Болестите предавани по полов път, наречени още венерически - от Венера, богинята на любовта, са инфекциозни заболявания. Те се причиняват от различни микроорганизми : бактерии, вируси или гъбички, които са много чувствителни към влага, топлина, слънчеви лъчи, дезинфектанти и загиват бързо извън човешкия организъм. Ето защо могат да се предават само при осъществяване на сексуален контакт. Но кои са всъщност признаците на венерическите заболявания?
- Появата на по-обилни секрети, зеленикави, жълтеникави или гнойни от външните полови органи на мъжа или на жената. Най-често имат и специфична неприятна миризма.
- Поява на сърбеж, смъдене, парене при уриниране.
- Поява на раничка ( язвичка), която по-добре личи върху пениса на мъжа, отколкото във влагалището или шийката на матката на жената. Такава раничка или зачервяване и уплътняване може да се появи и върху устните или вътрешната страна на бузите при целуване със заразен.
- Появата на червени петна по тялото, дланите на ръцете или ходилата. Това е особено характерно за втория стадийна сифилис, когато болният е много заразен.
- Увеличаването на лимфните възли, особено в гънката между корема и бедрата.
- Симптомите често се придружават с леко повишена температура, отпадналост, главоболие, зачервено гърло, стомашни колики.
Често се случва симптомите да са много слабо изразени, дори може да не бъдат забелязани. Това е особено опасно както за болния, така и за партньорите му, тъй като те биват заразявани, без да подозират, а безсимптопмното протичане на болестта може да доведе до възникване на усложнения и заболяване на по-голям дял от половата система. Как се постъпва при съмнение за заразяване
При съмнение за венерическа инфекция незабавно трябва да се обърнеш към лекар специалист. Това са специалистите по кожни и венерически болести, т.е. дерматолози или гинеколози. Съответното лечение се извършва при пълно запазване на лекарската тайна. В медицинското заявление обаче очакват, че болният ще ги осведоми за източника на заразата и по този начин ще подпомогне борбата за ограничаване на венерическите болести. Това, разбира се, е въпрос на личен избор. Но заразеният е абсолютно задължен да предупреди своя партньор за инфекцията, за да се избегнат усложнения.

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

Сифилисът /луес/ принадлежи към група та на т.н. класически венерически заболявания. Той представлява инфекциозно заболяване с хронично циклично, активно проявено или скрито, протичане. Причинител на болестта е спирохета /трепонема/. Заразяването става предимно по полов път, но може да се предава и извънполово, директно, индиректно и конгенитално /от майката на плода/. Спирохетата /трепонемата/ се нарича бледа поради нейното слабо оцветяване с анилинови бои и невъзможност да се види с обикновен микроскопски способ. Под въздействие на антисептични и дезинфекционни разтвори бледите спирохети загиват бързо. Измиването с вода и сапун е достатъчно за унищожаване на попадналите върху кожата спирохети. Инфекцията може да бъде придобита или вродена. При придобития сифилис заразата се предава при пряк или непряк контакт с болен, като най-често инфекцията се предава по полов път. Извънполовото и непряко предаване на инфекцията е особено характерно за битовия сифилис. При вродения сифилис заразяването се предава от болната майка чрез плацентата на плода през или след 4-тия лунарен месец. Продължителността на инкубационнияпе риод е 3-4 седмици. Това е периодът, в който инфекцията се развива в организма без да настъпят външни прояви. Възможно е инкубационният период да бъде по-къс /10-12 дни/ или по-дълъг /до и над 3 месеца/. Противосифилистичното лечение, приложено в оптимална дозировка и продължителност през инкубационния период, може да предотврати развитието на болестта. Това е т.н. превантивно лечение на сифилиса. По отношение на имунитета съществуващите закономерности при много други инфекциозни болести не се отнасят за сифилиса. При това заболяване е възможна т.н. суперинфекция - т.е. повторно заразяване на вече лекувани от сифилиса болни. Преболедуване от сифилис не води до траен имунитет. Съвременното и своевременно лечение осигурява пълно излекуване.

