Много хора говорят за това че техни приятели, приятелки, колеги, шефове, гаджета, съпрузи и самите те изневеряват... До толкова сме свикнали с това, че хората изневеряват, че вече дори и вицове от сорта на "Че кой в днешно време ебе жена си!?" не са ни смешни! Всичко това ни изглежда "нормално" и дори забавно докато не ни се случи на нас самите - докато не ни изневерят! Нека поговорим на тази тема и се надявам да изясним няколко въпроса които изглеждат прости, но всъщност не са:

1. Какво е изневяра?
2. Защо изневеряваме?
3. Защо не изневеряваме?
4. Как можем да простим/преглътнем изневяра?
5. Може ли да бъде същото след изневяра?

Ще говоря за мен!


Изневяра
Да харесам някоя жена, и в мислите ми да искам да спя с нея. Рядко ми се случва, но ако се случи не мога да го спра.

Защо изневерявам
За собствено удоволствие.


Стигне ли се дотам, прекратявам всичко останало.


П.С. Трудно ще си легна от едно желание с някоя, обаче случи ли се, тя ще означава много за мен.

Go To Sleep

1. За мен изневярата си е чисто плътско изживяване. Ако имам връзка, в която съм щастлива, никога не бих изневерила, а ако се случи така, че да го направя, значи по някакъв начин не съм удовлетворена от сегашните си взаимоотношения. Малко след това обикновено ги прекратявам.
2. Бих изневерила поради сериозни причини, например ако някой явно, сериозно и продължително ме лъже, при основателни съмнения за неговата вярност и др.
3. Защото обичам и усещам, виждам, разбирам, чувам и чувствам че съм обичана.
4. Не мога.
5. Не.

1. Какво е изневяра? - savkupnost ot mnogo ne6ta trudno mi e da go obqsnq
2. Защо изневеряваме? - za6toto obi4am neizvestnoto, novoto i t.n.
4. Как можем да простим/преглътнем изневяра? - smqtam 4e prosto e trqbvalo taka da se polu4i i tolkova, i ni6to drugo ne moje da se napravi, ama i nqma pretencii
5. Може ли да бъде същото след изневяра? tova e ve4e spored zavisi i kakva e to4no situaciqta

Темата е много интересна, но се притеснявам, че ще обхванем в нея и сътворението на света! Е, не че е толкова за притеснение, де! Но въпросите, които задаваш, по обем и дълбочина наподобяват питанката "Кое е било първо - яйцето или кокошката?" Моите гледни точки по темата :

1) Гледано откъм морално-етичната страна на нещата, за приемлива ("правилна", "коректна") форма на съвместно съществуване между двама души е бракът с един човек и моногамността на всеки от партньорите. Както и възприетата основна цел на това обвързване - създаването на семейство и потомство. Бракът като институция. "Докато смъртта ви раздели". Оттук следва, че всеки опит за прелюбодействане, излизане от неприкосновеността на "брачната институция", обмяна на чувства И/ИЛИ флуиди с 3-ти лица е вече изневяра. Защото според мен човек може да изневери и "ментално", копнеейки за друг, споделяйки го с него. Изневярата тук се осъществява "в главата". Самият факт, че вече започваш да мислиш за друг, да се вълнуваш от личността му, да го желаеш е също някаква форма на изневяра, макар и не физически осъществена. (друг ще допълни или изрази по-стойностна дефиниция, убеден съм)

2)В повечето случаи - защото нещо ни липсва или така си мислим. В малко по-редки - заради "спорта" и "бройката". Ако щеш - тръпката. И това далеч не покрива възможните отговори. Които за всеки индивид са различни. Защото шансовете да намерим "идеалния партньор" в живота ни са минимални. Защото не правим компромиси и се появяват търкания. Защото не умеем да говорим едни с други. Защото... (виж теорията за стълбата в друга тема тук). Защото...

3)Защото сме привърженици на определени морално-етични ценности. Защото водещ е принципът "Отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят те с теб". Защото синхронът, (под-)съзнателните ни разбирания за идеалния партньор са ако не напълно удовлетворени, то в максимална степен доближени... Защото...

4)Изключително трудно. Човек е егоистично създание, което е склонно да греши, но не и да прощава. В най-честия случай. А и носим в себе си някакво чувство за гордост и самоуважение. Бъдат ли потъпкани те много трудно можем да простим. И тук темата е безкрайна.

5)По-скоро не. Колко от нас са склонни да направят компромис със съвестта и гордостта си? Дори да си мислят, че са способни.

На първо време - толкова.

Whenever people agree with me I always feel I must be wrong...

2. Бих изневерила поради сериозни причини, например ако някой явно, сериозно и продължително ме лъже, при основателни съмнения за неговата вярност и др. - i kvo se polu4ava nakraq ni6to nali ibez tova 6te go zareje6 malko sled tova, ili prosto da dokaje6 4e ako i ti ska6 moje6 , ama tova vseki go meje

Няма да отговоря на така поставените въпроси или поне не по начина( реда в които са зададени). За да има изневяра то е необходимо първо да се уточни какво е вярност! За мене вярност е пълно отдаване на човека с които си- физически и духовно. Да си верен означава да се грижиш за човека до теб, когато е болен, когато е здрав, да го защитаваш пред другите даже когато не е прав, да ти зънне в 3 през нощта разтревожен и ти да прекараш остатъка от нощта с него, макар че на другия ден трябва да ставаш рано.........и още: да не отказваш на същия секс, да си честен и отговорен към него.......с една дума щом този човек може да разчита на теб за всичко и по всяко време значи си му ВЕРЕН!
и сега за ИЗНЕВЯРАТА...........я кажете сега, ако аз съм изпълнила всичко горепосочено, обаче ей така се случи че се наеба (умишлено използвам тази, по мое мнение просташка дума) с някой друг, а човека с които съм ми е верен сексуално, но пък не прави почти нищо за мене, то тогава кои на кого изневерява?!?


П.С И само искам да добавя нещо разумно което чух оня ден и с което съм 100% съгласна - изневяра има само и единствено когато се разбере......

изневяра има само и единствено когато се разбере - за този който не е разбрал е така, но за теб - а!? Имаш ли някакви угризения след това? Чувстваш ли се по-различно от този момент нататък?

"П.С И само искам да добавя нещо разумно което чух оня ден и с което съм 100% съгласна - изневяра има само и единствено когато се разбере......" mnogo dobro talkuvaiee

Подписвам се под думите ти за това какво значи да си верен.
А там за по-надолу …. Да не говорим, че сексуалната вярност може да бъде в резултат на: достатъчна удовлетвореност, която се получава от партньора, липса на избор, на леност, на по-малка чувствителност и куп други неща, за да може сексуално верният да се кичи като с орден с нея.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!