как предпочитате - да знаете защо или да не знаете?
Едва ли има нужда да изреждам предимствата на едното и другото...

Когато (поне) единият има достатъчно основателна причина да си тръгне, дължи ли непременно някакво обяснение на другия?

И кой вариант е по-поносим за вас - да знаете, че сте обичани - тоест причината да се разделите е някаква друга, извън чувствата?
Или да ви кажат, че не сте обичани вече - просто и ясно?

Аз съм за хирургичните методи. Винаги държа да ми се каже, че от този момент вече не сме заедно. Държа да знам и причината. Винаги предварително искам по едно обещание, че накрая ще стане точно така. Винаги обещават. Никога не изпълняват. Страхливци.

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

100 % да знам защо.
Ако няког ами е убягвало - рано или късно намирам отговорите и се усмирявам, иначе е мнгоо трудно да се опитваш сам да намериш причините.
препочитам да ми кажат - не те обичам и всякакви гадости - по-лесно забравяш и се отказваш!
При другият вариант според мен всячески ще опитваш да подновиш връзката, което те дърпа назад или тъпчеш на едно място, а развитие в повечето случаи няма!

Express yourself, don't repress yourself !

да знам защо ... дори да е някаква измислена причина.

това, че може да има друг или че съм кофти характер или че не обичам да мия чиниите и да почиствам тоалетната на котката са все неща, които са добра причина за "чао" и не могат много сериозно да ме уязвят. обаче едно просто "не те обичам вече" без обяснение, просто ти отнася половината сърце и още толкова от душата... ще ми се никога повече да се случи да го чуя (или да го кажа, всъщност).

заеби кучето ... зъл стопанин!

Предпочитам да знам защо някой си тръгва от мен, но НЕ смятам, че ми дължи обяснение. Ако ми каже - добре, но ако е решил, че е по-добре да не ми казва, то ще уважа неговия избор, колкото и да ме чопли.

Има едно нещо, обаче, на което много държа, а то е да ми каже, че всичко е приключило и е било до тук. Не обичам да ме оставят сама да си правя изводи, особено в неясни ситуации. Не обичам да очакват от мен да чета мисли. Не обичам и да ме държат в неясни резерви.

Ако ще си обясняваме причините, поради които се разделяме, то предпочитам откровеността до край, ако ще и да е безкрайно болезнена.

Ако причината е някаква друга, извън чувствата, то предпочитам да я знам, като същевременно не искам да ми оставят нишани за чувства. Дори и да има чувства, то когато има други причини, които не бих разбрала, то предпочитам да ми кажат и че не ме обичат - така по-лесно ще приема раздялата.
Последното носи риск да се появи недоверие между двамата, както и да породи още по-голямо объркване, особено в мен. Когато някой те обича, то това се усеща и колкото и да ти го казва, то няма как да изкорени чувствата си. Независимо от съмненията, които биха се появили у мен, то бих искала да чуя, че не са останали чувства. Така, дори и да усещам нещо друго, то ще мога да погледна по-обективно причините за раздялата.

Ако наистина не ме обичат, то смятам за "престъпление" факта, че ми се обясняват други причини.
Ако някой не ме обича, то по-добре да ми го каже, така както бих му го казала и аз.

Определено предпочитам бързата процедура с "не те обичам вече, умряха чувствата, изтърка се връзката" пред по-болезнените за мен обяснения, разяснения, причини, доводи и тн...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предпочитам да знам защо, тъй като вероятността същото нещо да дразни и други хора е много голяма, а на мен не ми е все едно дали дразня околните. И мисля, че хората си дължат обяснения, най-малкото за да останат с добро отношение един към друг.
Няма нужда да ми казват, че не съм обичана. За мен друга причина хората да се разделят просто няма, така че просто искам да знам, ако и другият знае, защо не съм обичана.

бих искала да знам истината, разбира се
за жалост , често истината си отива заедно с човека, за да е лесно /на него/ и безпроблемно /беземоционално/ Господарите на Мълчанието просто потъват....

а после в някой ден, в някой дир , в някой град, в някой живот ти пускат бележка:

"груба си" "рязка си" , "хаплива си" , "язвителна си"....без да си дадат сметка, че това са белезите от тяхното мълчани, останали по теб...

А хубавите ти очи не заслужават това

Не знам кой би бил по-предпочитания вариант, но със сигурност по-коректния е този да обясниш за какво си тръгваш. Ако искаш го кажи с едно просто и кратко изречение, но го направи.

Be free and open and breezy! Enjoy! Things won't get any better so get used to it.

Да знам.
Кога свършва връзката най-вече. А не да си крият главите в пясъка.
Причината би била важна, но досега рядко съм я търсела. Ако си кажат - добре. Но няма да ти преследвам и разпитвам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите