А не е ли най-лесно / Религия и мистика / Съновник

Хайде и аз да поразведря атмосферата малко. Преди време в София бях завъдил табиета да се помотавам по Раковска и след време да хлътна в некое заведенийце: алкохолче и т. н. и разбира се накрая турско кафенце. Турско, защото можеш после да обърнеш чашката и като позасъхне, можеш да погледнеш в нея, откъде да знаеш... Та седя си безметежно в едно от въпросните заведенийца, близо до хотела "Славянска беседа" и си привършвам кафенцето. Бях сам, но моя милост не е темерут, всички келнери и сервитьори са ми първи приятели, свързва ни яка дружба, тъй като им хлъшкам приятни бакшишчета (нали всички келнери са вишисти) и тъкмо се бях доста посамоуглъбил, когато почувствах, че некой се е бая вторачил в мене. Беше момиче явно невероятно интересна личност и бих казал даже, че беше и красова. Облечена беше доста скромно, с вкус и от нея лъхаше тревога, безнадежност, обърканост и какво ли още не и всичко това при невероятна дълбочина. Беше сама и ме гледаше доста остро и ядосано. "Какво ли пък се е зазяпала в мене?" ми мина през акъла, когато тя се приближи до масичката ми ("'айде-е, излезе ми късмета" си помислих доста сконфузено) и почти троснато ме попита: "Разбираш ли нещо от тези работи?" Казах и': "Не", но тя вече си беше подала чашката. "Знам, че нищо не разбираш, ама кажи нещо ей така". Въпреки, че бях заинтригуван от нея, трябваше ми бая усилие да продолея огромното ми нежелание да се занимавам с нея. При невероятно бавно, трудно и мъчително начало полека-лека започна да се отприщва. И така един много мъчителен час и половина, след което се надигнах да си ходя. Стана и тя, лицето и' беше трудно описуемо, но красиво, и отново това чувство на бездънна тревога, отчаяние и гняв. "Нищо не позна, явно нищо не разбираш", ми го тросна с досада и яд, след което зачезна нанякъде. "Напълно възможно" си казах почти утешително и се забързах към далеч по-приятна компания. Нали някъде беше казано, че корабите не оставяли бразди по морето и аз така, за ден-два и съвсем забравих случката. Да, ама не... Неколко дни след това, много близо до същото заведение, тя изкочи от някъде. И отново онази сложност и комплицираност, в очите и отново онази бездънност, наистнина необикновен човек и наистина красив. Този път обаче я нямаше онази ядосаност: "Много бих Ви помолила, да Ви поканя на кафе и ако може пак да ми гледате. Последният път всичко познахте." Този път обаче реших да не съм "лесна Мара", пък и за какво ми е притрябвало "на баир лозе" и учтиво и уклончиво и' отказах.

Та казвам ти го всичко това, защото човек не знае, знае ли... Твоята позната просто може да ти е "напомнила", не значи непременно най-лошото.

И 3ве3да е много права, просто иди се прегледай, те нали препоръчват да се преглвежда човек периодически и на интервали.

Хайде горе главата и много поздрави.

... in a place faraway... neverwhere...you see, time is turning into space here...