|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|
Честно казано - много ми е щекотливо! Въртя, суча...и да има запетая - думата "моля" предполага друг, който извършва действието, и тогава пълният член е неправилен...Интонационно, заради запетайката, изглежда логично втората част да е ново изречение, в което младежът вече си е подлог, но дали това е така?
В един момент ми заприлича на онези хитри картинки, при които, при дълго гледане, виждаш ту едно, ту друго, и двете са съвсем истински!
А как точно смяташ "да провериш"? Ще питаш лелите от БАН ли? Отдавна им нямам доверие...
| |
|
|
|
Да, помня въртележката около Лиляна Павлова...разкъсаха я, а все пак, тя, горката, не е журналист или филолог...А какво да кажем за безумния език на Сашо Диков? Който, на всичкото отгоре, в последното си предаване без капка свян или намек от шега, се обяви, сам себе си, за "Номер едно", за талантлив, върховен, неповторим и какво ли не още?
| |
|
|
|
Опитах друго и се обърках още повече...
Пробвах да заместя младежа с нещо неодушевено и в друга роля.
Моля столът да бъде поставен на мястото му
Тук като че ли нещата са ясни. А защо в изречението с младежа не са?
Може би защото наистина има два верни начина да се ИЗТЪЛКУВА онова изречение.
| |
|
|
|
Интонационно, заради запетайката, изглежда логично втората част да е ново изречение, в което младежът вече си е подлог, но дали това е така?
Така е. Когато за първи път прочетох изречението, се зачудих защо няма запетая след "моля". Тъй като това изречение, като текст, е повелително (подбудително, заповедно). Чрез тези изречения се изразява и най-груба заповед, и най-плаха молба с всички междинни степени. Самият текст ни задължава да сложим запетая.
Моля, младежът, който събира парите за чистачката, да се обади на домоуправителя.
Ако махнем запетаята след "моля", изречението е съобщително, макар че, както казах, контрастира със съдържанието. Чрез съобщителните изречения се изнася някакъв факт, предава се информация, съобщава се за нещо.
Моля младежа, който събира парите за чистачката, да се обади на домоуправителя.
Примерът със стола е същият.
Моля столът да бъде поставен на мястото му
Написано по този начин, без запетая след "моля", изречението е съобщително. От него разбираме, че си помолила някого, макар че не го споменаваш, да постави стола на мястото му, защото не можеш да молиш стола. Ако обаче има запетая след "моля", то е повелително.
В тези примери интонацията играе основна роля. Едно нормално съобщително изречение, без никаква промяна на словореда или формите на съставящите го думи, без прибавяне на нови думи, само с помощта на интонацията може да стане подбудително, тоест да изразява волята на говорещия, а не някакъв реален факт от действителността.
| |
|
|
|
а все пак, тя, горката, не е журналист или филолог.
Не е, но все пак, когато цитираш някого, това предполага, че му се възхищаваш. И най-малкото, което трябва да знаеш за него, е полът му. Нейното изказване ми припомни един много стар виц за Тодор Живков, който бил на летището, за да посрещне Индира Ганди и жена му.
.А какво да кажем за безумния език на Сашо Диков?
Изобщо не гледам предаването му. Попадала съм няколко пъти на него, но не мога да го изтърпя. Този човек не може да направи едно гладко изречение. Повтаря една дума по пет пъти, не владее учтивата форма, ъка непрекъснато - ужас! Не мога да трая и дъщеря му. Тя, освен че е възприела маниера на говорене на баща си, ужасно много жестикулира. И двамата ми действат изнервящо.
| |
|
|
|
Това, което не разбрах, е - ако има запетая - как така се получава, че това МОЛЯ вече не играе роля на сказуемо и как така младежът, само по силата на една запетая, вече се превръща в подлог в ДРУГО изречение? Тоест - "Моля" самО по себе си вече отделно изречение ли е от "младежът, който събира парите за чистачката, да се обади на домоуправителя.", щом вече има два подлога - аз и младежът?
