|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
Защо харесвам тази жена. Много пъти и аз самия сам съм си задавал този въпрос. Трудно е да се обясни , защото е усещане , а усещането те грабва.Усещането за жена , а жената е необяснима. Та ще опитам.
1. Защото е жена , с всичко женско и хубаво и лошо. Няма идеални хора, но комбинацията за всяка е уникална.
2. За предпочитане е да не е блодинка. Не знам защо). Просто брюнетки винаги са ми били по-загадъчни и привлекателни.
3. Външният вид е важен разбира се. Но при мене специално играе роля , колкото да привлече вниманието , да я забележа. След това обикновено гледам очите. Не знам защо , но обикновено първоначално оттам започва магията. След това е усмивката , смеха. Та дотам за външния вид. Дали са супер стегнати циците, малко целулит, като че ли не е чак толкова отзначение. Може би и заради това не мога да кажа със сигурност ,че харесвам една жена само от пръв поглед.
4. Ако не мога да говоря с нея я наблюдавам. Харесвам жените , които дори и да имат проблеми намират сили да се усмихнат.
5. Обичам да слушам и да ми говорят. Не ми е проблем когато жената си е бъбрива , дори напротив)
6. Емоционална и естествена , не държа да играе някакви специални роли.Да си е просто тя. Да се смее , когато й е весело и да плаче , когато е тъжна.
7. Щура - да й харесва да прави глупости отвреме навреме и да не се замисля много).
8. Общителна , купонджийка , в компания първа става да танцува примерно.
9. И последно пак като първото защото е жена. Такава каквато е и защото успява да ме накара да изпитам онова усещане , дето те свива под лъжичката. Усещането за жена)
Е, не успях да ги докарам до десет , ама карай)
| |
|
А колкото до успеха тук.... ами не разчитам въобще на Дир-а, щото ако остана само на него.... трябва да съм за оплакване,
Еее, ти разби илюзиите на сума си ти народ беее...
| |
|
В хода на собствената ми еволюция през годините съм забелязала едно специфично движение "отвън-навътре", което май при почти всички хора се случва рано или късно. Когато бях на 20+, бях изключително невротична, неуверена и незряла емоционално, което избиваше в мания за контрол и власт (главно над мъжете, естествено). За целта разчитах изцяло на външния си вид и интелекта си – първото беше „куката” за привличане на вниманието на „жертвата”, а второто – оръжие за разстрел в упор на вече уловеното в мрежата. В резултат живеех в постоянна несигурност - вероятно интуитивно усещайки, че подобна "примамка" ме вкарва в повърхностни и нетрайни връзки, като в същото време аз самата не бях способна на други. Култът към интелекта беше подпорната греда на нестабилното ми его, но ме въртеше като в центрофуга в едно дълбоко усещане за самота, което аз „лекувах” с многобройни, безразборни и обикновено краткотрайни връзки, които приличаха на емоционална булимия – постоянно се тъпчеш и все си гладен.
Та ако ми беше задала този въпрос преди 10 години, без замисляне щях да кажа „искам да ме харесват заради интелекта ми” - като хем щях да очаквам безапелационно да признаеш ядрената мощ на ума ми, хем тайно да се надявам да ме опровергаеш, защото съм „баси-секси-парчето” – и вероятно и в двата случая щях да се обидя.
После преходът към 30+ и първата ми Голяма любов тотално ми заличиха старата операционна система и изцяло ми смениха харда и софта – чак тогава взех да се очовечавам. Сега вече се харесвам достатъчно, за да мога спокойно да ходя без грим – в буквалния и преносния смисъл – а това е страхотно облекчение за кожата и самочувствието.
Изглежда, че част от зрелостта е респектът и смирението пред нещата, които са по-големи от нас и над които нямаме контрол – а това на свой ред носи едно особено и дълбоко усещане за свобода. Свободата да пускаш нещата да минават през теб, да идват и да си отиват – и да знаеш, че всъщност нищо не може истински да наруши целостта ти. Едва тогава си намираш вътрешния център, ставаш по-пропусклив и прозрачен, спираш да се озърташ за дебнещи опасности, спираш да се въртиш около собствения си пъп, да се взимаш (чак толкова) насериозно и да се самоопияняваш от величието на драмата си. Светът става по-шарен, просторен, интересен и приветлив – а всичкото това те прави по-щедър, доверчив, емпатичен, самоироничен, благ и всеотдаен. Долу-горе в тази посока се промених и аз.
И всъщност сега въпросът защо ме харесва някой почти е спрял да ме занимава – или поне вече не ми е така болезнен. То е резултат от всичко, казано по-горе и май тъкмо това си харесвам най-много – и бих избрала това да харесват и другите у мен.
Иначе по тази тема обичам да цитирам едно интервю с Висоцки, който на въпроса защо обича някого, казва, че „ако можеш да кажеш защо, това вече не е любов, а просто добро отношение”. Е ми прав е.
| |
|
само веднъж съм го задавал тоя въпрос и то защото човека отсреща не беше от типа с които имам взимане даване - и все още е.....и отговора въобще не ми хареса
Само две неща са безкраини - вселената и човешката глупост.
| |
Тема
|
Re: сега ще ти кажа за обичането.
[re: Бpeт]
|
|
Автор |
paзбиpaм (перде) |
Публикувано | 17.05.08 10:23 |
|
Англичанинът потупва обекта на въжделенията си по рамото и смънква "Да знаеш, нямам нищо против теб". А ако е направо психясал от любов е възможно да добави "Дори те харесвам донякъде."
Аз по природа май съм ебати англичанката, много съм сдържана, направо темерут и добре, че последните години се понаучих да говоря хубави неща на хората, даже и на мъжете. Последното не беше заяждане, просто на мъж ми е далеч по-трудно да кажа нещо хубаво. Научих се и все пак ми остава оня тих ужас, онова премаляване в корема, което се усеща при скок отвисоко в дълбока вода и не знаеш да плуваш. Тва съвсем честно, пък вие си се хилете колкото щете за моя сметка.
Люпя семки на седмото небе.
| |
|
Избягвам да питам мъжете защо ме харесват.
Това с харесването не винаги може да се анализира и канализира.
Нека си остане в сферата на здрача...
| |
|
Харесването е строго индивидуален акт, който прави избраника РАЗЛИЧЕН от тълпата. Всеки си има свои критерии. Начина, по който се вписваме в обществото е основното нещо. На пръв поглед почти при всеки е физическото привличане. Другото си е чиста проба общуване, разбиране, отговорност, съобразени с духовност и възпитание, както и хубав секс.
Мисля в движение
| |
|
Забравих да кажа, че снощи зададох този въпрос на двама души. Не че не им е писнало от това, ама сигурно няколко месеца съм им дала почивка. Обичайна реакция - единият си изреди списъка с малко допълнения и поправки, другият се втрещи както обикновено и мълча почти час, преди да почне с усуканите и неконкретни отговори, дето много ги мразя. Добре, че каза колко харесва начина, по който го карам да се чувства.
Люпя семки на седмото небе.
| |
Тема
|
Много ми хареса
[re: Лилит]
|
|
Автор |
Бpeт (лейди) |
Публикувано | 17.05.08 11:26 |
|
рецептата на Висоцки.
Вече няма да питам "обичаш ли ме", а "защо ме обичаш" и никой няма да може да ме излъже
- One day I may have to kill you.
- It has been tried
| |
Тема
|
Re: "защо ме харесваш?"
[re: Лилит]
|
|
Автор |
TePe3a (ентусиаст) |
Публикувано | 17.05.08 11:47 |
|
Поклон
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|