Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 13:43 27.05.24 
Религия и мистика
   >> Съновник
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема 'Сънища'  
Автор hose (dao)
Публикувано14.02.02 15:08



Сънища

Бременна е. Невъзможно. Година… не, много повече. Разделени. Мълчаливо откъснати.
- Здрасти!
Проговори му. Странно.
- Ка… какво…
- Да.
Усмихваше се. Изгуби способност да преценява. "Твое е." Каза му го без думи. Направо дълбоко вътре в него. Светът пропадна. И отново се събра. Ходеха. Всички ги гледаха. Кои всички? Те. Добре…
Прегърна я. Тя също. Отдавна изгубено чувство.
- Кога…
- Скоро.
Погали го. Изглеждаше стреснат. Объркан. Седнаха. Седна в него и го прегърна. Както винаги. Маса. Хора. Обсъждаха… тях. Погледна я. Седеше до него. Докосна корема й. Невероятно. Обгърна я цялата. Тя се смееше.
- Защо… тогава… стана… се разделихме…
- Защото…
Отговори. Не разбра отговора.
- А…
- Последният път.
Не можеше да устои на усмивката й. Пак я прегърна. Последният път… Спомена странно потъна в съзнанието му. Изгуби се. Трябваше да се сети! Да… спомни си. Усещането.
- Какво… ще… правим…
Налегна тишина. Всички отново ги гледаха.
- Детето е наше.
- Но… нямаме… не мога… аз… нямам нищо.
Усети нечии погледи. Втренчено го наблюдаваха. Заблъска с длани по масата.
- Точно тук ли трябва да го обсъждаме…
- Нека се разходим.
Тръгнаха надолу. Нежно я прегърна. Тя също. Сблъскаха се. Дребен мъж понечи да я удари. В корема. Извика. Ръката спря. Неговата към лицето на нападателя също. Размениха нещо. Отдалечиха се. Цинично изруга след тях. Обърна се. Погледите им се срещнаха. Ясно син поглед го пронизваше. Накрая отстъпи.
- Хайде. - нежна ръка го хвана.
Продължиха надолу. Опитваше се да обясни.
- Не искам… и то да се мъчи.
- Няма. Защо…
- Виж! Виж какво става… този свят е ужасен. Заклех се да не създавам дете което да се мъчи.
Падна на колене. Плачеше. А тя тихо изчезна.
Влезе в стаята. Спеше сгушена. Наведе се и я целуна. Събуждайки се го прегърна. Стиснаха се в обятията си. Тя отново бе както я помнеше. Непозната жена носеше бебе. Остави го. Усмихна се. Изглеждаше малко и сладко. Докосна леко малкото носле. То се засмя. Вгледа се. То ходеше само. Взе го на ръце. Тежи.
- И всичко това е било в теб?!
Всичко изчезна в тишината на мрака.

Лежеше по гръб. Непознат седеше до него. Говореха. Наоколо бе тихо. Отпи от горещата чаша в ръцете си. Зелен чай.
- Защо… защо сънувам?
- Оставя невидим отпечатък в съзнанието ти.
Непознатият говореше спокойно и непринудено. Излъчваше особено чувство. Дълго го напътства. Посегна към чашата. Нямаше я. Луната тихо блестеше в нощта. Прегърна възглавницата и уморено заспа.



Тема Re: 'Сънища'нови [re: hose]  
Автор AH____ (непознат)
Публикувано16.02.02 05:21



имаш повече отколкото ти трябва и си неблагодарен



Тема Re: 'Сънища'нови [re: AH____]  
Автор hose (dao)
Публикувано20.02.02 19:06



имам повече отколкото ми трябва - какво?!?!?!?!?

радвам се че се появи....
това всичко тук си е истинско... но какво и защо?!?! не знам...