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

Хламидиазата принадлежи към групата болести, предавани по полов път. Специфичен вид хламидии причиняват заболяване на мъжките и женските генитали. Инкубационният период е от една до четири седмици.У мъжете най-често хламидиазата протича като остър уретрит. Признаците са: сърбеж или болка по хода на уретрата,често с парене при уриниране, увеличен водно-слизест секрет, изтичащ от уретралния отвор. Нерядко хламидийният уретрит възникват след предшествуващо преболедуване от гонорея. У жените хламидиазата най-често проти ча като уретрит и се усложнява с развитие на възпаление на външните половиоргани, влагалището и шийката на матката. Заболялите жени се оплакват от генитален сърбеж, парене при уриниране, болка ниско в корема. Нерядко заболяването се усложнява с поява на цистит. При новородените инфекцията се предава от болната майка и протича като неонатална офталмия /засягане на очите/. Допуска се съществуване на безсимптомно хламидионосителство. Специфичен вид хламидий /хламидия тра хоматис/ причинява болестта на Райтер разновидност на хламидиазата. Тя се среща рядко, предимно у мъжете, и представлява комбинирано засягане на уретрата, очите и ставите. Заболяването започва с уретрит, 10-15 дни след полов контакт, със или без общи явления. По-късно се появява повишение на телесната температура, конюнктивит, артрит. Характер но е засягането на ставите около тазовия пояс. Наблюдават се кожни признаци - гнойни мехурчета или розово-червени люспи, които често са локализирани по дланите и стъпалата. Болестта протича остро, подостро или хронично, с рецидиви и ремисии. Лечението на хламидиазата у двата пола се провежда от лекар-специалист, като се прилагат широкоспектърни антибиотици /тетрациклини/ и сулфонамиди.

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

Гонореята /трипер, гонококция/ спада към групата на т.н. класически венерически заболявания и е една от най-честите болести, предавани по полов път. Тя се причинява от бактерий /гоноток/.Той представлява микроорганизъм с овална форма, съставен от две части, наподобяващи бобени или кафеени зърна, разположени с вдлъбнатините си едно срещу друго. Този микроорганизъм е болестотворен само за цилиндричния епител /напр. за лигавицата на уретрата/, но може да причини възпаление и на плосък епител /на малки момиченца или възрастни жени/ напр. влагалището /поради някои биохимични особености. Новороденото може да се зарази по време на раждане.
Източници на инфекцията са болни от гонорея, по-често жени с хронично протичане на болестта. У тях гонореята протича почти безсимптомно. Инфекцията може да се предаде при анален хетеро- и хомосексуален полов контакт, както и чрез замърсени пръсти. Извънполовото заразяване става по индиректен път чрез различни предмети: бельо, изтривалки, гърненца, столове и други. Малки момиченца се заразяват при спане в едно легло с болни от гонорея, както и в детски заведения, където може да възникне и гонорейна епидемия. В случаите на заразяване по време на родов акт инфекцията засяга очите и гениталите на новороденото. Инкубационният период на болестта е средно 3 дни, по-рядко достига до 7 дни. Гонореята у мъжа се изявява като остър гонококов уретит. Характерно за него е обилното гнойно течение от уретрата, придружено от болка и парене при уриниране. Външният отвор на уретрата е зачервен и оточен. Налице е болезненост при опипване по хода на уретрата. При нелекуване недостатъчно ефективно лекуване острият гонококов уретрит преминава за 1-2 месеца в хроничен. Хроничният гонококов уретрит протича със слаби признаци - сърбеж, парене и чести позиви за уриниране. Гонореята у жената протича с лека парене при уриниране с тежест в долната част на корема, парене и течение от влагалището. Много често възпалението засяга и лигавицата на шийката на матката. Обективно се открива зачервяване и оток на влагалищната и шийковата лигавица и изтичане на гноевиден секрет. Нерядко настъпват усложнения - възпаление на разположените около гениталните жлези, на мехурната и маточната лигавица, на маточните тръби и яйчниците /гонококов бартолинит, цистит,ендометрит, аднексит, фоликулит-оофорит/. Рядко инфекцията може да проникне в малкия таз и коремната кухина и да предизвика развитие на гонококов пелвеоперитонит. Гонококцията у децата протича като възпаление на външните полови органи и влагалището, с болка, парене, сърбеж и отделяне на гноевиден секрет. Нерядко болестта засяга очите и протича като гонококова офталмия, със зачервяване и оток на клепачите, разязвяване на роговицата на окото с наличие на гнойна секреция. При недостатъчно ефективно лечение гонококовата офталмия води до слепота. Гонококов проктит /възпаление на правото черво - ректума/ се среща в значителен процент от жените, заболяли от гонорея, както и у мъже, които поддържат хомосексуални връзки. Много често гонореята на ануса и ректума протича безсимптомно или със много слаби оплаквания. Лечението на гонококцията е консервативно, като се прилагат антибиотици от пеницилиновия ред или по-широкоспектърни антибиотици в лечебен курс от пет до седем дни. Лечението се провежда от и под контрола на лекар-специалист.

