|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
Тема
|
 От матурите
|
|
| Автор |
UnicaDonna (Заядница) |
| Публикувано | 22.05.14 18:10 |
|
|
В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?
А) Автобиографията, както и попълненият формуляр за участие в конкурса, са подадени в срок.
Б) Замислен за проблемите на децата си, възрастният човек се разхождаше самотен в пустия парк.
В) Залата на летището, изпълнена със заминаващи пътници и с техни близки, жужеше като кошер.
Г) Дебютният филм на младия режисьор обаче не беше сред номинираните за наградата на фестивала.
Според вас?
Редактирано от UnicaDonna на 22.05.14 18:17.
| |
|
|
|
В последното.
При толкова много думи, не може да няма някоя запетая!
Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг
| |
|
|
|
Вероятно в последното, ако приемат "обаче" като вметната дума. Но аз не бих сложила запетая.
А може и да е първото - без запетаи... Но не ми се проверява в момента.
Редактирано от zdravets21 на 23.05.14 02:47.
| |
|
|
|
Важно ми е мнението ти, защото преглеждах матурата и този отговор (А) ми се стори грешен...дори ще се обадя на института на БАН, и ако съм права - ще вдигам шум... Догодина ме чакат матури и не искам да оставям грешки да се ширят - трябва да знаят, че ги контролираме!
| |
|
|
|
Проверих само на едно място, защото нямам време - не трябва да има запетаи.
Обособените думи и изрази, въведени със съюза както и и др., се отделят или ограждат със запетая, ако след тях продължава същото просто изречение.
Например: И в селото, както и в града, се чувствах добре; Градината, както и улицата, беше покрита с прах.
Двете изречения могат да съществуват и без обособените части - "и в селото се чувствах добре", "градината беше покрита с прах". В първото изречение от теста не е така.
Когато имам време, ще погледна на още няколко места - включително и в речника на БАН. Не бързай да им се обаждаш.
| |
|
|
|
Във всеки случай - в А аз НЕСЪМНЕНО бих сложила запетаите...а ти?
| |
|
|
|
Така ,запетая щеше да има ,ако изречението изглеждаше така:
Автобиографията, както и попълненият формуляр за участие в конкурса, e подаденa в срок.
| |
|
|
|
Автобиографията, както и попълненият формуляр за участие в конкурса, e подаденa в срок.
Е няма такова изречение! То щеше да е неправилно само по себе си.
А интервалът се слага след запетаята, впрочем.
И никой да не се опитва да ме убеди, че там запетаи НЕ ТРЯБВА да има.
| |
|
|
|
Не знам защо, но по-правилно ми звучи "са подадени в срок". Все пак става дума за повече от едно съществително...
"Следващия път ми изпратете само запетаите, текста ще напиша сам!" - почти Марк Твен.
Бъдете здрави!
| |
|
|
|
Уни, непрекъснато си мениш мнението, което не е ненормално, разбира се. И аз го правя.
Веднъж казваш - преглеждах матурата и този отговор (А) ми се стори грешен.. После в А аз НЕСЪМНЕНО бих сложила запетаите. И накрая - И никой да не се опитва да ме убеди, че там запетаи НЕ ТРЯБВА да има.
В нищо няма да те убеждавам (говоря за себе си), защото самата аз не съм убедена. Ако се явявах на матурата обаче, като правилен отговор щях да посоча А, понеже в останалите не намирам грешки... Според теб кой е правилният отговор?
| |
|
|
|
Аз бих посочила като грешен отговор последния. Бих оградила "обаче" със запетаи.
Сега пък ще те помоля да ми обясниш защо там не трябва да има запетаи...
ПП - намерих си го сама. Гова е нещо ново, което научих...
Думи и изрази, които се използват само като вметнати части* в изречението, не се отделят със запетаи. Такива са: всъщност, впрочем, може би, наистина, според мен, обаче, например, действително, по всяка вероятност, навярно, следователно, като че ли, сякаш, в края на краищата и др.
В повечето случаи аз ГИ отделям със запетая...
Редактирано от UnicaDonna на 26.05.14 13:50.
| |
|
|
|
Не знам как си ме разбрала, но в случая не си меня мнението.
