Re: Тирето / Контакти / Говорим си за секс

Тя просто не осъзнаваше колко го тормозеше. През отворената врата виждаше точно нейното бюро и често погледа му се спираше върху нея. Можеше с часове да я гледа особено когато тя разсъждаваше по някакъв проблем. Тогава лицето й се доближаваше до екрана сякаш да вижда по-добре, отражението на монитора рисуваше върху кожата й причудливи форми, очите й следяха бавно редовете, пръстта й бавно придвижваше скролера, гърдите й почиваха спокойно полегнали на бюрото, а зъбите й гризяха нехайно долната устна. И точно там му беше проблема – в проклетата долна уста, която искаше да захапе, в бавното галещо движение на пръстите й върху мишката и топлината която получаваше тъпото бюро. В такива моменти не издържаше и ставаше да затвори вратата. Тя му беше подчинена, за бога!
Преди два дни, докато се опитваше да се съвземе, тя нахълта в офиса му.
- Къде е заданието на ония от..., че ми се заформи един проблем? – запита и регистрирала необичайната му физиономия възкликна – О, сори, забравих да почукам. Да дойда след малко?
- Не, не ме притесняваш – каза със служебен тон – Просто си удрях една чикия.
Тя, свикнала на подобни приказки, не се притесни:
- Ще ти донеса крем за ръце.
“Гадина” искаше му се да извика, но само се подхили на закачката. Стана и извади документа. Радвижването му дойде добре и предложи:
- Дай да видя какъв е казусът.
“Шефът – мислеше си тя – е човек, с когото не трябва да се ебаваш.” Радваше се, че работи на място, където закачките и шегите бяха нещо нормално. И би трябвало да е нормално когато той се надвесва над нея за да погледне екрана. Трябваше да е нормално, ама не беше – неговия парфюм я обръщаше, ръцете им се докосваха предавайки мишката един на друг, а лицата им бяха почти долепени едно до друго за да виждат и двамата добре. В такива моменти тя спираше да мисли, влагаше цялата си умствена енергия в контрола над ръцете, дишането, изражението, гласа... Тогава обикновено ставаше и му предлагаше да седне, а тя се отдръпваше.
“Не го прави пак” – искаше да я предупреди, но беше късно – тя вече му предлагаше да седне и той, естествено, го направи. Знаеше какво ще последва. Щеше да седи зад него на разстояние като примерна ученичка, а той щеше да въздържа желанието си да се обърне и да я подуши като вълк – плячката си. И точно когато рутината на анализа щеше да го вкара в релси, ще се наложи в някой миг на обяснение тя да се наведе към екрана, дъха й щеше да мине покрай ухото му като свеж бриз, гърдите й щяха неизбежно да го докоснат по рамото и той пак щеше да види мислено заплашителния пръст на баща си и да чуе тирадата “не вади оная си работа там, където си вадиш хляба”.

Сега, докато набираше номера й, през главата му минаваха десетки диалози.
- Стига си ми се разхождала наоколо заголвайки това коляно!
- Като монахиня ли да се обличам, шефе? – примигва подчертано невинно тя.
- Защо не - черното ти отива.

- Дай да ти го мушна аз – предлага тя, защото ръцете му не успяват да мушнат един лист в джоба за документи.
- Аз съм по мушкането – захилва се той.

- Мама ти да... – крещи той миг след като едно захранване гръмва в ръцете й – Защо не внимаваш?
- Айде един път мене да таковаш, м? Все на майка ми налиташ, а тя е възрастна вече – опитва се да измести темата тя, правейки се на неуплашена от разтърсването на тока.