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

След първото запознаване с епидемията СПИН в началото на 80-те години се твърдеше, че болестта поразявала само хомосексуалистите и наркоманите. Консервативните морализатори обясняваха това като 'наказание Божие' за безнравствеността на нашето време. Когато след това от СПИН се разболяха и хетеросексуални хора, и малки деца, в медиите можеха да се прочетат какви ли не нови ужасяващи съобщения.
Съгласно първоначалните прогнози на специалистите се предполагаше, че епидемията ще се разрази взривоподобно. Съществуваше опасение за рухване на медицинската осигурителна система изобщо.
Междувременно стана ясно, че в определени групи, например при хомосексуалистите, броят на новозаболелите от СПИН остава постоянен, а в някои страни дори намалява. В европейските страни групите, засегнати в най-голяма степен от СПИН, са различни: в Германия, Великобритания, Франция и Холандия най-рисковата група са хомосексуалистите, а в Италия и Испания - наркоманите. От началото на епидемията в Германия са регистрирани общо 21 392 инфектирани лица, предимно мъже, но поради многократните съобщения на специалистите, тази цифра се смята за твърде висока. От друга страна все още неизвестен брой инфектирани не са се изследвали за СПИН. В тази връзка едва ли може да се прецени какъв е действителният брой на заразените лица.
Оплаквания
Няколко дни след заразяването могат да се проявят оплаквания като при грип. Хората, заразени с вируса на СПИН, първоначално остават в продължение на месеци и дори години здрави. Първите признаци за напредването на инфекцията могат да бъдат: температура, загуба на тегло, диария, подути лимфни възли, обща слабост, главоболие, замаяност, състояние на обърканост, кожни обриви, инфекции в областта на устната кухина и гърлото. Тези първоначално неспецифични оплаквания могат да отзвучат и да минат месеци или години, докато се разрази пълната картина на заболяването вследствие на увреждане на имунната система със следните възможни симптоми:
- задух, суха кашлица и температура като признак на белодробно възпаление
- тежки разстройства
- нарушено преглъщане като признак на гъбични заболявания на хранопровода
- обикновен херпес
- рак
- туберкулоза
- кожни обриви
- изменения на личността, разсеяност, слаба мотивация, гърчови пристъпи и други признаци на прогресиращото увреждане на мозъка под въздействието на вирусаПричини
СПИН се причинява от т.нар. вирус НIV (Вирус на човешката имунна слабост). Вследствие на инфекцията след години постепенно намаляват един вид бели кръвни телца. Тези клетки образуват една част от защитните елементи на организма, които отговарят за предпазването от ракови клетки и болестни зародиши.
При това положение организмът не може повече достатъчно да се предпазва от болестотворни влияния
Заразяването може да се осъществи само по три начина:
1. Посредством полов акт без предпазни средства, при което рискът нараства при наличието на венерически болести и възпаления на половите органи.
Особено застрашени са мъжете, чиито партньори практикуват анален секс без презерватив, защото вирусите, респективно инфектираните клетки много лесно се пренасят през драскотини в лигавицата на червото или при директен контакт на заразените клетки с лигавицата.
2. При преливане на крьв, заразена с HIV. Особено застрашени са наркоманите, които използват общи спринцовки и игли. До преди няколко години особена рискова група съставляваха кръвноболните, които, без да знаят, използваха за лечението си инфектирани с НIV кръвни продукти.
3. Предаване на СПИН от заразената майка на детето. Според последните проучвания около 30 до 50% от всички бебета прихващат болестта от инфектираната си майка; останалата част остабат здрави. В редки случи децата могат да се заразят от майките си при кърмене.
СПИН не се предава чрез:
- ръкостискане или прегръщане. Инфектираните с вируса на СПИН не следва да се въздържат от подобни контакти. Както и здравите хора, дори повече от тях, те се нуждаят от прояви на симпатия и разположеност
- нормални контакти на работното място
- входни звънци, телефонни слушалки, носни кърпи, работни инструменти, кашляне, кихане или докосване с ръка
- комари и други насекоми
- плуване в обществени къпални. Къпането не е рисков фактор дори при наличието на рани и охлузвания
- използване на четката за зъби на болен от СПИН. В целия свят не е известен нито един случай, при който някой да се е инфектирал посредством четка за зъби. Но по общохигиенни съображения следва винаги да се използва лична четка за зъби
- използване на обществени тоалетни
- използване на съдове, от които се е хранил болен от СПИН. Дори при съвместното хранене от обща чиния не съществува никаква опасност
- ножици и бръсначи при фризьора и бръснаря
- стоматологично лечение, защото след всяка употреба всички инструменти се почистват основно