Пуснах темата, защото според тях А е верният отговор. Аз не съм съгласна. (Отговорът А според тях е верен - което значи, че това е грешният отговор...може би тук се объркваш.) От началото до края мнението си ми е точно такова - че първото изречение е вярно написано, със запетайките, и в този смисъл е грешка да се каже, че това е верният отговор, при условие, че се търси грешен отговор! (Тоест - търси се изречение С ГРЕШКИ, а според мен изречение А НЯМА грешки и затова верният отговор, според мен, е Г. Не знам защо, обаче, те не са на това мнение.)
| |
|
|
|
В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?
Отговор - А. Това е моят отговор.
може би тук се объркваш.)
Не мисля, че съм се объркала. Решавала съм доста тестове и съм се научила да внимавам как е зададен въпросът.
а според мен изречение А НЯМА грешки и затова верният отговор, според мен, е Г.
А според мен неправилното изречение, както казах, е А. В него не трябва да има запетаи, затова правилният отговор е А.
| |
|
|
|
Да, права си. Объркването, което приписах на теб, всъщност съм го направила аз.
Просто съм се объркала, но не съм си противоречила в смисъла, да знаеш. До онзи ден съм си мислела, че обаче-то трябва да е със запетаи, и първото изречение също.
Направо не им завиждам, на горките зрелостници...Като прочетох колко изкуствена е разликата между вмъкнатите думи, около които ТРЯБВА ДА ИМА запетая и тези, около които НЕ ТРЯБВА ДА ИМА - и никакъв смисъл не намерих в тази разлика...просто трябва механично да се назубрят двете групи, а това е ужасно...
| |
|
|
|
Преди две години, приблизително, имахме спор по този въпрос - за вметнатите думи. Сега не спорим, но и тогава, и днес сме на противоположно мнение. В онзи момент смятах (всъщност нищо не смятах - подчинявах се на правила), че вметнатите думи трябва да се ограждат със запетаи. Но ти не мислеше така.
ВНИМАНИЕ:
1. Не се пише запетая при вметнатите изрази от група г). Те се употребяват много често и затова трябва да ги запомним.
г/ Уточняващи изрази – обаче, например, според мене, по мое мнение, може би, наистина, вероятно, по всяка вероятност, като че ли, всъщност.
След онзи спор започнах много пестеливо да ограждам със запетаи вметнатите думи и изрази - само ако докато пиша, искам да уточня нещо, да прибавя някакъв детайл, който разяснява или допълва съдържанието на отделна дума или на част от изречението... После кажи, че не се вслушвам в думите ти. Вслушвам се, но трябва да ме убедиш аргументирано.
| |
|
|
|
После кажи, че не се вслушвам в думите ти.
Ами - ще кажа я! Защото ти не се вслушваш в МОИТЕ думи, а в думите на някой речник, които случайно съм намерила аз, а не ти...
Майтап, Здравец. Да ти кажа - омръзна ми. Сигурно е от ЕГН-то... омръзна ми да се опитвам да се подчинявам на правила, които ми се струват, меко казано, нелогични (далеч не само в правописа, примерно - забрана за телефонни разговори при шофиране, при ЛИПСА на забрана за пушене!! Или задължителност да си слагаш колан В ГРАДА, където скоростта не надвишава 40 км/ч!). Омръзна ми до днес да се подчинявам на едни правила, защото СА ПРАВИЛА, а утре да дойде някой умник, който да ги промени коренно и ПАК да трябва да се подчинявам на НОВИТЕ правила... Като че ли до днес едно нещо е било правилно, а от утре - то е неправилно - КЪДЕ е логиката в това?
Визирам в случая промените, които са направени в новия правописен речник, за които, ако не знаеш, ще направиш грешки...и като знаеш, че има някакви си измислени промени - за всяко нещо вече започваш да се питаш - А ДАЛИ няма пък промяна, свързана точно с това правило?
| |
|
Тема
|
 Re: От матурите
[re: npubem]
|
|
| Автор |
MupaM (ordinary юзър) |
| Публикувано | 28.05.14 15:02 |
|
|
В никое няма грешка според мен.
| |
|
|
|
Няма да е неправилно - идеята е "подадена е в срок, също както е подаден в срок еди-кой си". Докато в примера от матурата "както и" е чисто и просто синоним на съюза И.
