|
Тема
|
 "Експертиза"?
|
|
| Автор |
UnicaDonna (Заядница) |
| Публикувано | 30.03.14 17:03 |
|
|
Това ми е актуалният повод за дразнение.
В последно време непрекъснато употребяват тази дума в смисъл, който според мен (не съм отваряла речници) или е неправилен, или поне до скоро не е бил популярен.
Казват: "Еди кой си НЯМА НУЖНАТА ЕКСПЕРТИЗА за тази длъжност". (Или нещо подобно).
Хора, думата "експертиза" не означава ли само и единствено някакъв документ, (или може и устно мнение), издаден от експерти, който показва/доказва нещо? (най-профански обяснено). Според мен експертизата СЕ ИЗВЪРШВА. А не е някакво човешко КАЧЕСТВО, което се придобива или наследява. И това, за което тази дума се използва напоследък, не е ли ЕСКПЕРТНОСТ, специализация, компетентност и пр. синоними?
Моля, дайте мнения!
|
|
|
|
|
Експертиза - дейност в която и да е област, целяща намиране и/или решаване на проблем и извършвана от специалисти (експерти) в същата област. Мое скромно мнение...
Поздрави!
|
|
|
|
|
Да, това е определение, което също дава част от същността на понятието "експертиза"... Но, нали, казваш, също като мен, че експертизата е ДЕЙНОСТ, а не КАЧЕСТВО като компетентност, образование, експертност и пр...
Апропо - как (като части на речта може би) се наричат последните три, и как въпросната "експертиза"?
Здравец, помагай!
Апропо - Fordesc, как стана така, че отговори на поста ми? Има някакъв режим, който следи всички нови постове, написани във всички клубове ли? Или просто посещаваш този клуб ежедневно?
|
|
|
|
|
Ми да, всеки ден посещавам тоя клуб. Ако си писала нещо - чета.
Ако не си писала - преговарям нещо старо, защото и без това съм
го забравил.
:)
Иначе експертизата в българския език е дейност или резултат от
дейността на специалист (експерт) или група специалисти.
Другия смисъл, който и придават, се нарича "опит" - латиснската
дума, откъдето произхожда чуждицата.
Подхлъзването вероятно идва от тоталното "поанглийчване" на езика,
думата за "опит" е "experience".
Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг
|
|
|
|
|
"Еди кой си НЯМА НУЖНАТА ЕКСПЕРТИЗА за тази длъжност"
Естествено, че изразът е неправилен - "няма нужната квалификация, образование, ценз, степен на професионална подготовка и др.". Експертизата, както си казала, е изследване на нещо от експерти с цел заключение. Това е! За каква експертиза може да става дума в случая?!
Някои хора толкова държат да са оригинални, че рискуват да говорят глупости! Отчаяна съм!
П.П. То и "трансплантирам" означава "присаждам", ама що "трансплантирани" (присадени) пациенти има, не е за вярване!
|
|
|
|
|
Другия смисъл, който и придават, се нарича "опит...думата за "опит" е"experience"."
Кой и придава този смисъл? "Експертиза" и "опит" не са синоними - нито на български, нито на английски. И в английския "experience" и "expertise" имат различно значение, а "expertise" означава точно това, което значи и на български. И ако в примера на Уни заменим "експертиза" с "опит" (макар че не са синоними), всичко щеше да е наред и тя нямаше да зададе въпроса.
|
|
|
|
|
Здравец, само не се отчайвай, ние сме с теб!
Пък ти си нашата гордост и надежда!
Венсеремос! Но пасаран!
Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг
|
|
|
|
|
Ти ли си този, на когото зададох въпроса как е попаднал в клуба?? Ама като започнете да се преобличате - човек не може да ви познае!
|
|
|
|
|
Някои хора толкова държат да са оригинални, че рискуват да говорят глупости! Отчаяна съм!
И аз съм отчаяна...Търпях я, тази "експертиза", от тоя-оня, обаче когато в събота я употреби и човек с претенции като Люба Кулезич - ми дойде много!
|
|
|
|
|
Ти ли си този, на когото зададох въпроса как е попаднал в клуба?
Не, не съм аз. Помислих, че правиш анкета...
Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг
|
|
|
|
|
Не правя анкета, а наистина се запитах как става така, че с месеци никой не пише в този клуб, а когато се появи някакъв пост (в случая - моя) - веднага пък се появява и ник, който никога не е писал в "Правопис", и изневиделица отговаря...
Взех да си мисля, че клубът е обект на някакво специализирано наблюдение, може и със СРС-та да ни следят...флашки, туй-онуй... Току-виж ми подпалили колата!
|
|
|
|
|
Абе, Уни, много филми гледаш! Или си прекалила с Яне Янев...
Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг
|
|
|
|
|
Или си прекалила с Яне Янев...