Чувайки сигнала, вътрешно се стегна очаквайки да чуе гласа й. Щеше да каже «моля». Не «да?», не «ало», а «моля».
- На кого се молиш? – иронизираше я той.
- Нищо не разбираш, шефе. Когато нежно и прочувствено кажа едно тихо «моля», човека отсреща, щото не е очаквал такава думичка, или омеква (ако е искал да ми се кара) или забравя за какво ми звъни. И в двата случая аз печеля.
Но този път чу друго:
- Магарето се обажда.
- Мммм..ааа... какво магаре? – изръмжа той.
- Не се ядосвай веднага де. Видях, че си ти, а нали магарето само за работа го търсят...
- Аха. Тогава мятай дисагите и викай такси. Трябваш ми в службата.
- Ама...ама – заекна тя и изплю камъчето – Аз съм на масаж сега.
- Взимай си четирибуквието и потегляй. Аз ще те масажирам после.
- Храна и вода да си взема ли? – попита ядно.
- Поне за три дни – засмя се той и затвори.
«Идиот!» - каза на замлъкналия телефон. Явно положението бе сериозно и и неделята се очертаваше да завърши в офиса.
Оказа се по-неприятно, отколкото очакваше. Предния ден бяха изрязали старите кабели с договорката в неделята да пристигнат хора от външна фирма и да подвържат новите линии. Първоначално 320 бройки й се сториха нищо работа, но след час вече не мислеше така. Късмет щяха да имат, ако свършеха преди да са дошли служителите на другия ден.
Работеха мълчаливо. Към девет вече не чувстваше възглавничките на дланите си болезнено натъртени от клещите, с които монтираше накрайниците на кабела. Към четири сутринта бяха останали няколко неподвързани, а тя просто вече нямаше сили.
- Дай на мен – протегна ръка той когато я видя, че безуспешно стиска клещите с две ръце.
Пръстите й едва се отвориха.
- Леле – възкликна той като видя зачервените белези. Хвана ръката й за китката и прокара пръсти по тях.
- Отиди да се измиеш, аз ще довърша.
Забави се доста дълго подложила длани по студената струя. Чу го как се мие в съседната тоалетна, но не смееше да излезе. Оставаха още четири часа докато започне работния ден. Трябваше някакси да игнорира това, че навън е нощ, стаите са празни и те са двамата .... сами.
Накрая провесила рамене влезе в офиса. Видя го седнал до заседателната зала. Небрежно засмукваше от цигарата и уморено тръскаше в пепелника. Преди още да се усети възкликна:
- Имаш паяжина в косата – и протегна ръка да я изчисти.
Той вдигна глава и я погледна.
Тя замръзна. Притеснено се отдръпна и каза:
- Отивам да се изкъпя.
Изпита желание да я докосне, да я притегли към себе си и да я гушне в прегръдките си. Спомни си мига тя се опитваше с цялата си сила да натисне един аутлет и той й бе помогнал обгръщайки я от двете страни с ръце. Тялото й пасваше точно в неговото – като две слюдички залепнали една за друга.
Този път просто послуша повика на сърцето си. Хвана я нежно за китката и я спря. С показалеца на другата прокара пръст нагоре към лакътя.
- Хайде да се изкъпем двамата.
Ушите й отказаха да асимилират чутото. Той предлагаше.... какво?
Той я придърпа да седне на съседния стол. Търсеше очите й, но тя упорито гледаше в скута си.
- Няма да те изнасиля, за бога! – усети как паниката го обзема – Само нашите долепени кожи под топлия душ. Без секс.
Думичката я стресна.Погледна го в очите и видя блясък, от който усети прималяване и присвиване в стомаха. Поколеба се, но после му подаде ръка и го подкани да се изправи.

