Интересно ми е да разбера какво мислите за бисексуалността, тъй като след дълги опити да определя своята сексуалност, мисля че тя е точно такава (т.е. съм бисексуален). Там е работата че не мога да направя разлика във физическото си привличане към една момиче и към едно момче. аз сам на 24 и откакто се помня не мога да разбера кое точно кара мъжете да желаят САМО жени, а жените да желаят САМО мъже...а още по-малко пък разбирам гейовете които са доста ограничени според мен откъм избор на сексуални партньори, а също и игнорирайки жените. За мен и двата пола са привлекателни по свой начин и тъй като съм мъж се задоволявам най-пълноценно с жена , но не поради нещо друго а заради идеалната съвместимост на органите на мъжа и жената, иначе плътта си е плът и мъжката плът е също толкова привлекателна като женската. От духовна гледна точка имам нужда от жена, нежно създание до себе си ,която да ме допълва и за която да се грижа и която да ме забавлява, но също така и от някой който е като мен, който да ме разбира напълно, но повече от приятел, да е силен като мен и с моето чувство за хумор. Още от малък се зазяпвам както по сочни мадама със стройни изляти крака и сочно дупе, така и по момчета със силни тела и стегнати задници.Когато осъзнах тази работа също осъзнах че повечето хора не са като мен или поне го прикриват или не го осъзнават... попадал съм и на такива които се изживяват като бисексуални, но се оказа че повечето спадат към следните категории:
- жени които са хетеросексуални, но си въобразяват че са бисексуални за да разнообразят ежедневието си :)
- мъже които са гейове, но си въобразяват че са бисексуални, защото не смеят да допуснат че са 100% гейове
- отегчени хора с голям сексуален опит които се чудят вече какво да екпериментират
- или разни които отчаяно искат да се правят на интересни и много модерни и затова решават да са "бисексуални"

И тъй като не можах да се причисля към някоя от тези групи се почуствах някяк си не на място...Първите ми контакти бяха с едно момиче, аз бях на 16 а тя на 20 и бяхме заедно около година,с нея за първи път изживях страстта и удоволствието от секса, тогава не можех да я водя в нас и се криехме къде ли не за да останем насаме и тя много ми се радваше като виждаше как откликвам на всичко. Въпреки че нищо не ми липсваше междувременно се случи и друго......бях на един лагер зимата организиран от спортната паралелка където се бях записал и бяхме заедно с един приятел - през деня учехме и тренирахме в салона или ходехме на някакви походи с другите и един път се прибрахме в стаята вечерта и легнахме да спим и беше наистина доста студено и по едно време той уж на майтап каза да дойдел при мен зачото му било много студено, аз първоначално не знаех как да реагирам но след като той легна с гръб до мен всичко стана от само себе си...първо започнахме да се притискаме все по-силно един в друг, поле той се обърна към мен и просто се впихме един в друг...всъщност фактически секс нямаше - само свалихме дрехите си и цяла нощ притискахме и търкахме телата си едно в друго. Както и да е , след като се върнах от лагера продължих да се виждам с момичето с което ходех все едно че нищо не се е случило, тя така или иначе никога не разбра а пък и аз честно казано не смятах (а и все още не смятам) че нещо нередно се е случило , а и защо въобще човек да се възпира изкуствено от нещо което иска заради нереални социални "норми" на поведение. Припомням си този случай, тъй като в момент виждам че нещо подобно е на път да се случи...имам доста сериозна връзка с едно момиче с което сме заедно още от университета, а също така имам един приятел с който ставаме все по близки...излизаме често по дискотеки, постоянно ходим да тренираме заедно и.т.н. и понякога попадаме в ситуации когато виждам че той определено се стреми към някаква силна форма на интимност и близост с мен, но все още не я е формулирал, тъй като е "хетеросексуален" но май скоро нещо ще се случи.
Незнам.....кажете какво мислите по този въпрос и дали това е един вид предателство към приятелката ми , или пък в крайна сметка аз с нищо не я наранявам ако тя не разбере (защото е абсурд да й кажа), но в никой случай не искам да я загубя.
Също кажете какво смятате за бисексуалността, дали това е "нормално", и трябва ли да се потиска или поощрява.
Благодаря :)

Ей, това е супер . Определено не го намирам за "ненормално".
Може би трябва да кажа, че съм жена и че сексуално ме привличат само мъже.
Това обаче не ми пречи да се заглеждам по жени .... и да ги намирам за привлекателни. Много им се радвам , обаче не мога да си представя да ги докосвам "по-така".
Определено не мисля, че бисексуалността е проблем, напротив ... предимство е -> имаш по-голям избор!
А приятелката не я мисли (при условие, че й даваш всичко необходимо ).... смятам, че ще е й е по-гадно ако й изневеряваш с друга жена.

