Аз съм облак от
шум и тишина
Безтегловен съм
не зная плувам ли или летя
Огъня в очите ти
душата ми изпепели.
Защо така ме мъчиш
Аз не зная ……
Но искам да ти кажа.
Вече ме боли
Бавно се превръщам в дим...
А вятърът,
да вятърът това и чака ....
Търпеливо чака някъде ,…..
безпосочно да ме разнесе
Хубаво ми е
Чуствам се погълнат
стая пред светлината
И нямям сянка.
Навсякаде виждам
само теб.

не е лошо...
тук-таме куца малко ритъмът,но предлагам само градивна критика
по-скоро си изясни какво точно искаш да кажеш- има ли те все пак за тая жена или те няма...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямаше ме....!
Пред себе си застанал
продължавах да се търся.
Усещах се...,
но не можех да се видя.
Дали бях тук ,
или пък там ?
Вече не искам и да знам.
Прогледнал
в слепотата ,разбрах
смисъла на кръговрата.
Щастието се раждало
в страдание…
Всичко ставало на нищо.
А важното било
само да се превъртиш
хахахахааааааа…..

Важното било само
да се превъртиш...
да се превъртиш, но как?
Да превърнеш страданието
в щастие? Можеш ли?
А сълзата във усмивка ...
и самотата във любов?

винаги може повече

Zdrasti ADASH