Много ми е трудно да го разкажа вчерашния си сън, защото е доста объркан и доста моменти ми се губят...
Сънувах, че ще се омъжвам. Сънувах деня на сватбата си. Леля ми ми показваше роклята и ме питаше дали не се сърдя, че са ми направили изненада с датата на сватбата. Аз и се усмихвах вежливо за да не я обидя, но вътре в себе си ме беше яд... Яд че са насрочили сватбата точно за рождения ми ден и че аз дори не познавам бъдещия си съпруг... Не помня да съм обличала роклята, но помня, че ми я показваха обечена на някакво друго момиче. Изглеждаше доста шантава за сватбена рокля, особено цвета й – беше графитено сива. Инъче беше невероятно красива.
После се озовахме в ритуалната зала. Там беше претъпкано с хора и имаше много, наистина много други булки. И много малко от тях бяха облечени в бяло. Повечето бяха облечени в розово-оранжеви рокли. Имаше и две-три с млечно жълти рокли. Аз обаче така и не се видях като булка... Помня, че през цялото време валеше като изведро. Супер мрачно и депресиращо време, но на мен ми харесваше. Чувствах се някак по-уютно... Видях съпруга си съвсем за кратко, озовавайки се на някакво тъжество и бях много щастлива и доволна виждайки кой е. Не че го познавах. А може в съня си да съм го познавала, макар да да не помня да беше някой мой познат...
Странното беше, че се държах някак пасивно към всичко, сякаш не ме засяга пряко....
След това тържество се озовах в някаква къща... Моята... Нашата къща...Бяха минали няколко години и ние бяхме щастливо женени.... Пак валеше, ли валеше. И на мен все така ми харесваше, че вали. Беше вечер и в къщата беше тъмно. Не че нямаше ток, на мен така ми харесваше – да не са запалени лампите. Виждах се отстрани, сякаш бях страничен наблюдател...
Погледнах през прозореца за да видя двете си деца (!?) – май бяха момиче и момче. Някаква жена облечена в черно трябваше да ги заведе някъде. Видях ги как прекосиха на отсрещната страна от къщата и се изгубиха от погледа ми (вървяха от ляво на дясно успоредно на къщата).
Аз продължих да гледам улицата навън. По едно време от някъде се появи някъкво странно същество. Вървеше в посока обратна (перпендикулярно) на къщата и беше с гръб към мен. Вървежа му беше доста странен. Кривеше се някак особено. Имах чувството, че говори нещо, но не чувах какво. В един момент се обърна и тръгна към къщата. Аз изпаднах в ужас, като видях какво бе то. Беше някаква много ниска и изкривена бабичка, подпираща се на бастун. От глава до пети беше покрита с черен шял. Беше ужасно грозно и противно същество. Като се обърна тя се разкрещя, имах чувството че нещо кълне (мен може би и децата ми). Аз изкрещях, дръпнах се от прозореца, но се спънах в нещо и паднах на пода. Тогава двама души влязоха тичешком в стаята (единият човек беше жена, другия не помня) питайки ме как съм... И тогава се събудих... Бабичката адски много ме изплаши...


Благодарение на добър ритник можеш да получиш криле.

Моля ви кажете ми какво значи тая проклета баба! Изкара ми ангелите направо!

Благодарение на добър ритник можеш да получиш криле.

Това,което на този етап мога да ти кажа е,че тр.да обърнеш внимание на факта,че ти се чувстваш добре в тъмнината-тя ти носи спокойствие.Искаш да останеш "в сянка"-насаме с човека,с когото си интимна или поне си представяш,че така тр.да бъде-когато си семейна с някого, не тр.да ви се бъркат др.хора.Но може би те е страх от това,че другите ще имат нещо против вашата самоизолация и ч-з нея независимост.Още от сега те е страх от бурната реакция на по-възрастните и водени от недобри намерения(или поне ти подозираш,че са недобри) роднини.Мислиш,че могат да стигнат до ексцесии и неадекватно поведение...

Кажи сега какво мислиш за това,което ти написах на прима виста

Хм! Вярно от начало до край!
Обичам тъмнината и тя ме кара да се чувствам изключително спокойна. И за другите наще си права... за жалост!

Благодарение на добър ритник можеш да получиш криле.