- бегли целувки. Теоретически инфектирането е възможно при интензивни целувки с езика при кръвен контакт (малки наранявания в устата, кървене на венците), но не и посредством слюнката. Практически тази възможност за заразяване е крайно нереалнаВъзможни последици и усложнения
Обикновено между момента на заразяването и първите признаци на болестта преминават няколко години. Само приблизително при всеки втори от вирусоносителите заболяването се разразява в рамките на десет години. Когато болестта се разгърне, вероятността за оцеляване е минимална.Профилактика
Избягване на рисковете от заразяване:
- в страните, които имат разработени програми с дрогозаместители, наркоманите трябва да се опитат да се възползват от тази помощ. Другите, които не желаят да се възползват от тази възможност, не бива да използват общи игли и спринцовки, а да се ориентират само към спринцовки за еднократна употреба
- при полово общуване с различни партньори да се използват презервативи за предпазване и сексуални техники, при които не се извършва обмяна на телесни течности. Внимание: Тестовете, проведени от организациите за защита на потребителите в Германия и Австрия, са показали, че презервативите не осигуряват стопроцентова защита против заразяване. Според немския промишлен стандарт 1.4% от всички презервативи могат да бъдат пропускливи. Рекламните надписи 'подложен на отделна електронна проверка' или 'многократно електронно изпитан' не означават, че всички кондоми са сто процента плътни и непропускливи
- когато резултатите от тестовете, проведени с бременна жена, са положителни, поради голямата опасност за детето може да се помисли за прекъсване на бременносттаНужда от лекарска помощ
Ако се съмнявате, че може да сте се заразили със СПИН, трябва да се обърнете към доверен лекар или към най-близкия център за помощ и консултация при СПИН. Междувременно във всички провинции на Германия са създадени консултативни структури за помощ при СПИН. За да се констатира, че някой е заразен с НIV, се назначават поне два теста: рутинният преглед е последван от търсещ тест. Ако при него се открият антитела - това е реакцията на организма срещу проникналите вируси на СПИН - се провежда втори тест. Едва когато и вторият тест е позитивен, т.е. показва реакция на организма спрямо вирусите на СПИН, може със сигурност да се твърди, че действително се касае за заразяване.
Ако тестът е отрицателен, не съществува стопроцентова сигурност, че действително няма инфекция с вируса на СПИН. Защото антителата, които се търсят при тестуването, се образуват едва четири до 12 седмици след инфекцията. Следователно е възможно човек да е заразен, но тестът да е отрицателен поради липсата на антитела. Самолечение
Никога не си правете тест за НIV без предварителна консултация с център за помощ при СПИН или вашия доверен лекар. Систематично провежданите в някои общински болници във Виена тестове за HIV без знанието и съгласието на пациентите са противозаконни. Всички центрове за изследване на НIV са задължени от закона да спазват лекарската тайна. Това предписание обаче постоянно се нарушава, (което води със себе си тежкии социални и професионални последици за серопозитивните лица. Когато заразяването с НIV категорично се доказва поне с два теста, трябва да се спазват следните правила на поведение: през редовни интервали от време да се провеждат контролни прегледи от лекар. Центровете за помощ при СПИН предлагат подобни прегледи анонимно и безплатно. Освен това те разполагат със списъци на доверени лекари (зъболекари, гинеколози и др.), при които е гарантирано спазването на анонимността
- придържане към възможно най-здравословен начин на живот: ограничаване употребата на алкохол и никотин, разнообразна храна, избягване на слънчеви бани
- по възможност да не се пътува в тропическите зони, което от своя страна поражда опасността от инфектиране с необичайни, често трудни за откриване и лечение болестни микроорганизми
- да се лекуват всички възможни огнища на възпаления в тялотоС всякакви въпроси и проблеми можете да се обърнете анонимно и безплатно към центровете за помощ при СПИН. В тях се получават:
- информация и просветни материали
- анонимна консултация по телефона и лично от лекари, психолози и сексолози
- анонимно и безплатно провеждане на тестове за HIV-антитела
- психосоциална помощ за серопозитивните и близките им
- правна консултация, групи за самопомощ, оказване на съдействие от обучени социални работници, посещения, помощ и грижа за болни от СПИН лица по домовете и в болниците от доброволни болногледачи и помощнициЛечение
Протичането на болестта не може да се спре, но може да се забави чрез приемане на медикамента АТ2. Това медикаментозно лечение продължава да края на живота. Освен това болните от СПИН трябва незабавно да лекуват всичКки появяващи се инфекции и тумори, тъй като увредената имунна система не може сама да се справи с тях.