Или с Явор Дачков и Христина Патрашкова може би?
|
|
|
|
|
Да не отварям нова тема...
Попаднах на интересен казус.
----------------------------------
Моля младежът (кой, той), който събира парите за чистачката, да се обади на домоуправителя.
ИЛИ
Моля младежа (кого), който събира парите за чистачката, да се обади на домоуправителя.
---------------------------------------
Как мислите?
|
|
|
|
|
Моля младежа (кого), който събира парите за чистачката, да се обади на домоуправителя. Така е правилно.
Молиш "него", не молиш "той".
И още веднъж ще спомена втория вариант за проверка на подлога...Променяш думата, в която се съмняваш, от ед. в мн. число и наблюдаваш дали това води до промяна на числото на сказуемото. Защото, както знаеш, сказуемото се съгласува с подлога. "Моля младежите..." Виждаш, че сказуемото не се променя, което значи, че "младежът" не е подлог. В това изречение подлогът се подразбира - "аз".
Ето един пример: "Синът ми е отличникът на класа" ("Той е отличникът..." - "отличникът" е сказуемно определение на подлога, тъй като се свързва смислово с него). И ако се съмняваш дали "отличникът" трябва да е с пълен член, правиш това, което споменах по-горе. "СИНОВЕТЕ ми СА ОТЛИЧНИЦИТЕ на класа".
|
|
|
|
|
веднага пък се появява и ник, който никога не е писал в "Правопис"...
Fordesc е писал тук, Уни. Дори от него научих много интересни неща. Просто човекът не е от най-пишещите, затова не си го спомняш.
|
|
|
|
|
Венсеремос! Но пасаран!
Чул те Господ! Както изглежда, само на Неговите чудеса можем да се надяваме.
|
|
|
|
|
обаче когато в събота я употреби и човек с претенции като Люба Кулезич - ми дойде много!
А не можеш ли да напишеш коментар?... Спомням си, че преди няколко месеца Лиляна Павлова изтърси голяма глупост в "Лице в лице". Коментарите бяха убийствени. Влезе и в "Господарите", при това не само тя. Предполагам, че си гледала предаването, а ако не си - .
Редактирано от zdravets21 на 02.04.14 22:00.
|
|
|
|
|
Аааа, ще поспоря...
А ако има запетая?
Моля,
младежът който събира парите за чистачката,
да се обади на домоуправителя.
В случая въпросното "моля" непременно ли трябва да се приема като "АЗ моля"? В подобни съобщения то не играе ли ролята на "Внимание" или "Ако обичате"? И може да го няма изобщо?
|
|
|
|
|
И аз се замислих над варианта със запетаята. Ако има запетая, ще е с пълен член.
П.П. Ще взема да проверя.
|
|
|
|
|
Честно казано - много ми е щекотливо! Въртя, суча...и да има запетая - думата "моля" предполага друг, който извършва действието, и тогава пълният член е неправилен...Интонационно, заради запетайката, изглежда логично втората част да е ново изречение, в което младежът вече си е подлог, но дали това е така?
В един момент ми заприлича на онези хитри картинки, при които, при дълго гледане, виждаш ту едно, ту друго, и двете са съвсем истински!
А как точно смяташ "да провериш"? Ще питаш лелите от БАН ли? Отдавна им нямам доверие...
|
|
|
|
|
Да, помня въртележката около Лиляна Павлова...разкъсаха я, а все пак, тя, горката, не е журналист или филолог...А какво да кажем за безумния език на Сашо Диков? Който, на всичкото отгоре, в последното си предаване без капка свян или намек от шега, се обяви, сам себе си, за "Номер едно", за талантлив, върховен, неповторим и какво ли не още?
|
|
|
|
|
Опитах друго и се обърках още повече...
Пробвах да заместя младежа с нещо неодушевено и в друга роля.
Моля столът да бъде поставен на мястото му
Тук като че ли нещата са ясни. А защо в изречението с младежа не са?
Може би защото наистина има два верни начина да се ИЗТЪЛКУВА онова изречение.
|
|
|
|
|
Интонационно, заради запетайката, изглежда логично втората част да е ново изречение, в което младежът вече си е подлог, но дали това е така?
Така е. Когато за първи път прочетох изречението, се зачудих защо няма запетая след "моля". Тъй като това изречение, като текст, е повелително (подбудително, заповедно). Чрез тези изречения се изразява и най-груба заповед, и най-плаха молба с всички междинни степени. Самият текст ни задължава да сложим запетая.
Моля, младежът, който събира парите за чистачката, да се обади на домоуправителя.
Ако махнем запетаята след "моля", изречението е съобщително, макар че, както казах, контрастира със съдържанието. Чрез съобщителните изречения се изнася някакъв факт, предава се информация, съобщава се за нещо.