Ма много изкуствено ми звучи такова разделяне по нюанс и само заради него - различна пунктуация.Редактирано от MupaM на 28.05.14 15:06.
| |
|
|
|
Няма да е неправилно - идеята е "подадена е в срок, също както е подаден в срок еди-кой си". Докато в примера от матурата "както и" е чисто и просто синоним на съюза И.
Да, идеята е такава, но изречението е точно еди-какво-си, и не се пита каква му е идеята. Анализът е точно на това изречение, а не на идеята му, или как по друг начин би могло да бъде написано.
| |
|
|
|
От пътуването си в Испания донесе много рисунки и скици, и сега ги разглеждаше внимателно и с умиление.
Трябва ли да я има червената запетая, или не, и защо?
Според мен!
| |
|
|
|
Не трябва да я има запетаята. Това сложно изречение, състоящо се от две прости, е свързано съюзно с "и". В случая няма повтарящо се "и". Първото "и" е от словосъчетанието "рисунки и скици" (еднородни допълнения), а второто между изреченията "сега ги разглеждаше...".
| |
|
|
|
Не трябва да я има, запетаята.
А тук?
Според мен!
| |
|
|
|
И тук не трябва. Какво толкова има да уточняваме, че да е необходима? Не е ставало дума за точка или друг препинателен знак, за да отделя запетаята със запетая, с цел да не се получи недоразумение.
П.П. Реших да прочета повече по въпроса и затвърдих мнението си... При удвояване на допълнението не може да има запетая пред кратката местоименна форма, не може да има и след нея. "Не трябва да я има запетаята", "Запетаята, нея не трябва да я има", "Аз го изпитах ученика". В последното изречение кратката местоименна форма "го" е преди допълнението "ученика". Същото е и при първото изречение.
Редактирано от zdravets21 на 29.07.14 15:52.
| |
|
|
|
Аз го изпитах ученика
Според мен това изречение самО по себе си е неправилно и трябва да се отбележи като грешно. "Аз го изпитах" или "Аз изпитах ученика" - да, ама и двете заедно...
Звучи доста македонски - "Ти го чЕститам Осмиот март"...
ПП - При удвояване на допълнението не може да има запетая пред кратката местоименна форма, не може да има и след нея.
Да де, ама тук не става дума за запетая преди или след "го" (кратката местоименна форма), а пред допълнението...(вметка)
Според мен!Редактирано от UnicaDonna на 29.07.14 16:34.
| |
|
|
|
Аз го изпитах ученика
Това изречение беше дадено като пример в един доста сериозен учебник. Аз никога не бих се изразила така. Явно няма много примери с удвояване на допълнението.
Да де, ама тук не става дума за запетая преди или след "го" (кратката местоименна форма), а пред допълнението...(вметка)
Ами, вмятай го! Ти вмяташ и "обаче", но не е правилно. Откакто пишеш в "оня клуб", доста си си занемарила пунктуацията. Те там ограждат със запетая и "де", но няма нужда.
Питай някой спец по въпроса! Би ми било интересно обяснението, защо в спорното изречение трябва да има запетая преди "запетаята". И за улеснение изречението: "Не трябва да я има запетаята". Виж си собственото изречение! Двете изречения са идентични, но ти не вмяташ "червената запетая", а ме караш аз да вмятам моята. Трябва ли да я има червената запетая, или не, и защо?
| |
|
|
|
Да де, ама тук не става дума за запетая преди или след "го" (кратката местоименна форма), а пред допълнението...(вметка)
Това остана напълно неразбрано от теб. Така е във витруалния контакт...Вметката в скоби я написах, за да покажа, че ТОЗИ КОМЕНТАР Е ВМЕТКА ОТ МЕН, а не, че допълнението е вметка във въпросното изречение.
Относно пунктуацията ми - може би се лъжеш, че съм я занемарила откак пиша ТАМ - може би и преди си е била такава. Защото и до този момент не мога да разбера кой гений е определил онзи списък от думички, в който влиза "освен", които НЕ ТРЯБВА да се ограждат със запетаи. Ей така, някой решил, че така е правилно, ама че трябва да даде някакви обяснения - забравИ! Както прочутото "вкъщи", за което Владко Мурдаров се ПОХВАЛИ в ефир, че ТОЙ го бил измислил преди години и го бил НАЛОЖИЛ...и беше страшно горд!