Влезе в банята първа и го остави да заключи вратата. Синкавите плочки пробляскваха на фона на самотната лампа, душ-кабината стоеше чинно в ъгъла и чакаше. Чакаше техните кожи..без секс?
Ръцете му хванаха краищата на тениската й и бавно, но настоятелно я вдигнаха нагоре. Измуши ръкавите и притеснена от голотата си ги събра на корема си. Усети топлата длан на рамото си, но не потърка бузата си в нея, както й се искаше. Нали нямаше да има секс...
Той я обърна. Спря поглед върху отбягващите го очи, погледна поруменелите бузи. Да не повярваш – тази устатница се изчервяваше! Прекара пръсти покрай презрамката на сутиена, мушна пръста си под чашката и го завъртя за да достигне зърното. Тя рязко си пое дъх.
- Колко си мека – прошепна близо до ухото й. Обгърна я и потърси закопчалките.
- Кожоман! – чу нервния й глас.
Такъв си беше. Обожаваше нежната женска кожа, удивляваше го как може да бъде едновременно стегната и мека, влудяваше го уханието. Сутиенът вече бе захвърлен и той не сваляше поглед от гърдите й - те бяха сочни и зърната приличаха на грозд, очакващ отхапването си. Протегна шепа и обхвана едната. Отново се сети за баща си, който един ден му беше обяснил “Хубавата женска гръд се познава по това, че когато я стиснеш леко с цяла длан и разтворени пръсти, плътта трябва да напира между тях”. Просто не разбра как стана – наведе се и облиза зрънцата с майсторството на магьосник. Те щръкнаха предизвикателно и това го накара да настръхне.
- Ама...- опита се да протестира тя.
- Шшшш – промърмори той с устни залепени на кожата й – Нека те вкуся. Обещах вече – няма да има секс.
Кого ли заблуждаваше всъщност? Искаше я. Нейното тяло сякаш беше създадено за него. Дупето апетино, гърдите сочни, кожата вкусна ...
Тя дори нямаше сила да се съпротивлява на това огромно желание. Просто се потопи в света на усещането. Той беше топъл. Тя студена. Той и отдаваше от топлината си, а тя го даряваше с нежността на студената си кожа. Като насън протегна ръце и заразкопчава ризата му. Тайно го беше попоглеждала когато работеше с навити ръкави, две разкопчени отгоре копчета и прокрадващите се косъмчета отдолу. Прокара върховете на пръстите си по тях.
Дълго и бавно целуваше всеки сантиметър от корема й докато ръцете му премахваха дрехите. Усети как тя ще се свлече в ръцете му и я избута върху плота до мивката. Хвана глезена й и постави стъпалото на ръба. Видя как червенината й се засилва.
Палците му запълзяха по гънките между краката й, разтвориха големите устни и се мушнаха там. Капчицата, която се отдели от нея накара дъха му да спре. После видя как още една се заспуска бавно по овала на дупето й и попи в плота.
Панталона го стягаше вече толкова много, че нетърпеливо задърпа колана си с една ръка, трескаво заразкопчава копчетата за да си даде свобода. Нямаше да влиза в нея, не, но можеше да я доведе до върха!
Напипа с пръсти нежното и местенце и го затърка между палеца и показалеца си. С другата ръка поглади бедрото, корема, гърдите.
Знаеше, че червенината беше избила по страните й, но не може да откъсне погледа си от ръката му, искаше да гледа как прокарва език по нея, той просто я влудяваше. Тя го желаеше, и вече не виждаше нищо лошо в ненаситността си.
Членът му пулсираше на границата на болката, главичката протестираше на хладния въздух и изпитваше волята му с желанието да се свре на топло и мокро.
Погали нежно гърба и дупето й, после изви тялото й леко настрани.
Докато не я чу да прошепва:
-Искам те.
- Не – поклати с усилие глава той – Обещах.
- Искам те – изръмжа тя и го придърпа към себе си.
Е, добре. Щеше да влезе в нея. По дяволите, толкова го искаше, но нямаше да я целуне по устните. Знаеше – това води до привързване, а привързаността между тях щеше да е немислима. Подхвана мъжествеността си и я разходи около влажания отвор, лекичко го разтвори, допирайки го до входа й. Усети, че всяка частица от нея трепери и желае интимност. Потъна с главичката, но...само толкова...искаше да я подразни малко.
От устните й се отдели гърлено подканване. Подчини се на това нейно желание. Вече едвам се удържаше от напиращо желание да влезе в нея. Потопи се в океан от блаженство.
Усети притаяването й. Краката й го пристегнаха, вътрешността й запулсира, гърбът й изписа дъга. Страстта му се засилваше вместо да отминава, искаше още и още и още...като постоянно търсещ алкохол пияница, или като жаден пътник насред пустиня... просто полудяваше.
Изпразни се върху корема й. Затвори очи и благодари на бога за тази частичката здрав разум. Подпря чело на нейното и се усмихна. Но нямаше да я целуне.

Целуна я под душа.

Когато служителите взеха да пристигат вече бяха зад компютрите си.
- Ето го батко беееее! – посрещна тя колегата, а той й върна:
- Оооо, Пепи!
- Абе вие от кога сте тука? – попита другата колежка видяла пълния пепелник и празните чаши от кафе.
- От вчера по някое време.
- Ахааа! И какво правихте толкова?
- Секс под душа – отговори тя без дай мигне окото. Той изтръпна, но после се сети за нейната теория “кажи истината, но с интонация, в която прозира лъжа”.
- Това го слушам от пет години – засмя се колегата – Да бяхте го направили поне!

Да – бяха го направили.