|
Откъс от една твърде известна книга на един прекалено известен автор:
Тъй като продължаваше да държи главата си наведена в знак на покорство и унижение, Мария не можеше да види точно какво става, но усещаше, че в един друг свят, на една друга планета, този мъж се задъхва - беше се уморил да удря с камшика, да я пляска по задника, докато тя самата се чувстваше изпълнена с все по-голяма сила и енергия. Вече беше загубила чувството си за срам и не се притесняваше да показва, че това й харесва, застена, помоли го да започне да я гали, но вместо това мъжът я сграбчи и я завлече до леглото.
Разтвори грубо краката й, като ги завърза към двата края на леглото, но тя знаеше, че това е грубост, която няма да я нарани. С белезници на ръцете, с маска на устата, с разтворени крака тя очакваше всеки момент той да проникне в нея. Нима не виждаше, че е готова, че иска да му служи, че е неговата робиня, неговото животно, неговият предмет и че ще направи всичко, което той поиска.
Видя, че Терънс постави дръжката на камшика в отвора на влагалището й. Плъзна го от долу на горе и в момента, в който докосна клитора й, тя загуби контрол над себе си. Не знаеше колко време бяха тук, нямаше представа колко пъти я бе удрял по задника, но в този момент тя внезапно получи оргазъм - оргазъм, който десетки, стотици мъже не бяха успели да предизвикат през тези шест месеца. За момент блесна ослепителна светлина, след това тя усети, че навлиза в някаква черна бездна, в собствената си душа, където силната болка и страхът се бяха смесили с абсолютното удоволствие. Това я тласна отвъд всякакви познати граници и тя започна да стене, да вика с приглушен от маската глас, да се мята в леглото, усещайки как белезниците се впиват в китките й, а кожените връзки - в глезените й, извиваше се както никога досега, именно защото беше вързана, викаше както никога досега, защото имаше маска на устата си и никой не можеше да я чуе.
Болката и удоволствието представляваха едно цяло, той все по-силно притискаше клитора й с дръжката на камшика, оргазмът излизаше от устата, от влагалището, от порите, от очите, от кожата, от цялото й същество.
Беше обхваната от нещо като транс, но постепенно започна да изплува от него, вече нямаше камшик между краката си, усещаше само, че косата й е мокра от обилната пот, а ръцете му нежно свалят белезниците и развързват кожените връзки, освобождавайки глезените й.
Мария лежеше, смутена, неспособна да погледне мъжа в очите, защото я беше срам от самата себе си, от виковете си, от оргазма си. Той я галеше по косата и също дишаше тежко, но само тя беше изпитала удоволствие; той нито за миг не бе достигнал до подобно опиянение.
Както бе гола, прегърна мъжа, който бе напълно облечен, изтощен от толкова заповеди, от толкова викове. В този момент тя не знаеше какво да каже, как да продължи, но се чувстваше сигурна, защитена, защото с негова помощ бе достигнала до една част от душата си, която не познаваше. Той беше нейният господар и закрилник.
Започна да плаче, а той търпеливо изчака да спре.
— Какво направихте с мен? - попита Мария през сълзи.
- Това, което ти искаше да направя.
Тя го погледна и разбра, че отчаяно се нуждае от него.
- Аз не те карах да правиш нищо насила, не те принуждавах, не те чух да казваш „жълто"; единствената власт, която имах, беше тази, която ти ми даде. Нямаше никакъв вид принуда или шантаж, всичко зависеше само от твоята воля; въпреки че ти беше робинята, а аз господарят, единствената ми власт беше да те тласна към собствената ти свобода.
Белезници. Кожени връзки на краката. Маска. Унижение, по-силно и по-дълбоко от болката. Въпреки всичко това той имаше право - усещането беше на пълна свобода. Мария бе изпълнена с енергия, със сила и бе учудена, че мъжът до нея е изтощен.
- Получихте ли оргазъм?
- Не - отговори той. - Господарят е тук, за да упражни властта си над роба. Удоволствието на роба е радост за господаря.
Нищо от това, което казваше, нямаше смисъл, защото беше далеч от всичко, което бе чула да разказват, и не се случваше в реалния живот. Но сега тя се намираше в някакъв въображаем свят и беше изпълнена със светлина, а той изглеждаше мрачен, изцеден.
- Можеш да си тръгнеш, когато поискаш - каза Терънс.
- Не искам да си тръгвам, искам да разбера.
|