Според мен!
| |
|
|
|
Относно пунктуацията ми - може би се лъжеш, че съм я занемарила откак пиша ТАМ - може би и преди си е била такава.
Не се лъжа. Пунктуацията ти не беше такава, защото, когато преди две години бях оградила някакъв вметнат израз със запетаи, ти ми направи забележка. Изобщо не беше чувала за онзи списък, много по-късно го издири, след като започна спорът. Чувстваше обаче, че запетаите са излишни, понеже не правеше пауза. Във вметнатите изрази от онзи списък, също не правиш пауза... Тогава не пишеше "не, че", за което няма да се уморя да ти правя забележка. И тук е така а не, че. Казваш, че не правиш пауза след "не", а слагаш запетая.
| |
|
|
|
Не е неправилно изречението за ученика, разбира се, просто е разговорно.
Без запетая и в двете изречения - за испанеца и за запетаята. И за ученика.
При "де" обаче съм за запетаята от двете страни, също и при "бе".Редактирано от MupaM на 03.08.14 20:13.
| |
|
|
|
При "де" обаче съм за запетаята от двете страни, също и при "бе".
Имаш предвид "Да, де" и "Да, бе" ли? И в изречение ли да я има? Като: "Да, де, нали това казвам"?
Ще се въздържа, че напоследък май съм скарана със запетаите... Нека Здравец да каже.
Според мен!
| |
|
|
|
Снощи имахме разговор върху думата екстрадАция.
Ето ви подобаващи линкове:
и мога още десетки да копирам, но няма смисъл...
Според мен!
| |
|
|
|
Стига, де, Мира! Такава ли трябва да е пунктуацията - с червената запетая? Не мисля така. Когато след обръщението има частица ("бе", "де"), запетаята се пише след частицата - "Мира бе, престани!"; когато частицата е преди обръщението, си важи правилото за отделяне на обръщенията със запетая - "А бе, Мира, престани!".
Това правило е доста старо, но е актуално и днес. Частиците не се ограждат със запетаи - освен ако не са използвани като обръщения: "Хей, спиш ли бе, хей?"... А ето и примери с частици, в които няма обръщения: "Седнете де, седнете!", "Стига де!", "Разбрах де!", "Така де, нали знаеш" и др.
Ти правиш ли пауза преди и след "де" и "бе" в примерите, в които не съм сложила запетая, но според теб трябва да я сложа?
Редактирано от zdravets21 на 05.08.14 21:49.
| |
|
|
|
Думата е екстрадиция - екстрадирам, извършвам екстрадиция.
| |
|
|
|
Думата е екстрадиция
Да де, ама видя ли юридическият сайт с претенции как не знае? Да не говорим, че журналята го използват наляво и надясно.
Според мен!
| |
|
|
|
Не правя пауза, но не е да няма случаи, където пауза не се прави, а запетая се пише.
Не съм проверявала правилото в дебелите БАН-ски книги, просто винаги съм смятала, че е така - откога така смятам, не помня. Може би от училище.
Ше проверим при възможност.
| |
|
|
|
Врабец, моля те, насочИ ме къде да търся правилата, използвани в следната задача:
6. В коя от подчертаните думи е допусната граматична грешка?
За екскурзията са се записали 85 ученика (А), които ще бъдат придружени от класните си ръководители. С тях те ще посетят пет от историческите музеи (Б) в столицата, три антични театъра (В) и седем археологически обекта (Г).
Кога пишем "ученика" и кога - "ученици"? Кога "музеи" и кога - "музея"?
| |
|
|
|
Врабец, моля те, насочИ ме къде да търся правилата, използвани в следната задача:
Това категорично не се отнася до мен. А правилата можеш да намериш .
