Не е ли нормално да оставиш на него да прецени дали е в позиция...не бъди жестока...всеки обича детето си...независимо от позицията...или поне аз така си мисля защото съм глупавичък

"след дълго скитане попаднах на правия път ... и тръгнах обратно"

Аз винаги бих казала. Но ще уточня, че от години нямам случайни контакти по стечение на обстоятелствата и партньорите ми в секса са партньори и в живота.

reality bites

Сигнатурата ти напомня за филм свързан с доста емоция и чувство.....радвам се че такъв е живота ти...но знаеш ли...всеки греши...и все пак замисли се!?1 има ли грешка която да заслужава да бъде наказана така че да не разбереш за детето си..да не го познаваш...да не подозираш за съществуването му....това е жестокост...и надхвърля нормалните човешки отношения

"след дълго скитане попаднах на правия път ... и тръгнах обратно"

Какво значи да не е в позиция ?
И защо ако е била бременна от него и не направила аборт , а е родила няма поне да му каже .
Как би се почуствал такъв човек ако след години разбере че може би е баща .

" Nulla dies sine linea ! "

Редактирано от kotaranko на 27.01.05 02:29.

А ако не са били случайни контакти ? Тогава как би го обяснила

" Nulla dies sine linea ! "

Ха-ха! Замислял ли си се, че сигнатурата ми значи и "реалността хапе"? Добър отговор се получи

reality bites

замислял съм се много преди да го прочета на твоята сигнатура...харесва ми че сме се замислили над едно и също

"след дълго скитане попаднах на правия път ... и тръгнах обратно"

reality bites

не че ми е толкова добър английския...но имам навика да се ровя в нещата които ми харесват...както със секса например...
това и е причината да се чувствам малко кофти от мисълта че една жена може да не каже на мъжа с който е била че имат дете...
...може би не реалността, а ние сме тези които хапем..просто така ни идва...

"след дълго скитане попаднах на правия път ... и тръгнах обратно"

... глупавичък ти, но разсъждаваш доста романтично, а реалността наистина има здрава захапка !!!
Разбирам да съм избрала целенасочено и отговорно даден мъж да стане баща на детето ми - тогава ще му кажа, независимо, дали той иска или не.

Разбирам и да не съм го избирала съзнателно и целенасочено за баща, а просто той да се е оказал един от тези сладури, които се вмъкват под кожата ти и копнееш за тях с всяка клетка на кожата си... и след като съм забременяла, просто да не ми е дало сърце да го махна. Да, тогава след кратък размисъл вероятно ще му кажа.

Но има много случаи, когато запазването на тайната не само не е жестоко, но дори е признак на здрав разум и добронамереност.
Например, ако става дума за мъж, с който се разделяте и той заминава на другия край на света за да започне нов по-добър живот, за женен човек , който вече има други деца или пък очаква бебе от друга жена..., за мъж , който отявлено мрази идеята за деца и може да ти причини голям стрес по време на бременноста или да се държи зле с детето по-късно, за забременяване в резултат на изнасилване, за забременяване от психично болен човек.... или дори най-простия вариант,ако самата аз съм женена и не искам да си рискувам брака.
Има и още варианти... живота е пъстър.

Но пък кой знае - сега като размислям... може и ти да си прав!
Възможно е да съм си жестока в това отношение - вероятността, ако забременея и реша да задържа бебчето да кажа на мъжа наистина е малка. Така му давам право върху детето.
А и той ще ме намрази, че съм взела решението сама.

Няма лесни варианти тук... реалността хапе.

Qui scribit, bis legit.