Разбирам те напълно , макар че лично мен мъжете чак толкова силно не ме привличат. Може би, защото за разлика от теб не харесвам особено много тялото си . Предполагам, някой ден ...

А на приятелката си сам ще разбереш дали да й кажеш. Съветвам те да не бързаш и дори да решиш да го направиш, да бъде постепенно. За да може да узрее за идеята. Ревност според мен ще има, ако е склонна да ревнува. Ако ли пък не е, можете да спретнете незабравимо общо изживяване

Ей как не се сетих за това: "можете да спретнете незабравимо общо изживяване "! Само изчакай малко да се опознаете по-добре ... Сигурна съм, че ще и хареса .....
Късметлийка

хубаво си го написал мой човек, не бих казал "разбирам те" щото едва ли някога съм чуствал или ще чуствам тва което ти (за което както казаха вече по горе си струва донякъде да ти завиди човек)
не знам, хора сякви ... аз поне ги приемам такива каквито са, нормално няма ... или поне позволява отколонения в доста широки граници ... обаче как да подходиш с приятелката ти вече си е сложна работа верно ... като за начало рабери по заобиколен начин какво мисли по въпроса, малко ще е кофти все да се криеш си мисля
познавам един "би" дет е женен и се разбират чусесно с жена си, тя знае за неговите наклонности ... всяка събота го оставя да ходи по мъже и веднъж в годината да ходи с приятела си на почивка ... сичката тая работа разбира се обаче не е в БГ а на място където да си хетеро е по-скоро изключение - Берлин

както и да е , тва беше лирично отклонение ... споменавам само
важното да не се притесняваш, да се наслаждаваш на това което можеш и да не ти пука че не си като другите ... защо трябва да е ненормално нещо което носи наслада и не вреди никому

ще пусна линк към мнението в Адам и Адам. Мисля че от там ще ти дадат по интересни отговори...

Радвам се да прочета съвсем човешките отговори (поне до този момент) от хора с по-обичайна сексуална ориентация от моята (аз съм скучно хомосексуален, както повечето мъже не се интересуват от секс с мъж, така на аз не се интересувам от такъв с жена).

Хората вече май са отговорили на основните ти въпроси...

Колкото до това дали е нормално и дали трябва да потиска или поощрява...
Има някои изследвания (писал съм го и на други места) нма разпределението на сексуалната ориентация сред хората. Резултатите са, че най-много са са чисто хетеросексуалните. В посока на бисексуалността процентът на хората спада, като на чистата бисексуалност (човек е еднакво привличан и към двата пола) има абсолютен минимум. По-нататък, когато преимущество взима хомосексуалността, процентът на хората насраства. При чиста хомосексуалност кривата е издигната, но е 10тина пъти по-ниска отколкото при чистата хетеросексуалност.

Тоест, нещо като въженце, което виси от ръцете ви, като "хомосексуалната ръка" е доста по-ниско от "хетеросексуалната", като "бисескасуланата" среда виси най-ниско.

Различната сексуалност в огромната маса от случаи не се обвързва с болест, нито се смята за болест. В такъв смисъл си нормален.

Останалата част от "нормален" е въпрос от чисто "морално" естество и няма никакво отношение към умственото или физическото здраве. Няма смисъл да се плаща излишно данък "Обществено мнение", държавата и без това събира достатъчно данъци.