Тема Re: 'Сънища'нови [re: hose]  
Автор Cвeтлинa в миcълтa (ентусиаст)
Публикувано21.02.02 12:28



Чакай да се сетя в коя книга четох за сънищата като оставяне на отпечатък в съзнанието на любим човек примерно. Оф, май беше на Майкъл Нютон - "Следите на душите". Имам я в къщи, мога да проверя тя ли беше. Описваше се как, когато си отива някой от този свят се опитва да достигне чрез сънищата до съзнанието на любимите хора, от които си "заминава" и да им остави послание (точно за отпечатък се говореше), че смърта не е край - най-често, или просто да се сбогува и да утеши оставения да продължи пътя си тука. Разбира се, същото нещо се ползва и когато си разделен от любими хора по други причини и ти се иска да ги навестиш...

А за самото ни слизане тук съм чувала, че не се приема с нежелание въпълтяването, а напротив - и особено от по-будните, които разбират, че тук е голямото училище и искат, търсят да се усъвършенстват все по-съзнателно... Друг е въпросът, че като слязат, точно на тях (сега-засега) им е най-трудно поради общата инертност и все още слаба одухотвореност на "царството" ни .

Поздравчеее! :)



Тема Re: 'Сънища'нови [re: hose]  
Автор AH____ (непознат)
Публикувано21.02.02 18:04



тия тук ?!?!?! са те изпълнили целия- готино състояние- наслаждавай му се /то и без това няма какво друго да направиш в момента/



Тема Re: 'Сънища'нови [re: AH____]  
Автор hose (dao)
Публикувано22.02.02 15:57



АН - пак не те разбрах!!!
иначе верно са ме изпълнили целия - ходя като сунанбул /така ли се пише?!/ от 2 седмици.......... само сънувам да.........
а за идването ни тук... абе.... аз искам вече да си ходя .... ша знаеш




Тема Re: 'Сънища'нови [re: hose]  
Автор AH____ (непознат)
Публикувано22.02.02 18:17



"И снизу лед, и сверху. Маюсь между.
Пробить ли вверх иль пробуравить вниз?
Конечно, всплить и не терят надежди..."

четеш ли руски, чувал ли си за Висоцки?



Тема Re: 'Сънища'нови [re: AH____]  
Автор hose (dao)
Публикувано24.02.02 16:40



би ли превела?!?!?!?!
чувял съм Висоцки.... не твърдя че ми харесва...но....
това не го разбирам да...



Тема Re: 'Сънища'нови [re: hose]  
АвторAH (Нерегистриран)
Публикувано24.02.02 18:15



поезия да се преведе - като да превеждаш музика или картина или пък сънища... - може, ама е несериозно.....



Тема е добре....нови [re: AH]  
Автор hose (dao)
Публикувано25.02.02 19:27




не ми е толкова добър руския



Тема Re: е добре....нови [re: hose]  
АвторAH (Нерегистриран)
Публикувано26.02.02 04:49



и моя

"у тебя на сердце тяжесть
и ти любишь одново......"



Тема Re: е добре....нови [re: AH]  
Автор hose (dao)
Публикувано26.02.02 17:49



е..........това го разбрах!!!!!



Тема Re: е добре....нови [re: hose]  
АвторAN (Нерегистриран)
Публикувано26.02.02 19:53



"somewhere waiting for me,
there is someone Im longing to see..."

i tva ako ne razbere6.....



Тема Re: е добре....нови [re: AN]  
Автор hose (dao)
Публикувано27.02.02 15:58



с английския съм слънце

'Only the good die young'



Тема Re: е добре....нови [re: hose]  
АвторAH (Нерегистриран)
Публикувано27.02.02 19:21



я на български, че е най-лесно

"Така товар е битието, блян
смъртта е, а животът - свръхпрезрян"

класика просто



Тема Re: е добре....нови [re: AH]  
Автор hose (dao)
Публикувано28.02.02 12:43



не беше лошо!

"Всичко е суета и гонене на вятъра..."
Проповедникът



Тема Re: е добре....нови [re: hose]  
АвторAH (Нерегистриран)
Публикувано28.02.02 18:54



"щом в полет смел към вечното лети
фантазията, със надежди пълна..."



