Напоследък покрай другите извратени самонаказания, които съм си наложила на всичко отгоре сама гледам да се скапя от работа. Работя, прибирам се, работя още, лягам, спя ... пак работа ...

В резултат мозъка ми започна да излиза от релси и да ми играе номера.
Както седя и си мисля за нещо мое си ... и току ми скимне някоя такава мисъл, щото направо се учудвам от себе си.

Вчера в супермаркета... Мотая се аз и издирвам по рафтовете нещо. Разминах се с дребен, наплашен на вид човечец около 50-те, помъкнал кошница. Много залутан вид имаше. Тогава ми хрумна ... ами ако ей-сега тръгна след него и му се натисна зад рафта с консервите? Дали ще се дърпа? Или ще изпадне направо в истерия? Как ли би реагирал? Направих няколко стъпки след него и се засмях на себе си ...

Днес ... Ще нося кафе на един колега, слагам чашите и ... ами ако му оближа бъркалката? Дали ще е все едно да го целуна? О, Боже!!! Та той даже не е готин!!!

И такива ми ти работи ...

На вас случва ли ви се да ви хрумват такива глупости???

но се проявяват при среща с малко по-друг вид човеци.
Дори се изчервявам от собствените си мисли...

И по-шантави са ми хрумвали, но ще си замълча.....

И той кво?

Редактирано от amante на 02.10.04 20:21.

Аз работя по 20часа на ден всеки ден.
Има една перхидролена мадама която ми пробва от сока по некой път.
Чудя се откъде знае че не ме е гнус от нея?

All rights reserved

1. На какво си лидер
2. От кой сок точно ти пробва
3. А теб гнус ли те е?

Другите ги забравих.....ще се сетя....
И той кво?

Редактирано от amante на 02.10.04 20:33.

Здр. и аз си мисля подобни работи почти всеки ден... Не се притеснявай нормално е...
дори като се съсредоточа с затворени очи съм усещал мирис, студ, допир.... мекотата на прекрасните гърди на сервитьорката... ( примерно ). Дори е забавно като се замислиш...

Набелязвай си малко по-привлекателни обекти и ще видиш, че е много приятно. Но пък знам, че винаги става без да контролираме мислите си по някакъв начин. Просто човека се оказва там, някъде около нас в момента, в който шантавите ни мисли се отвързват сами и хукват. Да, случва ми се понякога.

Мисля си за теб, представям си ако бях на твое място, как щях да си въобразя, че това е едно мое своеобразно 'отмъщение' на мъжете. Без изобщо да знаят и подозират, в известен смисъл е много 'сладко' някой да няма и бегла представа какво му мислиш. В такива моменти набирам увереност в себе си, стоя срещу човека (ако ми е познат), разговаряме и не давам признак какво ми е в главата. И това ме развеселява.

Why is the measure of love...loss?

И аз имам проблеми с мислите си. Не са за казване дори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хихихи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми сигурно първо се е нарекъл така, а сега си търси на какво да е

И той кво?