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

Възпалението на главата и пропуциума на пениса се нарича баланопестит. Причините за развитие на баланопостита са следните:
1. Увреждане от механични, химични и термични фактори. Механичните увреждания възникват след охлузване /претриване/ на главата на пениса при по-бурен полов акт. Химичните увреждания са последица от неправилно лечение /промивки с концентрирани антисептични разтвори/. Термичните увреждания настъпват при изгаряния в областта на гениталите;
2. Инфекциозни и паразитни причини. Увредите възникват на основата на вторични инфекции след полов контакт или след разчесване при педикулоза:
3. Баланопостит в резултат на индивидуална непоносимост /алергична/ - при употреба на козметични средства /сапуни, дезодоранти и други/, след общо или локално приложение на медикаменти, носене на синтетично белъо и други.
При баланопостит се наблюдава зачервяване, оточност и подуване на препуциума и на главата на пениса, приждужени от слаб сърбеж. При по-тежки случаи настъпват ерозивни, язвени или гангренозни промени. Лечението на баланопостита се провежда от лекар-специалист.
Уретрит
Честота на възпалителните процеси на уретрата - уретрити - напоследък нараства значително, в резултат главно на непълноценно лечение на гонореята или намалена устойчивост на уретралната лигавица. В повечето случаи заразяването става по полов път, като причините са инфекциозни, механични, химични, алергични, най-често комбинирани с едновременно действие. Главно оплакване при уретрит е уретралният дискомфорт/ сърбеж, парене, болка в уретрата/. Характерно е отделянето на т.н. 'сутришна капка' - секрет от уретрата, по вида на който често е възможно да се определи произходът на уретрита. Болестта протича хронично и в много случаи е упорито за лечение. Много често хроничният уретрит е последица от самолечение с безразборно приемане на широко спектърни антибиотици. Последното обстоятелство често затруднява провеждането на специализиранано лечение. Необходимо е етиологично лечение на уретрата, провеждано едновременно и при двамата сексуални партнъори.
Епидидимит
Възпалението на придатъка на тестиса /епидидим/ се нарича епидидимит. То бива остро и хронично. Острият епидидимит нерядко е последица от проникване на инфекция след възпаление на уретрата /уретрит/, на простатната жлеза /простатит/, на пикочния мехур /цистит/, след директна травма в скроталната област, по-рядко след възпалителни процеси, засягащи целия организъм. Заболяването започва с болезнено подуване, зачервяване и оток в съответната част на скротума. Болката е силна, с характерно разпространение към слабинната област и към кръста. Почти в половината от случаите епидидимитът се при дружава от възпалителен процес в уретрата, семенните мехурчета и простатата, както и в тестиса /орхиепидидимит/. Лечението на острия епидидимит се провежда от лекар-специалист уролог, като се прилага постелен режим, съгряващи компреси, използуване на физиотерапевтични процедури и широкоспектърни антибиотици. При ненавременно и неправилно лечение острият епидидимит преминава в хроничен. Хроничен епидидимит може да се развие и като първичен възпалителен процес в придатъка на тестиса, като болните са в добро общо състояние и се оплакват от тъпа болка в областта на засегнатия епидидим. При опипване той е умерено увеличен и плътен. Лечението на хроничния епидидимит се провежда от лекар-специалист /уролог/ и включва антибиотици, аналгетици, физиотерапевтични процедури, компреси. По показание се пристъпва към хирургично лечение - отстраняване на придатъка /епидидимектомия/.
Възпалението на тестиса /орхит/ рядко протича самостоятелно. Възпалителният процес обхваща и придатъка, т.е. - развива се орхиепидидимит. Острият орхиепидидимит обикновено има същия произход, както острият орхит. Главният симптом е силната болка в тестиса, особено при опипване. Засегнатата скротална половина е зачервена и силно подута. Общото състояние на болния е влошено, налице е покачена телестна температура. При ненавременно или неправилно лечение се развива възпалителен процес на семенната кръв /фуникулит/. За успешното лечение е необходимо да се осигури покой, постелен режим, поставяне на широки компреси на засегнатата скротална половина, като тестисът се фиксира във високо /горно/ положение. Прилагат се широкоспектърни антибиотици. При неуспех от двуседмично активно лечение се приема, че заболяването преминава в хронична форма.
Хроничният орхиепидидимит е почти винаги вторичен. Той се причинява от туберкулозния бактерий и е последица от прекарана от миналото туберкулозна инфекция. Възпалението започва постепенно от придатъка на тестиса. Болните се оплакват от слаба болезненост в скроталната и слабинната област. Опипва се увеличен, възловиден плътен и болезнен епидидим. При засягане на обвивките на тестиса в тестикулната торбичка се натрупва течност /хидроцеле/. В редки случаи при закъсняло противотуберкулозно лечение в засегнатия тестис се образува студен туберкулозен абсцес, който фистулизира.