С други думи формулиран въпросът - повелителното изречение как определя пълните членове (подлозите) след повелителната дума?
(Пробвам интонационно "Моля младежът, който събира парите за чистачката, да се обади на домоуправителя" да го кажа и без спиране за запетайка, и ПАК ми се получава смислено...Както и другото ми е смислено. Просто разковничето се оказва в мислите на този, който казва изречението. Ако иска да се обърне към младежа - членът не е пълен, но ако не иска да се обърне към него, а просто да му посочи какво да направи - има пълен член. И в двата случая интонацията ми е същата и няма запетая...Пробвай.)
А, "изработих" друго изречение...може би пък разковничето ще се окаже падежът?
Моля майка ми да седне на стола и Моля майка си да седне на стола. Няма нужда нито от запетая, нито от различна интонация. И двете изречения са верни. Просто зависи от смисъла. Да, едното е повелително, но аз говоря за интонация и запетая в случая. Тоест - че няма нужда и от двете, но това не прави едното изречение невярно.
Или?
| |
|
|
|
Обяснението на Здравец ми прозвуча така:
Моля кого? Младежа. Съобщаваш.
Моля какво? Младежът да се обади. Настояваш!
Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг
| |
|
|
|
Обяснението на Здравец ми прозвуча така:
Моля кого? Младежа. Съобщаваш.
Моля какво? Младежът да се обади. Настояваш!
И на мен така ми звучи. Не е там въпросът.
Въпросът е дали и двете са верни, независимо дали има запетая.
(Виж примера ми с майката)
| |
|
|
|
Тоест - "Моля" самО по себе си вече отделно изречение ли е...
Да. Ако след "моля" има запетая, изреченията са три - "моля", "младежът да се обади на домоуправителя" и "който събира парите за чистачката". Последното изречение е подчинено и разкъсва второто. В първото изречение подлогът се подразбира - "аз", във второто е "младежът", а в подчиненото е "който".
повелителното изречение как определя пълните членове (подлозите) след повелителната дума?
В повелителните изречения подлогът се определя по същия начин, както при всяко друго изречение.
И в двата случая интонацията ми е същата и няма запетая...Пробвай.)
Пробвах още преди няколко дни. Аз правя пауза. Казвам "моля", спирам за малко, за да изостря (или привлека) вниманието на човека, към когото ще отправя молбата, и после заявявам искането си.
Моля майка ми да седне на стола и Моля майка си да седне на стола.
Мнението ми за изреченията е същото - след първото "моля" бих сложила запетая. А какво ще кажеш, ако заменим "майка ми" със "сина ми"?
Моля(,) сина(ът) ми да седне на стола.
| |
|
|
|
Това с майката/сина пак има общо с падежите, според мен.
Моля СИНЪТ МИ (именителен падеж, затова е с пълен член) или Моля СИНА СИ (кого моля - винителен падеж, затова е с кратък член). Даже бих казала, че в първия случай със сина, дори да няма нито запетая, нито интонационно спиране след "моля", ако го употребиш с пълен член и правилното МИ - веднага става ясно за какво иде реч.
Встрани от темата - българите изключително често бъркат употребата на...тази част (каква пък беше тя??) - майка МИ и майка СИ, сина СИ и синът МИ. В такива случаи, ако случайно се съмнявам, аз винаги си задавам съответния въпрос (кой или кого), но никой друг не го прави. Повечето хора биха казали "Аз помолих сина ми"...или още по-драстичното "Той каза на майка му"...(като, разбира се, нямат предвид нечия чужда майка, а майката на въпросния "той"...)
Друга дразнеща ме грешка е тънката разлика между "Той е бил готвач" и "Той бил готвач"...Направо подскачам, когато го чуя неправилно употребено, а е също много широко разпространено! Здравец, би ли ми облякла в научно обяснение (вид глаголно време и начин на употреба) разликата, когато имаш време?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
| 
|
|
[