Сънища

Бременна е. Невъзможно. Година… не, много повече. Разделени. Мълчаливо откъснати.
- Здрасти!
Проговори му. Странно.
- Ка… какво…
- Да.
Усмихваше се. Изгуби способност да преценява. "Твое е." Каза му го без думи. Направо дълбоко вътре в него. Светът пропадна. И отново се събра. Ходеха. Всички ги гледаха. Кои всички? Те. Добре…
Прегърна я. Тя също. Отдавна изгубено чувство.
- Кога…
- Скоро.
Погали го. Изглеждаше стреснат. Объркан. Седнаха. Седна в него и го прегърна. Както винаги. Маса. Хора. Обсъждаха… тях. Погледна я. Седеше до него. Докосна корема й. Невероятно. Обгърна я цялата. Тя се смееше.
- Защо… тогава… стана… се разделихме…
- Защото…
Отговори. Не разбра отговора.
- А…
- Последният път.
Не можеше да устои на усмивката й. Пак я прегърна. Последният път… Спомена странно потъна в съзнанието му. Изгуби се. Трябваше да се сети! Да… спомни си. Усещането.
- Какво… ще… правим…
Налегна тишина. Всички отново ги гледаха.
- Детето е наше.
- Но… нямаме… не мога… аз… нямам нищо.
Усети нечии погледи. Втренчено го наблюдаваха. Заблъска с длани по масата.
- Точно тук ли трябва да го обсъждаме…
- Нека се разходим.
Тръгнаха надолу. Нежно я прегърна. Тя също. Сблъскаха се. Дребен мъж понечи да я удари. В корема. Извика. Ръката спря. Неговата към лицето на нападателя също. Размениха нещо. Отдалечиха се. Цинично изруга след тях. Обърна се. Погледите им се срещнаха. Ясно син поглед го пронизваше. Накрая отстъпи.
- Хайде. - нежна ръка го хвана.
Продължиха надолу. Опитваше се да обясни.
- Не искам… и то да се мъчи.
- Няма. Защо…
- Виж! Виж какво става… този свят е ужасен. Заклех се да не създавам дете което да се мъчи.
Падна на колене. Плачеше. А тя тихо изчезна.
Влезе в стаята. Спеше сгушена. Наведе се и я целуна. Събуждайки се го прегърна. Стиснаха се в обятията си. Тя отново бе както я помнеше. Непозната жена носеше бебе. Остави го. Усмихна се. Изглеждаше малко и сладко. Докосна леко малкото носле. То се засмя. Вгледа се. То ходеше само. Взе го на ръце. Тежи.
- И всичко това е било в теб?!
Всичко изчезна в тишината на мрака.

Лежеше по гръб. Непознат седеше до него. Говореха. Наоколо бе тихо. Отпи от горещата чаша в ръцете си. Зелен чай.
- Защо… защо сънувам?
- Оставя невидим отпечатък в съзнанието ти.
Непознатият говореше спокойно и непринудено. Излъчваше особено чувство. Дълго го напътства. Посегна към чашата. Нямаше я. Луната тихо блестеше в нощта. Прегърна възглавницата и уморено заспа.

имаш повече отколкото ти трябва и си неблагодарен

имам повече отколкото ми трябва - какво?!?!?!?!?

радвам се че се появи....
това всичко тук си е истинско... но какво и защо?!?! не знам...

Чакай да се сетя в коя книга четох за сънищата като оставяне на отпечатък в съзнанието на любим човек примерно. Оф, май беше на Майкъл Нютон - "Следите на душите". Имам я в къщи, мога да проверя тя ли беше. Описваше се как, когато си отива някой от този свят се опитва да достигне чрез сънищата до съзнанието на любимите хора, от които си "заминава" и да им остави послание (точно за отпечатък се говореше), че смърта не е край - най-често, или просто да се сбогува и да утеши оставения да продължи пътя си тука. Разбира се, същото нещо се ползва и когато си разделен от любими хора по други причини и ти се иска да ги навестиш...

А за самото ни слизане тук съм чувала, че не се приема с нежелание въпълтяването, а напротив - и особено от по-будните, които разбират, че тук е голямото училище и искат, търсят да се усъвършенстват все по-съзнателно... Друг е въпросът, че като слязат, точно на тях (сега-засега) им е най-трудно поради общата инертност и все още слаба одухотвореност на "царството" ни .

Поздравчеее! :)

тия тук ?!?!?! са те изпълнили целия- готино състояние- наслаждавай му се /то и без това няма какво друго да направиш в момента/

АН - пак не те разбрах!!!
иначе верно са ме изпълнили целия - ходя като сунанбул /така ли се пише?!/ от 2 седмици.......... само сънувам да.........
а за идването ни тук... абе.... аз искам вече да си ходя .... ша знаеш

"И снизу лед, и сверху. Маюсь между.
Пробить ли вверх иль пробуравить вниз?
Конечно, всплить и не терят надежди..."

четеш ли руски, чувал ли си за Висоцки?

би ли превела?!?!?!?!
чувял съм Висоцки.... не твърдя че ми харесва...но....
това не го разбирам да...

поезия да се преведе - като да превеждаш музика или картина или пък сънища... - може, ама е несериозно.....

не ми е толкова добър руския