Да, предразполагам към откровения. А на живо съм още по-убедителна.
Но ако знаеш как се е стигнало до там... създала съм си противодействие на срамежливостта, от която страдам дори и сега.

Обичам хората, искам да разговарям с тях, но ми е неудобно от непознати, главно заради несигурността дали ще ме харесат, дали няма да ми се присмеят и все такива неща. Постепенно съм стигнала до извода, че по-добре да си кажа и покажа всичко както е предварително, за да избегна периода на несигурност, а това вече свежда отношенията ми с хората до черно и бяло, тоест, или ме харесват, или не. И не губя време в шикалкавене. Пък и мразя лъжата, моят подход ме поставя винаги он топ, защото, разкривайки се "безсрамно", запазвам правото дали ще продължа отношенията в зависимост от реакцията на другите. Пък и шокът обикновено ми е много смешен. Просто хората не очакват такова нещо. Но, след първоначалния стрес, така се отпускат. Друго нещо, освен окритостта, не съдя хората, и те се чувстват добре с мен, защото виждат, че не е необходимо да се преструват.

И аз ценя искреността повече от всичко друго.
И вярвам, че с всички недостатъци човек може да се справи, само да няма ЛЪЖА!

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго...

Ами това ще означава да опиша точно и подробно как мастурбирам.
Хм... някой ден може и да го направя, но сега все още ме е срам...

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго...

Не да се хвалим, напротив.

За мен е голяма крачка да споделя за това, след толкова години криене и неведение. По-скоро да ни олекне, да разберем, че не сме ненормални.

И най-вече да знаем, като настоящи и бъдещи родители, за какво става въпрос, за да не страдат децата ни, както са страдали някои от нас.

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго...

Ти уби рибата!

Благодаря ти, че го сподели с нас!

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго...

Само аз ли се изплъзнах да не кажа какви съм ги правила?
Предполагам, че везните се накланят натам ... май съм свръх-срамежлива за някои неща
Като съвсем малка не помня да съм мастурбирала, но на 9-10 годинки се заключвах в стаята на село с една платняна играчка ... Чушчо ... и се търках с него. Приятно беше, макар че за оргазъм не може да се говори ...
Като бях на 13-14 получих първия си оргазъм докато се търкахме и целувахме със сестра ми. Ето, това беше ужасното нещо, което не казах в темата "Кое е най-перверзното нещо, което сте правили ... Нали не е толкова страшно?

Редактирано от Иryaнa на 15.10.04 11:05.

По странен начин възприемаш нещата. Аз никога не съм се смятал за ненормален. Пък това беше още по време на комунизма.
Разбира се, не съм го афиширал и се надявам родителите ми да не са ме усещали :-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пазиш ли си го въпросния Чушчо ? хехехехеххехехе ( името му е супер )

В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА НЯМА ПОЧИВЕН ДЕН !

Виждаш ли защо не искам да споделям ... Взимаш ме на подбив
А той си беше точно чушка ... не съм го кръстила така заради начина, по който го употребявах
Не го пазя ... за какво ми е? Сега си имам Бръмчо

"Хванеш ли ги за топките, умовете и сърцата им ще те последват" - Мърфи

Не те вземам на подбив бе ! Ееееееее ! И ти пък ! Ами аз само шегичка ! Нали всички сме били деца ?!

В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА НЯМА ПОЧИВЕН ДЕН !

Сега се замислям за нещо ! Ами ние момчетата сме ощетени откъм играчки Не е честно така ! Ти си си имала тогава Чушчо за приятел , а аз си нямах нищо ! Смятам , че е време производителите на играчки да се замислят по този въпрос !

В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА НЯМА ПОЧИВЕН ДЕН !