Завъртането на тестиса /торзио/ представлява усукване на семенната връв около своята ос или завъртане на тестиса около семенната връв. То се среща предимно в детската и юношеската възраст в резултат на рязко физическо натоварване, внезапно свиване на коремните мускули и повишаване на вътрекоремното налягане. Внезапно се появява много силна болка в съответния тестис, разпространяваща се към слабинния канал. Болката често предизвиква припадък и колапс. Кожата на скротума е зачервена, телесната темперара повишава до 38 градуса С. При опипване тестисът е силно болезнен, увеличен и плътен. Състоянието налага бързо оперативна намеса, тъй като след 4 часа настъпват необратими промени в засегнатия тестис.
Разширяването на венозната мрежа на тестиса се нарича варикоцеле. То бива първично и вторично /симптоматично/. Първичното варикоцеле е предимно левостранно, а вторичното се появява в резултат на венозен застой при туморни заболявания в таза и коремната кухина и е по-често вдясно. При преглед се установява по-ниско разположение на засегнатата скротална половина, вените на тестиса са препълнени, напрегнати и често болезнени. Вторичното варикоцеле, за разлика от първичното, не изчезва в легнало положение. Лечението на варикоцелето е оперативно, като е необходимо да се извърши своевременно, поради опасност от евентуално безплодие.
Туморите на тестиса съставляват около 2% от всички тумори у мъжа. Те се развиват най-често в младата и зрялата възраст и обикновено засягат само единия тестис. Причините за появата им не са изяснени, но от значение са предшестващи травми, крипторхизъм и дисбаланс в половите хормони. Около 5% от туморите на тестиса са доброкачествени. При злокачествените тумори първият симптом е увеличението на тестиса. В част от случаите могат да се увеличат гръдните жлези /гинекомастия/. При метастази се появяват болки по хода на семенната връв и в поясната област. За злокачествен тумор на тестиса трябва да се мисли при всички заболявания на тестиса, особено във възрастта между 20 и 35 години. Лечението на туморите на тестиса е комплексно - оперативно, съчетано с лъчелечение и лекарствено лечение.
Крипторхизъм
/'Скрит тестис' или задържан тестис/
Крипторхизъм представлява състояние, при което единият или и двата тестиса се намират извън своето анатомично място скроталната торбичка. Тестисите са задържани в своето развитие и по своя път или в коремната кухина, или в слабинния канал. Причините за това болестно състояние могат да бъдат от хормонално естество, в резултат от механично препятствие по пътя на тестиса или поради по-къса семенна връв от нормалната. Задържаният тестис остава винаги недоразвит и с помалки размери, а след 6-годишна възраст в него настъпват необратими анатомични и функционални промени. В началото на периода на половото съзряване /11-13-годиш на възраст/ започва образуването на зряли сперматозоиди при оптимална температура до 34 градуса С. Задържаният тестис се намира при по-висока телесна температура /37 градуса С/, което не му позволява да осъществява сперматогенната си функция. Това не се отразява върху хормоналната му функция хормони продължават да се продуцират и в задържания тестис. Липсващият в скротума тестис може да се опипа в повечето случаи в слабинния канал от същата страна, на различно ниво, като малка подутина с твърдо еластична плътност и големина на лешник. Съществува и т.н. 'асансъорен тестис', който свободно се придвижва от слабинния канал в скроталната торбичка и пак се 'изкачва' в канала. Обикновено в пубертетната възраст този подвижен тестис окончателно се установява в скроталната торбичка. Значението на крипторхизма като болестно състояние произтича от следните възможни усложнения:
1. Намалява се и постепенно се прекратява сперматогенната функция на засегнатия тестис. При двустранен крипторхизъм настъпва трайно нарушение на оплодителната способност;
2. Съществува реална опасност от злокачествено израждане на задържания тестис;
3. Възникване на възпалителен процес в задържания тестис. Задържането на единия, а още повече и на двата тестиса, изисква задължително своевременно лечение още преди началото на половото съзряване. Колкото по-рано се проведе това лечение, толкова са по-големи шансовете за запазване на нормална оплодителна способност. Препоръчва се лечението да се проведе преди навършване на 5-годишна възраст. Основното лечение е оперативно - открива се задържаният тестис, освобождава се, смъква се и се фиксира в нормалното му анатомично място в скроталната торбичка на момченцето.