Тема Осъден на животнови [re: hose]  
Автор Cвeтлинa в миcълтa (ентусиаст)
Публикувано05.03.02 11:12



В тъжни дни ли съм роден,
тъжни пътища ли съм ходил –
та не помня, и до днешен ден,
мен какъв ли жребий е редил
Животът, своя коловоз кога извил?
Затуй се взирам всe натам...,
че казаха със сълзи някой ме умил;
да не би от старата икона
във малкия ни къщен храм –
предсетил моята безподслона –
Животът да е плакал сам!

Ваклуш Толев
/Учителят на Мъдростта/




ОСЪДЕН НА ЖИВОТ
синопсис за докумантален филм

/съкратено/

Да бъдеш буден, когато измамен светът заспива;
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува;
Да бъдеш силен, когато невежеството се надсмива
и да простиш, когато враг на твоя бряг гостува.
Тогава непобедна ще бъде твоята ръка
и с тебе път надежден ще ходи хорската съдба!”

Ваклуш


Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна, а изживяна истината!
Проблемът за защита правата на душата не е следствие на някаква алюзия на мисълта, а реална човешка потребност на едно живяно битие. Както мидата от песъчинката прави перла, така ще станем свидетели на утробното носене на идеи, които са повече от времето, в което са родени. Проблемът е посветен на човешкото достойнство, което не е родило озлобление и реваншизъм, а напротив - приложна мъдрост, която търси отговорност и призовава за съвест.
Както всяка форма си има своя гръбнак, така и в случая, носещата система ще бъде горенаписаният стих, който е плод от дървото на многото преживяно. Той съдържа концентрацията на една активна будност, на една овладяна смелост, на сила, която може да прости и мъдрост, която трасира пътища за бъдеще.
Седемдесет и девет годишният Ваклуш Толев е живият свидетел на мракобесието, “истинското време на народните врагове”. Героят ни е само на 21 години, когато бива осъден на смърт, но прекарва 12 години по затвори и политически лагери.
Краткото въведение към “онова време” ще е неизбежното начало на разказа ни. Щрихиращ микс от черно-бели картини, свидетелстващи за годините на разразилото се злокобие. Средата на миналия век, когато цивилният живот е в униформата на класовата утопия, а затворите се готвят да посрещнат “високите си посетители”.
Разказвачът ни връща картини от унижението на един народ, който е накаран да пее песен, докато посредствеността окупира министерства, а интелигентът е облечен в райето на каторгата.
Полюсите губят своя магнетизъм, а компасите на човешките ориентири за добро и зло са лишени от стрелките си. “Спокойно” е, но е шумно. “Радостно” е, но се чува погребална камбана. Ще завали и дъжд, за да отмие престъпление.
Камбаната се движи, но вместо звън се чува: “Да бъдеш буден, когато измамен светът заспива.”

Съдът признава подсъдимият за виновен — “враг на народа”. Присъдата е “СМЪРТ” и за назидание, какъвто е обичаят да се прави отвреме на време, са пуснати да гърмят високоговорителите в залата. Нашият герой има правото на последни думи. Осъдителите си мислят, че е смазан от присъда им, но за техен ужас той изрича: “Идейна борба с комунизма до пълно унищожение!“
Съблазанта не закъснява: “Много си дързък, за да те убием. Ще те задържим, за да те пречупим.”
Мястото на затвора е срещата му и с овластения страх в лицето на тези, които се опитват да го прекършат. Тогава в логична последователност идва поредната дързост: “Да си смел, когато овластен страхът тронува.” Следват редица смени от затвор в затвор, от срещи на съдби със съдби. Около му винаги е имало множество хора, които са изпитвали потребност от контакта с него. Още на 21 години когато е бил, е учудващо как зрели мъже, на възраст по 40-50 години, от тогавашния културен и политически елит са уреждали помежду си списък за реда на тези, които в затворническия кръг ще обикалят заедно с него. Библейски звучащото, че хлапакът учудил мъдреците в храма.
Написва десетки драми и поезия в затворническата килия, но при последната си спирка в Белене, преди да излезе изгаря по-голямата част на кладата на миналото. Така той освобождава пространство в душата си за идващото бъдеще.