Моля младежа, който събира парите за чистачката, да се обади на домоуправителя.
Примерът със стола е същият.
Моля столът да бъде поставен на мястото му
Написано по този начин, без запетая след "моля", изречението е съобщително. От него разбираме, че си помолила някого, макар че не го споменаваш, да постави стола на мястото му, защото не можеш да молиш стола. Ако обаче има запетая след "моля", то е повелително.
В тези примери интонацията играе основна роля. Едно нормално съобщително изречение, без никаква промяна на словореда или формите на съставящите го думи, без прибавяне на нови думи, само с помощта на интонацията може да стане подбудително, тоест да изразява волята на говорещия, а не някакъв реален факт от действителността.
|
|
|
|
|
а все пак, тя, горката, не е журналист или филолог.
Не е, но все пак, когато цитираш някого, това предполага, че му се възхищаваш. И най-малкото, което трябва да знаеш за него, е полът му. Нейното изказване ми припомни един много стар виц за Тодор Живков, който бил на летището, за да посрещне Индира Ганди и жена му.
.А какво да кажем за безумния език на Сашо Диков?
Изобщо не гледам предаването му. Попадала съм няколко пъти на него, но не мога да го изтърпя. Този човек не може да направи едно гладко изречение. Повтаря една дума по пет пъти, не владее учтивата форма, ъка непрекъснато - ужас! Не мога да трая и дъщеря му. Тя, освен че е възприела маниера на говорене на баща си, ужасно много жестикулира. И двамата ми действат изнервящо.
|
|
|
|
|
Това, което не разбрах, е - ако има запетая - как така се получава, че това МОЛЯ вече не играе роля на сказуемо и как така младежът, само по силата на една запетая, вече се превръща в подлог в ДРУГО изречение? Тоест - "Моля" самО по себе си вече отделно изречение ли е от "младежът, който събира парите за чистачката, да се обади на домоуправителя.", щом вече има два подлога - аз и младежът?
С други думи формулиран въпросът - повелителното изречение как определя пълните членове (подлозите) след повелителната дума?
(Пробвам интонационно "Моля младежът, който събира парите за чистачката, да се обади на домоуправителя" да го кажа и без спиране за запетайка, и ПАК ми се получава смислено...Както и другото ми е смислено. Просто разковничето се оказва в мислите на този, който казва изречението. Ако иска да се обърне към младежа - членът не е пълен, но ако не иска да се обърне към него, а просто да му посочи какво да направи - има пълен член. И в двата случая интонацията ми е същата и няма запетая...Пробвай.)
А, "изработих" друго изречение...може би пък разковничето ще се окаже падежът?
Моля майка ми да седне на стола и Моля майка си да седне на стола. Няма нужда нито от запетая, нито от различна интонация. И двете изречения са верни. Просто зависи от смисъла. Да, едното е повелително, но аз говоря за интонация и запетая в случая. Тоест - че няма нужда и от двете, но това не прави едното изречение невярно.
Или?
|
|
|
|
|
Обяснението на Здравец ми прозвуча така:
Моля кого? Младежа. Съобщаваш.
Моля какво? Младежът да се обади. Настояваш!
Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг
|
|
|
|
|
Обяснението на Здравец ми прозвуча така:
Моля кого? Младежа. Съобщаваш.
Моля какво? Младежът да се обади. Настояваш!
И на мен така ми звучи. Не е там въпросът.
Въпросът е дали и двете са верни, независимо дали има запетая.
(Виж примера ми с майката)
|
|
|
|
|
Тоест - "Моля" самО по себе си вече отделно изречение ли е...
Да. Ако след "моля" има запетая, изреченията са три - "моля", "младежът да се обади на домоуправителя" и "който събира парите за чистачката". Последното изречение е подчинено и разкъсва второто. В първото изречение подлогът се подразбира - "аз", във второто е "младежът", а в подчиненото е "който".
повелителното изречение как определя пълните членове (подлозите) след повелителната дума?
В повелителните изречения подлогът се определя по същия начин, както при всяко друго изречение.
И в двата случая интонацията ми е същата и няма запетая...Пробвай.)
Пробвах още преди няколко дни. Аз правя пауза. Казвам "моля", спирам за малко, за да изостря (или привлека) вниманието на човека, към когото ще отправя молбата, и после заявявам искането си.
Моля майка ми да седне на стола и Моля майка си да седне на стола.
Мнението ми за изреченията е същото - след първото "моля" бих сложила запетая. А какво ще кажеш, ако заменим "майка ми" със "сина ми"?
Моля(,) сина(ът) ми да седне на стола.
|
|
|
|
|
Това с майката/сина пак има общо с падежите, според мен.