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

Простатната жлеза представлява плътен орган с форма на кестен, обхващащ от три страни началото на уретрата под пикочния мехур. Тя се състои от жлезисти делчета, отделящи секрет, който влиза в състава на спермата.
Простатит
Възпалителното заболяване на простатната жлеза се нарича простатит. Той протича в остра и хронична форма.
Острият простатит засяга мъжете между 30- и 50годишна възраст. Той се причинява найчесто от стафилококи и стрептококи.
При по-леките случаи характерни оплаквания са тежест и болка в областта на простатата, болка при уриниране и умерено повишение на телесната температура. В по-тежките случаи заболяването протича с обща отпадналост, висока температура /до 39 градуса С/, постоянна силна болка в областта на простатата до невъзможност за уриниране.
Хроничният простатит обикновено е последица от недоизлекуван остър простатит, но може и да е резултат от предшествуваща безсимптомна инфекция. За хроничния простатит е характерно постоянната тъпа болка в областта на простатата и дискомфорт в края на уринирането /смъдене и сърбеж/.
Лечението на острия и хроничния простатит се провежда от лекар-специалист уролог.
Аденом
Аденомът на простатната жлеза представлява доброкачествено разрастване на простатните жлезни делчета, разположени непосредствено около началото на уретрата.
Заболяването засяга около 80% от мъжете на възраст над 55 години. Развитието на простатен аденом се дължи на дисбаланс между отделните полови хормони в мъжкия организъм.
Заболяването протича в три стадия.
Най-ранният признак в първия стадий е честото нощно уриниране - по два, три и повече пъти. Уринната струя е тънка и слаба. Началото на уринирането е затруднено.
Във втория стадий тези признаци се засилват и към тях се прибавя невъзможността да се изпразни напълно пикочния мехур - след края на уринирането в пикочния мехур остава значително количество урина. Това количество остатъчна урина постепенно се увеличава и достига до стойности, при които болният изпитва непрекъснати позиви за уриниране, като порциите урина са съвсем малки.
Пикочният мехур е значително разширен от насъбраната остатъчна урина. Това е и третият стадий на болестта, през който настъпват редица усложнения при ненавременно и ефективно лечение: възпаление на пикочния мехур, уретерите и бъбреците, на тестисите и тяхните придатъци. Най-тежкото усложнение е развитието на хронична бъбречна недостатъчност, т.е. - състояние, което е животоопасно.
Лечението на простатния аденом зависи от стадия на болестта. Медикаментозното лечение се провежда в първия стадий. Основното лечение е оперативно отстраняване на аденома.
Ракът /карцином/ на простатната жлеза представлява около 10% от всички злокачествени новообразувания у мъжа. Доказана е зависимост между високото ниво на мъжки полови хормони /тестостерон/ и развитието на простатен рак. Болестната картина се покрива с тази на простатния аденом.
Лечението е консервативно /медикаментозно/ и оперативно. Консервативното лечение се провежда с медикаменти, съдържащи женски полови хормони, и в ранните стадии дава много добри резултати. Оперативното лечение /по показание/ се състои в отстраняване на тумора.

