Не съм те разбрала, защото на мен вагонът-ресторант дори не ми звучи добре и никога не би ми дошло на ум да членувам вагона. Правилото е, че когато в сложните съществителни на първо място е главната дума, а на второ подчинената (конкретизиращата, поясняващата), промени могат да настъпят само във втората дума. Това е все едно да ме попиташ, защо се пише замък, а не замАк. Такива са правописните правила.
П.П. За допълнителна информация се обърни към авторите на граматики.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трогната съм!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще се опитам да опростя въпроса си. По какъв критерий се определя коя от двете думи е главната и коя - подчинената? Ако е по вътрешно чувство ми звучи някак несериозно. Като думи и вагонът, и ресторантът са напълно равнопоставени (първични съществителни нарицателни имена) и аз не бих се наел да категорично да поставям която и да била от тях във водеща или в подчинена роля само по вътрешното си чувство.

ПП - за съжаление не познавам нито един автор на граматика и поради това питам в този богуугоден форум.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kossoman на 24.02.11 20:57.

След като зададох поредния си уточняващ въпрос се поразрових и намерих следното:
Сложните съществителни имена с полуслято писане се категоризират в шест групи. Първата група са сложни съществителни със съчинително отношение между изграждащите ги съставни части (те могат да се свързват в словосъчетания със съчинителния съюз [и]). Втората група са сложните съществителни с подчинително отношение между първа главна част и приложение (първата част не се променя по число и не се членува). Трета група са сложни съществителни с подчинително отношение между главна част и две подчинени части. Четвърта група са сложни съществителни с първа част буква, название на буква или цифра. Пета група са словосъчетания от две сложни съществителни с еднаква втора част. И шестата група са фразеологизирани сравнения от две съществителни. Та доколкото разбирам, правилото за членуване, което ни предложи, не важи за първата и шестата група. Или греша?

Във всички примери, които съм дала втората дума е подчинена, т.е. приложение. Приема се, че приложението е това съществително, което стеснява значението на другото съществително и по този начин го уточнява.
вагон-ресторант (вагонът е приспособен за ресторант, а не ресторантът е приспособен за вагон)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Правилото, което предложих имаше връзка с питането на Березка, и ако не греша не може да се прилага в останалите пет случая, за които говориш. Там има други правила.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Озадачен съм, защото всички словосъчетания от въпроса на Березка са със съчинително, а не с подчинително отношение помежду си, ако мога да вярвам на категоризацията, която намерих.

Дай някакви примери.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

П.П.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявай, колкото и да го украсяваш с емотикони, твоето изречение не е повече от едно твърдение. Не обясняваш защо е така. Моето твърдение (което въобще не претендирам, че непременно е вярно) е, че са съчинителни, защото в тези словосъчетания можеш да използваш алтернативно съюза и, без да промениш смисъла им. И това напълно съответства на определението за съчинително словосъчетание. И вагон, и ресторант. И жена, и космонавт. И къща, и музей. И колет, и бомба. Само за планета-джудже се замислям, дали е допустима подобна конструкция, по-скоро клоня към допустимост. Или пак някъде греша?

Редактирано от Kossoman на 25.02.11 08:54.