Re: Трябва ли да чуствам болка? Възможно ли е? / Контакти / Говорим си за секс

Привет на всички, които пишете по тези клубове... Не ви харесвам, но пак ще се обърна към вас. Не ви харесвам защото един от вас ми причини толкова, много болка, толкова страдание и скръб, колкото досега не съм изпитвал в целия си живот.
Преди да ви обясна защо ми се наложи да се регистрирам и да пиша тук, нека ви обясня, че става въпрос за една страстна любов между мъже... затова ако някой не обича тези отношения нека да спре с четенето дотук.
Но нека да мина на това, което ми се случи този месец. Запознах се съвсем случайно с едно момче, ще спестя името му, и ще ви кажа само инициалите му – А.Д. Той не беше кой знае какъв красавец, дори беше леко грозноват, един такъв дребничък, съсухрен и изпит с къса коса и палави очички. На пръв поглед дори изглеждаше глуповат и смотаничък. Но... знаете, че стрелите на Амур са слепи. Беше едва на 20 години, но ме заплени неговата жизненост и веселие. Няма да крия, че веднага си допаднахме. Не посмях да му кажа какво чуствам, защото ме беше страх, че ще ме отритне.
Не мога да ви опиша колко приятно бях изненадан, когато самият той дойде при мен и ми призна, че чуствата са ни взаимни. Започнахме да излизаме по заведения, прегръщахме се, когато сме сами, защото той криеше чуствата от неговите приятели. Прегръщахме се лудо и страстно докато един ден докато се разхождахме в Западния парк се случи онова...
Беше върховна наслада – и до днес трепна като си представя как той разкопча ципа ми, как пое любовният ми жезъл с уста и как заигра с него. Не издържах дори и 5 минути и изхвърлих седефения мед в устата му. А.Д. изпи всичко до капка, палавите му очички ме пронизаха с дълбока нежност и любов.
Бях откачен по него, запонахме да правим секс всеки ден. Той обичаше да е пасивен, а аз го обработвах всякак а той хапеше устни потънал в наслада. Повярвайте ми, никога не бях изпитвал такова нещо. Но не сексът беше най-важното – Антон ми се врече, той пожела да ме има завинаги.
Докато не стана това, от което ме беше най-страх – да ми го отнемат. И то ми го отнеха именно чрез тези форуми. Проклети да бъдат те!!!
Впоследствие разбрах, че той често пише по тия форуми и оттук се е запознал с друго момче. Охладня рязко към мен... престана да ми се обажда, вече дори не се и виждаме. Болката ми е голяма, не мога да повярвам, че някой от вас ми го отне.
Виждам ги двамата често да си гукат заедно и изглеждат толкова щастливи. Засякох ги веднъж в подлеза на ЦУМ в магазина на Левски, пробваха някакви екипчета и нежно се опипваха по пакетите. Не издържах и му направих сценка в магазина. Те ме гледаха онемели, но това май сложи края на всичко. Принзах му, че винаги ще тръпна за неговите ласки!
И сега разбит и съкрушен се принудих се да влезна в това омразно и проклето място за да го видя какво прави. Никът или както там се казва му е ONE. Дори сега като виждам трите сини букви още ме обхваща възбуда като се сетя как ми целуваше члена.
Пращам му бележки и се опитвам да си го върна... но надежда няма. Мразя се за това че имам сили да пиша тук, в това място което ми отне любимия!
Кажете ми как е възможно еин интернет да развали една толкова красива връзка и да роди нова любов!

ОNE върни се при мен.... помни как ми се врече, как на колене пи семето на любовта ми, как влюбено се гледахме докто прониквах в теб! Искам отново тези мигове