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

Мекият шанкър представлява остро инфекциозно заболяване, което спада към групата на т.н. класически венерически болести. То се предава по полов път. Характеризира се с поява на болезнени язви по половите органи и усложнения - поява на бубони /възли, пакети/ в регионалните лимфни възли. Болестта се среща по-често в тропическите, субтропическите и предимно в слаборазвитите страни. У нас са наблюдавани единични случаи. Мекият шанкър се причинява от специфичен стрептокок. Инкубационният период на болестта е 1-5 дни.
Всъщност, развитието на инфекцията започна веднага след заразяването. На мястото на проникването /половите органи/се появяват едно или няколко зачервени петна, които се превръщат последователно в малки възелчета, гнойни мехурчета и язви. Язвите на мекия шанкър са болезнени, с кръгла, овална или неправилна форма, рязки граници с околно зачервяване, с некротично дъно, покрито с гноен налеп. В момента на заразяването или по-късно вследствие автоинокулация /самостоятелно само заразяване от собствените язви върху незаразените участъци на тялото/ се наблюдават окологенитална и извънгенитална ло кализации - около ануса, по бедрата, ръцете, пръстите, устните, езика. Усложненията на мекия шанкър са: 1. Кръвоизливи - на местата с разязвени тъкани; 2. Възпаление на лимфните съдове по гърба на пениса със или без малки възловидни уплътнения, които нагнояват и образуват след разпад вторични язви; 3. Регионален лимфаденит /възпаление и уголемяване на слабинните лимфни възли; Лимфаденитът възниква 3-4 седмици след началото на заболяването вследствие проникване на стрептокока в регионалните лимфни възли, най-често едностранно. Засегнатите лимфни възли се увеличават и достигат големина до кокоше яйце и повече. Възпалението обхваща и околните тъкани, включително кожата, която е зачервена, опъната и глатка. При разпад на засегнатите лимфни възли се образуват дълбоки кратерообразни язви с гноен ексудат. Лимфаденитът протича с повишена телесна температура. След възстановителен процес за 1-2 месеца язвите постепенно заздравяват с образуване на груби ръбци. Лечението се провежда от лекар-специалист. Прилагат се сулфонамиди, стрептомицини и тетрациклини.

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

Аднекситът е възпаление на лигавицата на маточните тръби, което обхваща и яйчниците.
Заболяването може да бъде едностранно или двустранно. Най-често инфекцията прониква от влагалището, цервикалния канал и маточната кухина, по съседство, по кръвен или по лимфен път. Причинителите са голям брой микроорганизми, нерядко - гонококи и хламидии. При прогресия възпалителният процес прониква и в по-дблбоките слоеве на стените на маточната тръба, обхваща и яйчниците и води до стерилитет. След оздравяване остават сраствания в малкия таз.
Различават се три форми на андексит: остра, подостра и хронична.
При острата форма телесната температура се повишава, появява се болка в тазовата област. Характерни са симптомите на дразнене на перитонеума: гадене, повишено образуване и отделяне на газове, болка и стягане /ригидност/ на мускулатурата в долната част на корема. Тези признаци обикновено се предшествуват от увеличаване на влагалищния секрет и нарушения в менструацията.
Подострата форма не се отличава съществено от острата. Налице са същите симптоми, но в по-слаба степен.
Хроничната форма протича със слабо изразена болка, с нарушения в менструацията.
Лечението се провежда от лекар-гинеколог, като се прилагат и широкоспектърни антибиотици. По показание се извършва и оперативно лечение.

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

Ендометриозата е заболяване, при което маточната лигавица се разраства извън маточната кухина. По-честата ендометриоза е на трето място след ендометрита и миомата на матката.
Причините за заболяването не са известни.
Ендометриозата бива вътрешна /заемаща само матката/ и външна /заемаща околните тъкани и органи/.
Гениталната вътрешна ендометриоза засяга най-често матката. В нейния мускулен слой гнездно са разположени клетки на ендометриума, които образуват кисти. Болната се оплаква от силна болка при менструация, която обикновено е обилна и с по-малък менструален цикъл. Матката е увеличена, с нервна повърхност и болезнена при опипване. По-рядко се засягат и маточните тръби.
При външната генитална ендометриоза болката е постоянна и се дължи на настъпилите сраствания. Наблюдават се и нарушения в менструацията. Болестният процес засяга и яйчниците, чиято структура се нарушава, образуват се т.н. 'шоколадови' кисти. Яйчниковата функция е тежко засегната и се развива стерилитет. Външната форма трудно се открива.
Лечението е консервативно или оперативно. Прилагат се хормони, които се отделят при бременност, като по този начин се блокира менструацията. Използуват се и препарати, насочени срещу стимулиращите яйчниковата функция хормони, като по такъв начин се създава състояние на псевдоменопауза. При неуспех от консервативното лечение, по показание се предприема оперативно лечение.

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.