Граматическата грешка е в (А), защото винаги пишем и казваме ученици... От всички примери колебание може да има само в (Б). На такъв и подобни примери почти никъде не е обърнато внимание, но тук сме ги обсъждали. Още веднъж ще обясня:
С тях те ще посетят пет от историческите музеи (мн. число)
С тях те ще посетят пет исторически музея (бройна форма)
В първото изречение словосъчетанието не е "пет музея", а "пет от музеите", затова "музеите" са в мн. число. Докато във второто словосъчетанието е "пет музея", затова е използвана бройната форма.
Има още една особеност, която съм споменавала, но нея май не са я давали на учениците.
| |
|
|
|
Ами нали е на ЕЦ.....
Извини ме, ако има за какво. (Ако четеш редовно ОНЗИ клуб - бих могла да приема, че си се пообидила от такава грешка...)
---------------------------------------------------------
Граматическата грешка е в (А), защото винаги пишем и казваме ученици...
Искаш ли да кажеш, че форма "няколко учениКА" изобщо не съществува ли? А откъде се е появила в езика, макар и грешна? Има ли друга дума с такъв "статут"?
А как да познае човек коя е бройната форма на дадено съществително? Има ли начин на образуване на бройна форма от ед. число? Например - СТОЛ - "столове" и "стола"? Като се замисля - се оказва, че някои съществителни от мъжки род НЯМАТ бройна форма май??? "Крак" например...Ама че бъркотия...
| |
|
|
|
Искаш ли да кажеш, че форма "няколко учениКА" изобщо не съществува ли? А откъде се е появила в езика, макар и грешна? Има ли друга дума с такъв "статут"?
За съществуване - съществува, но е неправилно. Когато става дума за лица, се използва само мн. число - двама, трима, двайсет, колко, няколко ученици, войници, депутати, спортисти, приятели. Всички лица са с такъв "статут"...
А как да познае човек коя е бройната форма на дадено съществително?
Бройна форма имат само съществителните от м.р., когато се намират след числителни имена и числителните наречия "колко", "няколко". Лесно се познава. Ти си го написала - един стол (ед. ч.), много столове (мн. ч.), два, три, четири, десет, петдесет, сто,... колко, няколко стола (бройна форма за мн. число). Бройната форма за мн. число е наследник на старата двойствена форма. В старобългарския освен ед. и мн. число е съществувало и "двойствено число". Тогава съществителните и други имена са имали по три форми за число - за един предмет (ед. ч.), за два предмета (дв. ч.), а за повече предмети (мн. ч.). Постепенно двойствената форма е започнала да се употребява не само след "два", а и след всички числителни, но само при съществителните в м. р.
Като се замисля - се оказва, че някои съществителни от мъжки род НЯМАТ бройна форма май??? "Крак" например.
Така е. Това са съществителни, означаващи части на човешкото или животинското тяло, които са по двойки - рога, крака. В тези случаи само по ударението можем да разберем дали е използвана бройна форма или мн. число - два крАка, мого кракА; четири рОга, много рогА.
| |
|
|
|
Може би не съм била точна във въпроса си.
А той беше - как от единствено число (стол) се образува бройна форма и как - множествено число? Тоест - ако един чужденец учи езика - как ще му обясниш: Ето, Джон, единственото число е "стол", множественото е "стол-ове", а бройната форма "стол-а"...
Как да се сети човек, че не е ОБРАТНОТО? (Честно казано - аз не мога да кажа дали съм го написала вярно или обратното)
Глупаво е, че не мога дори да ти обясня въпросите си...
Ето сега. "молив" - "молив-и", "молив-а" - КОЕ е множественото число и кое - бройната форма?
| |
|
|
|
как от единствено число (стол) се образува бройна форма и как - множествено число? Тоест - ако един чужденец учи езика - как ще му обясниш: Ето, Джон, единственото число е "стол", множественото е "стол-ове", а бройната форма "стол-а".
Не знаех, че ще обясняваш на чужденци. Мислех, че питаш заради сина си. А иначе всеки чужденец най-напред научава думите в ед. число, после му се казва как от единствено да образува множествено число. Но ако ще обясняваш на Джон, му кажи, че всички съществителни, които завършват на съгласен звук (трябва да изброиш кои са съгласните) в това число и на Й, са в м.р. След това му кажи, че едносричните съществителни от м.р. образуват мн. число с наставка ОВЕ: век - векове; дом - домове; лъв - лъвове; стол - столове... Многосричните съществителни образуват мн. число с окончание И: балкон - балкони; елен - елени... Има още много подробности, които трудно се научават от чужденец, защото още при прозорец- прозорци Е изпада в мн. число. И други като учебник, но учебници. С две думи - сложна работа!