След 12-те години “гостуване” по различните затвори, героят ни не само не отхранва омраза към невежеството, но дори ражда потребност да сезира органите на световната съвест — ООН за премахване на думата враг от социално гражданските отношения. “Можеш да имаш противник, но не и враг, защото враждуването е социално проклятие”, казва Ваклуш Толев. Може би не по-малка надмога в идеята за прошка е твърдението му, че “няма страдание, има развитие”. Това е изява на осветено поведение, което не се е изкушило от волята за мъст към този, който те е поругал. Това е приложена добродетел, а не само изповядване на такава, която не е имало възможност да бъде проверена в огъня на живота.
Логично е да следва поредната дързост — не да похулиш, а: “Да простиш, когато враг на твоя бряг гостува.”

С досие “НЕПОПРАВИМ”, много трудно, като “враг на народа”, успява да завърши в автономния тогава Богословски факултет, като взема петте години само за 18 месеца. Това не е никак чудно, като се имат предвид свръхкачествата, които проявява през целият си път.
По-късно бива библиотекар в Пловдивската митрополия. Там създава първата в България иконна изложба. Може би сблъсъкът с богословието е пътят, на който идва другата идея в защита правата на душата. Той пледира включване към Хартата за защита правата на човека на нова клауза, която да защити правото на душата от отравяне чрез духовно проклятие каквото е “анатемата”. Тя не е догматично приложна, а уставно внесена в Църквата.

Като завършек и следствие се явява и фразата: “Тогава непобедна ще бъде твоята ръка и с тебе път надежден ще ходи хорската съдба!” Понастоящем Ваклуш Толев е един от най-големите проницатели на историята, религите и мистичните учения. Той е и един от най-чаканите гости, що се касае за културния живот на десетките културни домове и читалищата в цяла България...




Тема Re: Осъден на животнови [re: Cвeтлинa в миcълтa]  
Автор hose (dao)
Публикувано05.03.02 12:22



наистина си ентусиаст да.....

напоследък честно не си падам по подобен тип Учители.
прекалено са ми... изкуствени!
не питай защо!




Тема Re: Осъден на животнови [re: hose]  
Автор Cвeтлинa в миcълтa (ентусиаст)
Публикувано05.03.02 13:28



Едва ли си си падал някога като гледам. Въпрос на далновидност, все пак, но няма значение.


ВИДЕНИЕ НА ПРОРОКА

Намерих в своята Родина
най-близкия на Бога връх,
където всичко тленно гине,
докоснато от вечен дъх,
отдето мъдро Провидение
над времена велики бди
и в летописите свещени
запалва техните звезди...

Теодор Траянов


Агни Йога, параграф 340. Важното е да се научим да мислим насаме. Помнете отговорността за мисълта. Мисълта разрушава най-здравите стени. Съмнението, раздразнението и самосъжалението могат да бъдат съзнателно отстранени...

Привет!
/и да не решиш, че се опитвам да те поучавам нещо - просто си споделям неща, които на мене са ми близки, но все пак ти ме провокираш на какво точно да се спра в момента, вярно е/


"Скръб, която не е станала мъдрост е страдание; скръб, станала мъдрост е сияние!" (Ваклуш)



Тема Re: Осъден на животнови [re: Cвeтлинa в миcълтa]  
Автор hose (dao)
Публикувано08.03.02 15:59



абе....
по едно време бях станал един воин.... според Кастанеда... мани мани!
та оттогава ми става смешно за подобни неща!
имам предвид че това не е това което е!!!!!!!
но всеки сам решава




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.