Аааа ама аз не казвам че на всяка цена детето трябва да се задържи. далеч съм от тази мисъл. Ама малко е кофти заради грешка на двамата цялата помия върху жената да се изсипва...Не е честно (знам че е наивно)

Sigo en la carretera buscandote
al final del camino te encontrare:
acelerе

За един мъж е почти немислимо да се грижи сам за дете... За него грижата за дете е равносилна на грижа за майка, която се грижи за дете. От това следва, че няма как той да не иска да живее с майката, а пък да иска да се грижи за детето. Отношението към детето е много силно обвързано с отношението към майка му... и колкото е по-малко детето, толкова повече то се отъждествява с майката. Толкова с обобщаването.

Сега да кажа индивидуално за мен... Аз не държа толкова на биологичната страна на нещата - държа на емоционалната страна! Със 100% сигурност не бих се грижил за дете ако не искам да имам нищо общо с майка му. Жалко че закона не е на същото мнение! Обратното - бих се грижил за дете което не е мое, но искам да съм с майка му. Достатъчно е да съм преценил че интереса ми към тази жена ще е траен, че сме съвместими като личности, че имаме преспектива за развитие заедно за да поискам да възпитаваме заедно дете! Че не носело моите скапани гени - голяма работа - ще си го прехвърля от единия чорап в другия...

Иначе до сега не съм предизвиквал забременяване.

Не прочетох всички мнения, за това може да се повторя с някой, но....

Ясно е, че и жените са си виновни
И кое му е ясното? За зачеването на едно дете са нужни ДВАМА.
Което означава, че и двамата трябва да се грижат за контрацептивите, а не да се очаква само единия винаги да поема тази отговорност.

Когато става въпрос за сериозна връзка, брак и т.н. решението за аборт или раждането на едно дете трябва да се вземе и от двамата.

Когато е било плод на еднократна, сексуална, несериозна връзка и т.н. по-вероятно е жената сама да вземе това решение. Няма смисъл в такъв случай да очаква от мъжа, че той ще зареже всичко и ще поеме отговорност. Наблюдавала съм такива случаи и си беше мъчение и за двете страни, след като се роди детето. Предполагам има и изключения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И ква излезе тя? Зарязваш собственото си дете защото майка му вече не те кефи и гледаш друго защото майка му те кефи. Представи си твоето дете като порасне колко ще те обича.

Sigo en la carretera buscandote
al final del camino te encontrare:
acelerе

Похвално е, че би приел чуждо дете, но да зарежеш своето?! И също, ако емоционалната обвързаност я има, но изчезне след година, нима ще си тръгнеш и няма да пращаш картички дори, или пък - да си дойдем на думата - по някой лев? О! Да живей законът!

От моя гледна точка то няма да е мое. Мое ще е това което аз съм възпитал. Може да звучи странно, но така ги усещам нещата...

Нямам някаква "тайна" причина да разсъждавам така - изследвал съм се - мога да имам деца, нямам някакви гадни наследствени болести, не съм грозен, висок съм... сега просто си приказваме, нали така?

Не знам... сега си ги говорим тия неща "на сухо" - ако съм в такава ситуация може да мисля съвсем други неща... В общи линии за мен най-важни са времето, грижите и положените усилия да стане от парчето месо човек!

Пример: майка ми и баща ми са разведени, баща ми отдавна е женен за друга жена и доскоро живееше с нейното дете, което гледаше, защото обича майка му, но не преставаше да се грижи за мен, защото обича и мен.
В живота не е винаги "мама, татко и аз", но защо трябва да има ощетени?

Това е друго нещо

Ахам просто си приказваме....ама ми е чудно как така пренасяш отношението към кайката върху детето. Това да не ти е някоя програма DEL и готово

Sigo en la carretera buscandote
al final del camino te encontrare:
acelerе