Бройната форма на съществителните от м. род се образува с окончание А, Я - десет прозореца, дванайсет коня, сто музея (и тук има подробност). Както казах, сложна работа.
Ето сега. "молив" - "молив-и", "молив-а" - КОЕ е множественото число и кое - бройната форма?
Обясних - окончание И - мн. число, окончание А - бр. форма. Но това само за чужденци. Никой българин няма да каже "в стаята имаше един столове; два стол; много стола".
| |
|
|
|
Това обяснение беше перфектно, благодаря. Не е за чужденец, за мен самата беше, защото нямам спомен някой някога да ми го е обяснявал, а за сина си пък съм СИГУРНА, че никой не му го е казал никога. Или му е казано мимоходом в някой от долните класове (1% вероятност) и после никога не е упражнявано. За сметка на това 5 години в часовете по БЕЛ го учат да пише "Литературно-интерпретативно съчинение", като че ли е по-важно. Не, че го УСПЯВАТ да го научат, де...
| |
|
|
|
Когато имаш време и желание - моля също така достъпно и факирски да ми обясниш случая с: "Може би не съм била точна във въпроса СИ."
Споменах го и в другата тема - "Никога през живота СИ водата не е била толкова много".
Когато аз правя разликата между "си" и "ми" - някак го свързвам с руските падежи... И с усета си. И със заместването с "той" и "него" - както откривам пълния член. Но ето - искам да го обясня на "чужденеца"(на себе си) и после да го обясня и на сина си, и разбирам, че НЕ МОГА...
Та - ако можеш да ми/му помогнеш...
ПП - "за сина СИ/МИ пък съм СИГУРНА, че никой не му го е казал никога"
Тук май правилно съм го написала, защото "сина си" може да се замести с "него", но сума народ би казал "За сина МИ съм сигурна"...
Обаче пък "Никога през живота СИ водата не е била толкова много". - с какво замествам "живота СИ"? С "него"...А "СИ" в случая е неправилно...май... И трябва да се каже "Никога през живота МУ водата не е ..." Съвсем се обърках.
Да не говорим пък за "после да го обясня и на сина си" - всеки втори би казал "после да го обясня и на сина МИ"...
| |
|
|
|
На въпроса за водата отговорих в другата тема.
"Може би не съм била точна във въпроса СИ.
Става дума за възвратно притежателно местоимение. То има две форми: пълна - свой (своя, свое, свои) и кратка - си, която е обща за трите рода и за единствено, и множествено число.
Възвратните притежателни местоимения се използват, когато означават притежание на подлога.Твоят пример може да се разшири на "може би аз не съм била точна в своя въпрос", но и от начина, по който си го написала, се разбира, че подлогът си ти, а въпросът е твой.
И със заместването с "той" и "него"
И друг път е ставало дума, че заместването не е много надеждно, защото "синът ми" може да е както подлог, така и допълнение - пряко и непряко.
"после да го обясня и на сина МИ".
Ти си подлог в изречението, синът ти е твой, затова е правилно "сина си"
Най-сигурният начин за изразяване на притежание във всички лица и числа, когато притежателят е подлог, е използването на кратката форма - вземам чантата си; вземаш чантата си; взема чантата си и т.н. Употребата на "си" е гаранция за избягване на двусмислици и граматически неточности.
| |
|
|
|
"после да го обясня и на сина МИ".
Може би просто трябва да му кажа, че ако "син" може правилно да се членува с пълен член в дадено изречение - то трябва да се комбинира с "ми"(моят)...но ако не може - значи е "си"...(?)
В случая "после да го обясня и на сина МИ" "сина" е неправилно да се членува с пълен член, затова не може да се каже "сина МИ", а "сина СИ"...
