Egati pametta ima6 / Религия и мистика / Съновник

или има някакво тълкуване?

И друг път ми се е случвало да сънувам кошмари, но като този от предната нощ ...
Още не мога да се оправя от него!

Мъжът ми тръгва за работа, но не знам защо дава колата на някакъв друг да тръгне с нея, за да пробва някакво сложено устройство, което ще даде сигнал на не знам си коя миля. Другият човек тръгва (не го знам кой е), а аз разглеждам чантата на мъжът ми и се шегувам, че проверявам да не е забравил нещо. В чантата лаптоп и др. такива.
В един момент той решава да тръгне и тръгва. Малко след това излизам и аз след него с дъщеря ми (сънувам я като бебе облечена в едно бяло пухкаво - зима е).
На две преки от нас, виждам колата на мъжа ми, че идва към нас и спира, той излиза, т.е избутват го двама черни (накичени със златни ланци), той е със завързана уста и ръце на гърба. Аз извиквам помощ на български (живеем в щатите), след което се сещам, че няма да ме разберат и започвам да крещя за помощ на английски, после се сещам да крещя че е пожар. През това време онези ми крещят да млъкна, че ще стрелят и го правят. Усещам как нещо ме пронизва в гърдите и падам, държейки и бебето. Падайки в просъница, чевам още стрелба и усещам как нещо започва да ми мокри на ръката в която я държа. Продължават да стрелят, а аз съм паднала и със затворени очи, и някак си осъзнавъм че стрелят в него, но нищо не мога да направя.
Всичко става за секунди. Аз лежа и започвам да усещам някакво затопляне в областта на гръдния кош, и започва да се появява някаква топла и пареща болка. мисля си, че ето това е смъртта, а да мен лежат най-скъпите ми, а аз ще умра без да мога да направя нещо за тях. Започвам да се моля, да мога да стана и да им помогна на тях, а после да умра. Някакси се надигам и ставам. Виждам мъжът ми проснат на асвалта (ден е и няма никой на улицата), детето в мен, но не виждам кръв (т.е не си спомням да съм видяла кръв), безжизнена е и не помръдва. Търся пулс на ръката - няма, тогава я пипвам за вратлето и усещам слаб пулс.
Вляво от мен има бензиностанция (в реалността това е къща), довличам се, а вътре някакво момче си седи и работи нещо на комп., аз започвам да говоря да извика полицията, той ме гледа и ми подава слушалката. Звъня на 911, но само свободен сигнал, набирам отново, същото.
Тогава излизам навън, вече има няколко човека при мъжа ми, не помня двама или трима, но със сигурност една руса жена с кожено палто и един мъж (мъжът все едно че го познавам от преди, може би някакъв братовчед на мъжа ми). Казват ми че е жив, той се изправя, целият е мокър, все едно че се е изкъпал с дрехите, облечен е в синя риза с дълъг ръкав и кафяви джинси (има таки ва дрехи и се чудя дали да не ги изхвърля направо). Казвам че трябва да отиваме в болницата, но той вдига ръце и казва че повече тази коля няма да я кара. Колата е сив (металик) мерцедес и не знам защо едната врата (или двете предни) липсва. Другият мъж, казва че не може да кара, аз казвам че аз ще карам (аз не шофирам). Другият явно знае това, защото пита мъжът ми дали ще се справя и той отговаря, че ще се справя. Слагам детето до мен на предната седалка, а те сядат отзад. Тръгвам, но осъзнавам, че съм тръгнала в посока обратна на болницата, обръщам колата и поемам към болницата. Имам някави проблеми с колата, която имам чувствато че на моменти буквално спира да се движи. През цялото това време бебето ми лежи със затворени очи и не помръдва, но я пипам и усещам пулса.
Следващото, което се сещам е, че съм на някакво разклонение с два пътя. Този по който трябва да карам започват да се стичат някакви хора (познати и непознати лица) и не мога да карам там.
Не знам дали ми казваха да спра и да не ходя там, или просто ми пречеха.
Давам задна и попадам в някаква вода. със сигурност си спомням че на това място беше поляна със дървета, но попадам във вода и колата не може да тръгне. Свободният път, по който можех да мина беше стръмен. Не си спомням дали мъжът от задната седалка е с нас още, но аз усещам, че трябва да мина и да ги пренеса на другата страна на пътя (макар това да не е болницата), защото мина ли от там с тях, те ще оживеят.
Да, ама вече не е колата - някаква като каруца е, сложила съм ги на нея и я бутам, и се мъча. Изнемогвам, около мен много хора, и ми казват че няма смисъл, че те са мъртви, да се обърна и да видя. Смътен спомчен имам, че наистина на тази каруца има ковчег, но аз продължавам.
Избутвам я, и все едно че се намирам в някакъв селски двор. Има много хора, много живи цвятя - красиво е.
Виждам свекърва ми, не си спомням дали е спокойна или плаче, но ми прави път да мина и да вляза в нещо като къща. Не виждам да има стени или покрив.
Изправям детето за ръчичка и го карам да ходи ( в съня ми то е бебе и не може да го прави), аз буквално съм се навела и почти пълзя. В същото време за дрегата ръка я хваща някой, аз мисля че е мъжът ми и се обръщам и го виждам, но той е като прозрачен. не си спомням дали другите плачат, но аз едва в този момент разбирам че той е мъртъв. През цялото осстанало време не спирам да плача, а сега спирам и буквално се довличам. на нещо като рогозка има запалена дебела свещ (розова, а не като тези дето се палят за мъртвите) до нея стои свекър ми (и двамата със свекърва ми са живи, да са ни живи и здрави) и нещо ми говори.
На тази рогозка един вид е тялото на мъжа ми, но виждам че това не е тяло а нещо като изсъхнала кожа. навеждам се и започвам да опявам (като бабите по селските гробища). събуждам се.

Няма да описвам как се чувствах. Около два часа не можах да се оправя, после легнах и отново засънувах, но друг кошмар.

Има ли някакво значение този сън? От баба ми (лека й пръст) знам, че като сънуваш нещо страшно и не искаш да се сбъдне, трябва да пуснеш водата и да се измиеш три пъти, като кажеш "както водата отмива мръсотията, така да отмие и лошият сън и да не се сбъдне" - направих го.
Въпреки това съм като болна от този кошмар!

Забравих да напиша, че бях взела хапче, защото до 2 часа не можех да заспя. Случвало ми се е и дрег път да вземам хапче за да ми помогне да заспи, но не си спомням да съм сънувала кошмари.