когато свикнеш да общуваш с някой,като го мачкаш е ужасно трудно да се откажеш от тоя навик и се стига до прекъсване на отношенията.
Що се отнася пък до жените при тях отношението към въпросния мъж не е по-малко проблемно.От една страна им харесва непоквареността на вече зряло човешко същество,но от друга страна ги притеснява как вместо да се радват на готин секс ще жертват месеци от живота си да покажат на въпрсния мъж какво е да си мъж.От друга страна също така,проблем е психическата нагласа,че след като нито една тяхна предшественичка не с ее жертвала с въпросното момче,те може сами да си изиграят лош номер,като направят тази грешка.И въпреки,че тоя род мисли по начало е грешен,поради изпброените по-горе причини в средата на 20-те години не един мъжки живот общо взето тоя начин на женско мислене се оказва правилен.
Понеже от всичко,което изброих положението изглежда безнадеждно да кажа един изход от ситуацията.Просто девственото момче,трябва да притежава качества,които са много уникални и добри за да си струва човек да изживее всичко заради него.