че си разсъждаваш, обаче ме разлюти.

Ако се обяви такова решение, аз ще съм от първите дето ще ходят да го оспорват.

За да не се плащат чужди грешки и чужди решения.
Това бих казал в заключение.

Кто верит в Магомета,кто-в Аллаха,кто-в Исуса,
Кто ни во что не верит-даже в черта,назло всем

И ти извинявай, обаче не съм съгласна. Не е безотговорна към живота си жена, която:
а) не приема постоянната помощ от родители като нещо нормално, след една определена възраст
б) не обича да натоварва приятелите си с грижите си
в) не успява да изкара достатъчно пари като надомничка или не намира такава работа
г) не е успяла да спести пари, достатъчни, за да живее от тях и да си гледа детето - вж. средните заплати в БГ
д) не може да си позволи сама детегледачка - вж. горното
е) последната ти точка звучи несериозно отвсякъде
Тази работа е за двама, които не са ти и майка ти, примерно, а ти и бащата на детето. Ако не искате да живеете заедно, няма проблеми. Но - да си плаща, и то редовно!

Ами сещай се що не е казала. Във всеки случай вина имат и двамата....Лошото е че жената изживява целия кошмар, който всъщност би трябвало да е за двамата..ама няма как.

Sigo en la carretera buscandote
al final del camino te encontrare:
acelerе

Редактирано от amante на 25.01.05 19:28.

Как иначе - ако не се следва стереотипа - т.е. мъжът трябва да прави винаги каквото трябва, независимо какво иска - тогава той непременно е хомо. Или в най-добрия случай безмозъчен и безчувствен придатък към пениса.
Нали?

Знаеш ли на какво ми прилича тази класификация?
На възгледа че жените са или съпруги(майки, домакини и пр.), или уличници, или лезбийки.

Кто верит в Магомета,кто-в Аллаха,кто-в Исуса,
Кто ни во что не верит-даже в черта,назло всем

Никой не говори за постоянна помощ, нито за постоянно обременяване на приятелите. Най-трудният момент при отглеждането е периода, в който жената няма постоянни доходи от трудови правоотношения.
За последната ми точка, смея да твърдя, че не е несериозна. Ти освен, че си прегледала средните заплати, прегледай и статистиките за необходите средства за изхранване на населението в различните райони, както и всички възможни опции за социално подпомагане.

Това с плащането, и то редовно! е повече от меркантилизъм!
Парите не могат да заменят отношението.
Ако един мъж поеме отговорността за едно дете, и ако се грижи за него, макър и не постоянно, вижда детето си, признае го и т.н., то със сигурност ще подсигурява и финансова помощ според възможностите си.
Факта, че е отказал да поеме отговорност за детето и е поискал неговото премахване говори, че той не иска да има нищо общо с това дете, да не говорим за пари.

Първо - ще уточня, че коментираме, не се караме. Всеки има право на мнение, както и да не е съгласен с нечие мнение.

Второ - за последната точка - несериозно е първо, защото помощите са смешно ниски обективно и второ защото, ако например живееш в София, няма как да ги харчиш в Плачковци, че да ти стигат мааалко повече.

Трето - периодът, в който не можеш да се ангажираш с работно време и трудов договор, продължава най-малко година и половина, докато дорасне отрочето за ясли.

Не си представям родителите ми да ме издържат толкова дълго, нито пък приятелите ми да се маскират на безплатни детегледачки.

Всичко това - ако и ти и детето сте в отлично здраве. Ами ако не сте?

Парите не заменят отношението, така е. По-добре да не стават грешки. Но като станат, участвали са двама и трябва да намерят начин да си поделят отговорността, щом няма условия да я Споделят.
Защото в противен случай самите мъже ще съжаляват един ден.

трябва да си поемеш риска. кой ти е крив че не можеш да преценяваш мъжете?

това го допълвам.
колко дълго го познаваше твоя човек преди да те напомпи?



NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Редактирано от zaphod на 25.01.05 20:31.

Да уточня само - мнението ми изключва случая секс за една нощ - в него само Господ може да ти помогне

Факт е, че не се караме и не искам да стигаме до там.

За година и половина, всичко може да се комбинира - родители, приятели и други неща. Ами ако въпросният мъж няма възможност да ти помага? Какво става тогава?! - Излиза, че той не иска да поеме отговорност, а дефакто не може.
Дори и той да ти помага (не дай боже само със законната издръжка за детето), ако това дете е болно (или ти), то проблемите си остават същите и пак ще си на ръба.

А детето може да се гледа и в Плачвковци, а не в София. Тук се извинявам, но тъй като самата аз съм от провинцията, то и за това разсъждавам така.
И на мен няма да ми е приятно да се върна на село, но ако обстоятелствата го налагат - ще се върна.

За мъжкото съжаление - може да го има, може и да го няма. Обикновено съжаляват онези, които към момента на отказа не са могли да предложат помощ на съответната жена. Онези, които не са искали, то както не съжаляват към момента, така няма да съжаляват и след време.
Може да съжалява жената, защото един аборт може да й доведе до различни усложнения, а въпросния хубавец пак ще ходи да си го "вее" някъде другаде.

Моето лично мнение по темата:
Ако един мъж не иска моето дете, то няма място за пазарлъци. Преценявам дали мога да се справя със ситуацията и до колко искам това дете, и вземам решение.
Честно казано, напоследък колкото пъти съм се замисляла над темата, то толкова пъти съм си казвала, че един аборт ще е по-добрия вариант, отколкото всичките останали усложнения (това в случай, че бащата не иска детето, след като е уведомен).