Моля СИНЪТ МИ (именителен падеж, затова е с пълен член) или Моля СИНА СИ (кого моля - винителен падеж, затова е с кратък член). Даже бих казала, че в първия случай със сина, дори да няма нито запетая, нито интонационно спиране след "моля", ако го употребиш с пълен член и правилното МИ - веднага става ясно за какво иде реч.
Встрани от темата - българите изключително често бъркат употребата на...тази част (каква пък беше тя??) - майка МИ и майка СИ, сина СИ и синът МИ. В такива случаи, ако случайно се съмнявам, аз винаги си задавам съответния въпрос (кой или кого), но никой друг не го прави. Повечето хора биха казали "Аз помолих сина ми"...или още по-драстичното "Той каза на майка му"...(като, разбира се, нямат предвид нечия чужда майка, а майката на въпросния "той"...)
Друга дразнеща ме грешка е тънката разлика между "Той е бил готвач" и "Той бил готвач"...Направо подскачам, когато го чуя неправилно употребено, а е също много широко разпространено! Здравец, би ли ми облякла в научно обяснение (вид глаголно време и начин на употреба) разликата, когато имаш време?
|
|
|
|
|
Нека е добър деня Ви, Уни!
Един съвет:
1. Застанете срещу ЕДНО ПЛОСКО огледало.
2. Погледнете в огледалото.
3. Ако виждате ДВЕ отражения – обикновена шизофрения.
4. Ако виждате ТРИ отражения – параноидна шизофрения.
5. Ако изображението е ЕДНО, тогава е страшно! Наблюдателят е зад огледалото!
Приключих с шегите.
Отдавна чета мненията във форума. Изключително рядко пиша, защото не мисля, че съм достатъчно компетентен.
Това, че съм реагирал бързо на поста Ви, е чиста случайност.
Бъдете здрава!
|
|
|
|
|
Може ли да застана срещу ДВЕ ПЛОСКИ огледала?
|
|
|
|
|
Именителният падеж е свързан с изразяването на подлога, но ако не знаем кой е подлогът, как можем да кажем коя дума е в именителен падеж?
"Синът ми" сам по себе си не е в именителен падеж. Може да бъде във винителен (пряко допълнение) - "Изпитаха сина ми", в дателен (непряко допълнение) - "Момичето се срещна със сина ми".
При синтактичен разбор е важно да се раздели сложното изречение на прости, като се прокарат съвсем точно границите между тях, за да не се получава двусмислено тълкуване, което се отразява на употребата на пълния член. Например:
"Дълго ще чакаш мига да се върне" - да се върне някой
"Дълго ще чакаш мигът да се върне" - да се върне мигът
Твоят пример не беше толкова завъртян, но след "моля" трябва да има запетая и тогава "младежът" е подлог във второто изречение, а самото изречение е повелително. За сравнение ето едно съобщително изречение, подобно на твоето.
"Влизам в офиса, сядам на бюрото и моля младежа, който ми е подчинен, да ми донесе вода"
И още две:
"Моля, Уни (тя) да не ми се сърди!"
"Моля Уни (нея) да не ми се сърди"
П.П. Докато преглеждах разни граматики, защото, не може да ти се отрече, зададе интересен въпрос, на няколко пъти попаднах на примери като "моля, седнете", "моля, заповядайте", "моля, затваряйте вратата" и др., та мисля, че след "моля" в повелително изречение трябва да има запетая - задължително.
|
|
|
|
|
Встрани от темата - българите изключително често бъркат употребата на...тази част (каква пък беше тя??) - майка МИ и майка СИ, сина СИ и синът МИ.
"Майка ми" е съкратената форма на "моята майка" и става дума за притежателно местоимение. Притежателните местоимения заместват думи или словосъчетания, изразяващи принадлежност. Например: "Книгата на Иван" - неговата книга (книгата му), "Дъщерята на Мария" -нейната дъщеря (дъщеря и), "Общежитията на студентите" - техните общежития (общежитията им).
"Майка си" е кратката форма на "своята майка" и става дума за възвратно притежателно местоимение. То се използва вместо обикновеното притежателно местоимение, когато се изразява притежание на подлога - "Аз обичам майка си" - своята майка, "Иван говори със сина си" - своя син.
За готвача, когато имам време.
|
|
|
|
|
Въх...доста ме обърка...
Това с падежите - очевидно излиза, че има разлика между българските и руските падежи...Така ли е?
Защото, ако няма - "Изпитаха сина ми" няма как да е дателен падеж. В руския език дателният падеж изисква въпрос "кому" (доколкото си спомням).
И как "Синът ми" да не може да е в именителен падеж? "Моят син" не е ли извършителят на действието, който може да бъде заместен с "той"?