Не знам дали разбираш - през цялото време целя да получа най-елементарното обяснение за дадено правило, за да може един юноше бледен, който не обича да се задълбочава в уроци, да РАЗБЕРЕ нещо и да не го забравя. Поне до матурата.
| |
|
|
|
Хайде пак моите предматурни проблеми...
По какво правило се пише "Омаловажавам", а не "Умаловажавам"?
(Обобщаващ въпрос)
| |
|
|
|
Може би просто трябва да му кажа, че ако "син" може правилно да се членува с пълен член в дадено изречение - то трябва да се комбинира с "ми"(моят)...но ако не може - значи е "си"...(?)
Ами ако не става дума за сина ми, а за майка ми, детето ми, родителите ми. Какво ще му кажеш? Дори от първото ми изречение се вижда, че "синът ми" е съвсем правилно членувано с кратък член и че "ми" не може да се замени със "си"...
Когато искаме да означим, че нещо е притежание на подлога, вместо притежателното местоимение (мой, ми и т.н.) използваме възвратното притежателно местоимение (свой, си и т.н.). "Аз обичам сина си" - Аз върша действието обичане, аз съм подлог, а синът е мой, той е мое притежание. "Момичето обича сина ми" - Момичето е подлог в изречението, то обича сина ми, но обича моя син, не собствения си. Моят син не е нейно притежание. Има разлика между "обича сина ми" и "обича сина си"... Опитай се да вникнеш и ще разбереш, че не е трудно да го обясниш на сина си.
| |
|
|
|
Има доста правила, но ще се спра само на това, което има отношение към въпроса.
Представката е О, когато глаголът е образуван от прилагателно име:
отънявам - от тънък
оздравявам - от здрав
оглушавам - от глух
окуцявам - от куц
ослепявам - от сляп
Но!
удебелявам
уедрявам
С представка О се пишат глаголи, чието значение може да се изрази със "ставам на нещо", "ставам нещо":
окаменявам - ставам на камък
огрубявам - ставам груб
ожаднявам - ставам жаден
остарявам - ставам стар
освирепявам - ставам свиреп
осъзнавам - ...
онемявам - ...
олеквам - ...
осиромашавам -...
охладнявам - ...
Правилата се препокриват, но предпочетох да ги спомена в двата варианта. Всеки да си избере как да ги запомни...
"Омаловажавам" - "мало" е съставна част на сложна дума със значение малък или малко - маловажен, малоброен, малокалибрен, малокръвен... Омаловажавам - от маловажен.
| |
|
|
|
Здравец, златна си както винаги! Сега остава да ми спретнеш същата табличка и за случаите, в които се слага "У" и правилото...поне най-главното!
И се питам - дали някъде има място, на което са упоменати съответните думи с "О" и "У", които са изключения от правилата и просто трябва да се запаметят?
| |
|
|
|
Не съм се задълбочавала. Споменах това правило, което имаше отношение към "омаловажавам". Обърнах внимание и на още едно, защото е лесно за запомняне... Има още.
Сега остава да ми спретнеш същата табличка и за случаите, в които се слага "У" и правилото...поне най-главното!
Ще ти дам две таблички с най-запомнящото се, най-главното обхваща всичките четири или пет правила. И изключенията, ако някой се е сетил за тях.
1. С представка У се пишат глаголите, които показват достигане до някакъв възможен резултат:
душа - удуша
бия - убия
гася - угася
угоя, узаконя, укротя, украся, уловя, умия, узная, утеша, утихна и др.
По същия начин се пишат и производните им думи: удушен, убийство, угаснал...
2. С представка У се пишат глаголи, които означават усилване на някакъв признак:
увеличавам, уголемявам, удължавам, умножавам, ускорявам, уравновесявам, усложнявам, усъвършенствам и др.
дали някъде има място, на което са упоменати съответните думи с "О" и "У", които са изключения от правилата и просто трябва да се запаметят?
Не вярвам!... Ето нещо, което трябва да се запомни:
омалявам (изморявам се)
умалявам (1. правя нещо по-малко), (2. дрехата ми умаля - стана ми малка)
опадам (за листа)
упадам (за нрави)
оронвам (зърна)
уронвам (престиж)
оказвам (помощ)
указвам (път, посока, направление)
Редактирано от zdravets21 на 21.12.14 01:00.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