За толериране не знам, но мога да те уверя, че прекаленото потискане определено не води до нищо добро. Хубаво е, че се осъзнаваш и се приемаш, а това обикновено е най-сложното. Остава да решиш поведението си, трябва да търсиш баланса, който е най-добър за теб. Наскоро в Адам и Адам имаше дори постинг от момиче, което бе открило в компютъра следи че момчето й е влизало в гей-чатове. Може би ще ти е интересно да видиш гледната точка на девойките:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моето мнение е малко по-различно от това на Нортттче - т.е. не знам за какви изследвания говори, защото има голям процент хора, които са неосъзнати бисексуални (притесняват се да признаят пред себе си привличането си към същия/противоположния пол), също и голям процент, които знаят, че са бисексуални, но не го споделят на никого. Мисълта ми е, че графиката на функцията от две променливи не е с параболична форма, а по-скоро клони към права с максимум при хетеросексуалните и минимум при хомосексуалните. Но това си е лично мое мнение, и не се бори за представителност. Факт е, че съм бил свидетел на това, уж лесбийка, да се загледа по някой мъж - да бъде привлечена, но само мисълта за това, че добре подреденият й вътрешен свят може да се сгромоляса от осъзнаването на това привличане, я кара да затвори изкуствено този си поток на мисли и емоции. Същото съм го забелязвал и с пълна сила при мои уж хетеросексуални приятели.

По начало не виждам и нищо лошо в това, човек да не споделя или дори да лъже околните за сексуалната си ориентация - това е въпрос на личен избор - как човек иска да бъде приеман от околните.

Лично на мен, съвсем наскоро ми се е случи да се загледам по един човек, за който и до сега не съм сигурен от какъв пол е...наблюдавах я/го в продължение на 5 минути и не успях да разбера. Бях с един приятел, но и той не беше сигурен. Съвсем сигурен бях за едно: че ме привличаше човекът, съществото, излъчването - а не това, че тя/той е жена или мъж!

За приятелката ти: Защо да е "абсурд да й кажеш"?

"If a man hasn't discovered something that he will die for, he isn't fit to live."

Бисексуаолността е доста дискутирана тема напоследък. Някой беше казал, че след десетилетие процентът на чистите хетеросексуални ще е по-малък от този на бисексуалните. Някои го считат за мода, други за личен избор, трети за болест. За това дали е мода...колебая се. Мисля, че сексуалната ориентация няма нищо общо с модата, въпреки, че слабохарактерни типове са склонни да правят какво ли не, за да са център на внимание или да са модерни.
Аз съм едва на 17, но мисля, че съм хомосексуален. Приел съм го, но има неща, които малко ме объркват. Винаги съм бил способен да оценя женската красота, дори да се влюбя в момиче, което практически не ме привлича сексуално. Дали това е признак за някаква бисексуалност или просто моментно чувство? Често съм опитвал да фантазирам как го правя с момиче и наистина се възбуждам, но мисля, че на практика не бих го направил.
Това да си сигурен/на бисексуален/на мъж/жена е възможно най-готиното и приятно състояние, ако разрешите да го нарека така. Това позволява огромен избор и практически възможност за всякакви сексуални преживявания.... Пожелавам ти да намериш хармония и заедно с приятелката си да изживеете незабравими креватни и некреватни приключения!

The more you take, the better you feel!

Графиката, за която говоря, е правена въвз основа на тест с най-различни въпроси, според който хората се характеризират в 7 последователни степени от хетеро- през би- към хомо сексуалност. Съжалявам, че не мога да цитирам източника, понеже ми завлякоха книжката преди 3 години :-) Разбира се, тестове има най-различни, мерят различни неща (един мери сексуалност, друг мери поведение, трети друго), мерят ги различно добре.

Подобни изследвания по принцип винаги взимат предвид възможната прикритост, за която говориш.

Иначе, не мен също ми се случи нещо такова в автобуса. Виждах лице през няколко седалки (пътувах с гръб към движението), което ужасно много ме привличаше, ужасно се притснявах че се държа тъпо и неадекватно, но погледът ми неизменно се връщаше на него. И както му се наслаждава, изведнъж установих, че не мога да определя дали е момче или момиче! Въпреки че по инерция исках да приема, че е момче, може би за да продължа да се вълнувам приятно. Но след като осъзнах, че не знам, и че няма да знам преди човекът да си стане да слиза, в тоя интервал се удивлявах на собствената си ограниченост: защо само и само фактът дали е момче или момиче ще влияе толкова силно на възхищението ми, на тайното ми пожелаване на това същество?

Оказа се момче, но това не заличава ефекта от неведението и въпросите, пред които ме изправи :-)

За съжаление те не променят хомосексуалността ми :-) Само я правят още по-неразгадаема като явление :-)