В този смисъл "Дадох на сина си" би трябвало да е в дателен падеж - кому дадох? "Казах на сина си "- кому казах? "Ударих сина си" - кого (винителен) - Но - "Аз и синът ми бяхме на кино" - кой беше на кино? (именителен)
А те казват - "Казах на сина МИ" - което е грешно. В моята глава дателният и винителният падеж са свързани с въпросното "си". А "ми" касае извършителя на действието, тоест - именителния падеж...
|
|
|
|
|
Може да бъде във винителен (пряко допълнение) - "Изпитаха сина ми", в дателен (непряко допълнение) - "Момичето се срещна със сина ми".
Уни, не четеш внимателно какво съм написала.
В руския език дателният падеж изисква въпрос "кому" (доколкото си спомням).
И в българския е така, само че се предпочитат въпросите с кого, от кого, на кого и кому, естествено. Към сказуемото се задават същите въпроси като за пряко допълнение, но с предлог. "С кого се срещна момичето?" - със сина ми - непряко допълнение (дателен падеж) "Кого изпитаха?" - сина ми - пряко допълнение (винителен падеж).
И как "Синът ми" да не може да е в именителен падеж?
Може, разбира се, но не е задължително. Примерите показват, че, освен в именителен, може да е във винителен и дателен. Че освен подлог може да е и пряко и непряко допълнение.
В моята глава дателният и винителният падеж са свързани с въпросното "си". А "ми" касае извършителя на действието, тоест - именителния падеж...
За "ми" съм дала примери, за "си" ще помисля.
|
|
|
|
|
В руския език дателният падеж изисква въпрос "кому" (доколкото си спомням).
И в българския е така, само че се предпочитат въпросите с кого, от кого, на кого и кому,
Чета, чета из нета, и въпроси "с кого" и "от кого" не срещам, свързани с дателен падеж...само "на кого" и "кому"...затова още веднъж ми се иска да помислиш дали "Момичето се срещна със сина ми". наистина го определяш за дателен падеж...Да, то Е непряко допълнение безспорно, но да е дателен падеж...
Казано с аритметична логика - всички местоимения в дателен падеж са непреки, НО май не всички непреки допълнения са в дателен падеж...
Обаче това не е чак толкова важно...
Опитах се да формулирам някакво правило, И НЕ УСПЯХ!! Оказа се, че в различните лица "ми" и "си" се употребяват различно!
Примерно - "Синът ми (подлог)дойде с приятелката СИ (непряко допълнение)"
НО - Приятелката МИ(подлог) се срещна със сина МИ (ПАК непряко допълнение)!!!
Приятелят МИ (подлог) дойде и извикахме майка МУ (пряко).
Приятелят МИ дойде с майка СИ (непряко).
Правило?? Тоест - ако трябва да го обясниш на чужденец, който и хабер си няма - как ще го направиш?
|
|
|
|
|
Днес и нещо друго ново ме потресе...все около безкрайните разговори за електроразпределителните дружества тия дни...Събрали се мастити специалисти, при Цецето Ризова, и, да видиш ти, как се заканват в един глас, че ще отнемат ЛИЦЕНЗИИТЕ на дружествата! Начело с Ризова ще ги отнемат, пустите ЛИЦЕНЗИИ!! Да не стане грешка - и "лицензия" в единствено число употребиха.
Само един от тях плахо се опита да пробута "лиценз", ама кой го чу...
|
|
|
|
|
В съвременния български език не съществува категория "падеж", но остатъци от падежи има. Те се срещат най-вече при местоименията. Личните местоимения имат категория, която по традиция наричаме "падеж". В нашия език различаваме местоимения подлози, местоимения преки допълнения и местоимения непреки допълнения. Именителният падеж е свързан с изразяването на подлога, винителният - с изразяването на прякото допълнение и дателният - с непрякото допълнение. Когато прякото ("винително") допълнение е изразено с местоимение, то е във винителен падеж. Кратките винителни форми на личното местоимение винаги имат функцията на пряко допълнение - ме, те, го, я, го, ни, ви, ги.
Казано с аритметична логика - всички местоимения в дателен падеж са непреки, НО май не всички непреки допълнения са в дателен падеж..
Непрякото допълнение е дателно допълнение. Кратките дателни форми на личното местоимение винаги са непреки допълнения - ми, ти, му и т.н. Когато непрякото допълнение е изразено с пълната форма на личното местоимение, пред него има предлог: на мене, с мене, от мене, за мене. И въпросите към сказуемото са: на кого, с кого, от кого, за кого.
Нямам представа дали всички непреки допълнения са в дателен падеж, защото не съм много наясно с падежите, но на доста места срещнах непряко ("дателно") допълнение, което ме навежда на мисълта, че са.
Правило?? Тоест - ако трябва да го обясниш на чужденец, който и хабер си няма - как ще го направиш?
Никак. Българският език, както многократно съм казвала, е много труден.
|
|
|
|
|
Уни, наистина не мога да повярвам! Не вярвам, че Цветанка не е чувала за лиценз.
|
|
|
|
|
И аз не повярвах...има вероятност да се увлЕче по "лицензиите" на останалите участници, но я чух ПОНЕ ВЕДНЪЖ да казва "лицензии" и тя. Гарантирам.
Ами защо се изненадваш? "Експертизата" на Люба Кулезич си беше същата случка...
Ако пък говорим за езикова грамотност на журналисти, репортери и водещи - това със слагането наляво-надясно на пълен член е толкова честа тяхна практика, че май вече никой не й обръща внимание...
Редактирано от UnicaDonna на 09.04.14 08:03.
|
|
|
|
|
Нещо да имаш против
Националната агенция за професионално образование и обучение?
Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг
|
|
|
|
|
Абе сигурна бях, че дебнеш денонощно да ни "поставиш на мястото ни"!!!
Благодаря. Преди да пише постове - човек трябва да попита чичко Гугъл.
|
|
|
|
|
От това, което прочетох по речниците, установявам, че лиценз и
лицензия са правилно написани думи с различно значение.
лицензия - Разрешение от правителството на една държава за износ или внос на стоки, както и документът за такова разрешение.
лиценз - Право да се използва патентовано изобретение или производство. (лицензни стоки, лицензно производство)
Въпросът е за кое от значенията са говорили в предаването, което е събудило твоето възмущение?
Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг
|
|
|
|
|
ВЕРОЯТНО за лицензия. Но по-рано, когато по телевизиите се говореше за това - ВИНАГИ се казваше "Да се отнеме лиценза", та затова реагирах и аз така бурно...
|
|
|
|
|
Уни, вкупом се изложихме.
|
|
|
|
|
Нищо, колективната вина е размита и не се брои!
Добре, че е тук приветът, да ни дърпа юздите!
|
|
|
|
|
Струва ми се, че става и да възприемеш "моля"-то като безлично (моля да се направи еди-какво си) и тогава върви и с пълен член. Не молиш младежа, а един вид молиш да стане така, че младежът да направи това и това. Нещо като: "Моля, нека младежът да дойде".
"Моля" може да бъде и преходен глагол (с пряко допълнение), и непреходен (моля да...), затова.
Зависи от онова, от което, казват, най-често зависят нещата - гледната точка. Редактирано от MupaM на 10.04.14 13:47.
|
|
|
|
|
Щото при младежа е малко двусмислено, както писах - него ли молиш, или просто молиш. При стола ясно, че никой не моли него да се постави на мястото си.
Условно двусмислено - двусмислено откъм "нюанси", иначе изречението с младежа очевидно и в двата варианта носи едно и също значение.
|
|
|
|
|
Без запетаи според мен.
Като видя: "Моля, да ми бъде разрешено да...", и лекинко се изприщвам. Редактирано от MupaM на 10.04.14 13:30.
|
|
|
Тема
|
 Re: "Експертиза"?
[re: npubem]
|
|
| Автор |
MupaM (ordinary юзър) |
| Публикувано | 10.04.14 13:42 |
|
|
В Закона за патентите и кво-беше-там също е "лицензия", не "лиценз". Навремето преподавателят ни обръщаше внимание, че правилният вариант е "лицензия", и затова аз винаги така казвам. Или поне почти винаги, че за съвсем не мога да се закълна с чиста съвест. Но иначе ми се струва, че в езика са възприети и двете форми и не са с различен смисъл.Редактирано от MupaM на 10.04.14 13:43.
|
|
|
|
|
Нищо, колективната вина е размита и не се брои!
За мен е правило, когато нещо изглежда елементарно, да го проверя, но в случая ме домързя.
П.П."Приветът" нарочно ли е с пълен член? Подражаваш на журналистите?
|
|
|
|
|
Зависи от онова, от което, казват, най-често зависят нещата - гледната точка.
Да, и аз някъде бях казала същото.
Моля, младежът, който събира парите за чистачката, да се обади на домоуправителя!
Влизам в офиса, сядам на бюрото и моля младежа, който ми е подчинен, да ми донесе вода
Според мен в първото изречение след "моля" трябва да има запетая. Ето две изречения за сравнение:
"Моля, Уни (тя) да не ми се сърди!"
"Моля Уни (нея) да не ми се сърди"
Тези две изречения, макар и еднакви по съдържание, са различни. Първото изречение е повелително, второто е съобщително. В първото Уни е подлог, във второто е допълнение. Ако я няма запетаята, как ще разберем това?
|
|
|
|
|
А според мен със.
Пред "да" изреченията не се пише запетая, освен ако не е затваряща.
|
|
|
|
|
...не са с различен смисъл.
Имах намерение да напиша същото, но думата на един компрометирал се вече човек, не тежи.
|
|
|
|
|
Писах, докато още не съм видяла всички отговори, отговарях мнение по мнение, затова.
Само за запетаята няма да се разберем, за другото си стискаме ръцете.
|
|
|
|
|
"Приветът" нарочно ли е с пълен член? Подражаваш на журналистите?
Защо, пълният член тук си е напълно на място! Както е написано с малка буква - изобщо не го приемам като собствено име, за да не мога да го членувам! Приемам го като "котарак" или "леген"!!
|
|
|
|
|
Въпросът със запетаите често е доста спорен. Аз правя пауза и я слагам, ти не правиш и не я слагаш. Ако има запетая, "младежът" недвусмислено е подлог, без запетая може и така, и иначе.
Не е желателно да ползваме конструкции, водещи до двусмислено тълкуване и неяснота. Например изречението "Иванови не очакваха мъжа / мъжът да се върне" е двусмислено - гранично. Никоя учителка не трябва да дава на учениците такива изречения. Изречението на Уни е същото.
Стискаме си ръцете.
|
|
|
|
|
Приемам го като "котарак" или "леген"!!
Аз го приех като опит да се пошегуваш. Сега вече те разбрах.
|
|
|
|
|
"Той е бил готвач" и "Той бил готвач"
От първото изречение разбираме, че някога, в миналото човекът е работел като готвач. Изречението е в минало неопределено време.
За второто изречение ще започна с пример: "Мислех, че е управител на ресторанта, а той бил готвач". В този случай не става дума за глагола "съм" в някакво минало време, а за минало деятелно причастие. Причастието има както именна, така и глаголна употреба. Когато е употребено самостоятелно, то носи особеностите на относителното прилагателно - мени се по род и число (бил, била, било, били).
Не знам какво конкретно те дразни, но има разлика между двете изречения. Дай примерите, моля.
Редактирано от zdravets21 на 11.04.14 16:48.
|
|
|
|
|
Е как какво - дразни ме това, че 80% от хората казват "Мислех, че е управител на ресторанта, а той Е бил готвач", което само по себе си не е грешно, но този, който го казва, не прави тънката разлика и го казва в смисъл, който изисква да НЯМА "Е"....Тоест - в ролята на минало деятелно причастие.
|
|
|
|
|
Моля, кажете ми за думата КОНЦЕПЦИОНАЛЕН... В някои речници не фигурира, а фигурира КОНЦЕПТУАЛЕН, в някои не фигурират и двете, а в интернет я има на доста места - ИМА ли такава дума, или няма?
|
|
|
|
|
Да ви споделя, ама пак в тази тема, че да не аленее все моят ник на първа страница, както досега, с хиляди теми...
Имам проблеми с изписването на две приличащи си думи, и страхотно се ядосвам, защото и в сбърканите варианти думите имат смисъл, и, сигурно заради старческа деменция НИКОГА не уцелвам вярното изписване, ами трябва да го проверявам....
Едната е БЕЗПОКОЯ...Пише се без "С", обаче и със "С" би имало смисъл - без спокойствие! А вярното произлиза от без покой, каква е смисловата разлика?? Не можеше ли да бъдат дублети??
Другата - БЕЗСМИСЛЕНО... Тази пък, напротив, се пише СЪС "С", а би имала смисъл и без...нещото е без смисъл, ама защо не и без мисъл??
Моля, дайте един приличен начин да запомня веднъж завинаги кое е вярното и да не греша...
|
|
|
|
|
"Мислех, че е управител на ресторанта, а той Е бил готвач"
След като написах примера, веднага се сетих какво те дразни. Ами, то си е за дразнене - неправилно е.
|
|
|
|
|
Моля, кажете ми за думата КОНЦЕПЦИОНАЛЕН... ИМА ли такава дума, или няма?
Официално няма.
|
|
|
|
|
Моля, дайте един приличен начин да запомня веднъж завинаги кое е вярното и да не греша.
Ще се опитам.
безпокоя - без + покой
спокойствие - с + покой
Не може да са дублети. Няма как хем с "покой", хем без "покой"
"Нещо е безсмислено" означава, че нещото няма смисъл, а не, че няма мисъл.
|
|
|
|
|
За спокойствието - да, мерси, би могло да ми свърши работа.
Обаче за мисълта...нали споделих, че според мен нещото може да бъде еднакво и без смисъл, и без мисъл, затова се колебая всеки път...
|
|
|
|
|
Трудно ми е да го обясня. "Действаш без мисъл" - не мислиш, преди да направиш нещо. А "това е безсмислено" - в "това" няма смисъл, лишено е от съдържание... Различни са. Предполагам, че някой друг ще го обясни по-добре.
|
|
|
|
|
Видя ли колко е тънко? Нали затова се чудя всеки път...
"Това е безмислена постъпка" = "Това е постъпка, извършена без мисъл" = "Това е постъпка без смисъл" ...Защо не?
|
|
|
|
|
Видя ли колко е тънко?
Видях.
смисъл - с + мисъл
безсмислен - без + смислен
Вероятно има добро обяснение. Не съм търсила. Само спекулирам, както казват оригиналните хора, а не ординарните.
|
|
|
|
|
Още по-лошото е, че и двете думи са съставни, колкото и да не сме свикнали да ги приемаме по този начин. "Смислено"="С мисъл". "Спокойствие"="С покой"...хубаво, значи тогава и БЕЗМИСЛЕНО и БЕЗПОКОЙСТВИЕ трябва да са без това "С"...Иначе се получава точно това противоречие, което ти изтъкна в началото . "без-с-мисъл" и "без-с-покой"...(Последно - без или със ??)
|
|
|
|
|
Специално за "безсмислено" ще проверя и ще ти отговоря. Обещавам!
|
|
|
|
|
Това, което ще прочетеш, не знам дали ще ти помогне, но поне ще разбереш, че присъствието на "С" не е безсмислено.
Представките се намират непосредствено пред корена или пред други представки - без-действие, раз-про-странение, не-до-чувам, из-по-чупвам, из-по-на-падахме. Те служат основно за образуване на нови думи с различно значение. С представката "без" се образуват думи, които означават липса на това, което се назовава в думата. Например "безпристрастен" има две представки. За да изразиш смисъла на думата, не използваш основната дума "страст", а новообразуваната "пристрастен". Същото е и с "безсмислен". Прилагателното е образувано от "без" + смисъл. А защо не е "без" + мисъл, не знам. Може би е някакъв особен случай.
|
|
|
|
|
Леле, какъв бисер чух тази вечер - не е истина!
БНР!! Музикално предаване някакво. Една опЕрена мацка го води със "самочувствен" глас. Говори за някакъв певец. Имало и по-добри певци от него, имало и по-красиви от него, но той бил специален...привличал с нещо специфично публиката, изобщо - бил особен СТЕРЕО ТИП!! (казано точно по този начин, с паузичка и две ударения - стЕрео тИп"
Цял час се смях в колата! Това може да влезе в ученически бисери с успех, ама в БНР.....
|
|
|
|
|
Е, тея неща стават и случайно. Преди години и аз се изкефих, когато по тв споменаха някакви много-[пауза]-странни срещи ли, договори ли, нещо такова, междудържавно и официално. Не беше от четящия новините, а от някой друг, но пак в новини. Ама случва се. Готино е, но се случва.
Един познат има навик и дарба да открива такива неща във всекидневни изрази и да се бъзика с това, тоест нещо като игри на думи да прави.
Аз по-скоро се чудя защо и е хрумнало на дамата да говори за "особен стереотип", ама явно и тя е от любителите на сложни изрази. Примерно засягане на телесния интегритет вместо побой. ;)
|
|
|
|
|
Допускам, че това, което казваш, е касаело прочитане на нещо от ауто-кю. При това положение наистина е допустимо да сбъркаш, защото четенето най-често е механично и просто внимаваш да прочетеш вярно, но прочетеното не минава през мисълта ти като нещо, което трябва да ИЗМИСЛИШ.
А това си беше точно кокетиране със сложна дума...ама така се изкокетира мацката, че...
Тъжното е, че младото поколение е напористо и безконкурентно. Като няма най-грамотни - местата се заемат от по-малко грамотни..и все по-надолу се спуска летвата...После още по-малко грамотните стават началници...и започват да назначават млади кадри по СОБСТВЕНИТЕ си критерии за грамотност...
|
|
|
Тема
|
Re: "Експертиза"?
[re: UnicaDonna]
|
|
| Автор |
Naki (Company PC Guy) |
| Публикувано | 07.05.14 12:17 |
|
|
Човекът може да е бил стерео-тип!
Демек напредничав музикат - не моно(тонен/слаб музикант), а стерео такъв.
|
|
|
|
|
Вече не ме изненадват никакви нови думи. Езикът става все по-мързелив и по-рационален....Защо да казваме няколко думи, след като можем да ги заместим с една?
Въпросната новотИя, която днес чух, е "отлИствам". Означава - "Изваждам от листа". В моя случай - листа на списъка на стоки, които се доставят и продават в магазина.
(А има ли речник, в който овехтели мозъци като моя могат да намират думите, които им се губят, като опишат значението им? Ето например в момента абсолютно ми се изгуби точното наименование на "списъка на стоки, които се доставят и продават в магазина"...)
Вие срещали ли сте думата "отлИствам"?
ПП - АСОРТИМЕНТ!!!!!!!!!!!!!!!! ))))))))))))))))))))))))))
ГоворИ по темата!Редактирано от UnicaDonna на 20.09.14 18:41.
|
|
