Той тепърва започва. А вие си се крийте щом ви доставя удволствие. Но това не е моят път със сърце.

Егото съществува докато същестува тялото.Но то може да се превърне в мъртва структура илюзорна като сън и да не се следва.Вие с тия криеници и психо трикчета никога няма да постигнете това.Защото докато има живо его има и страдание.

докато има живо его има и страдание.

мисля си, че по-правдоподобно ще звучи така: докато има болно его има и страдание

щото: Егото е частта от душата, ориентирана към материалния, външния свят. По същество егото е инструмент на душата за нейното проявление като физическо същество във времето и пространството. То придава на съзнанието фокус. Егото придава на съзнанието конкретност, вместо океаничност, придава му качеството „тук и сега”, вместо „навсякъде и винаги”. То превежда вътрешните импулси в конкретна материална форма. Егото е онази част от вас, която като мост осъществява връзката между духовната и физическата ви части.

За душата като нефизическа духовна същност е крайно неестествено да бъде фиксирана във времето и пространството. Душата е независима от всяка материална форма. Когато летите насън, вие се свързвате с тази независима и свободна ваша част. От друга страна, егото ви свързва и фиксира. То ви позволява да действате във физическата реалност. Като такова, егото изпълнява ценна роля, която няма нищо общо с понятията „добро” и „зло”. Когато действа в балансирани ситуации, то е неутрален и незаменим инструмент на душата, обитаваща Земята във физическо тяло.

Но когато егото започне да управлява съзнанието на душата, вместо да служи като неин инструмент, тя излиза от равновесие. Когато егото диктува на душата (което е характеристика на съзнанието, основано на егото), то не изпълнява функцията само да превежда вътрешните импулси в материална форма, а започва да контролира и избирателно да потиска тези импулси, т.е. ви представя изопачен образ на реалността. Небалансираното его винаги се стреми към власт и контрол и от тази позиция ще интерпретира всички факти като позитивни или негативни.

Настоятелно препоръчваме в ежедневния живот да изобличавате вашите собствени действия, мотивирани от желание за власт и контрол. Опитайте се да наблюдавате колко често ви се приисква да подчините вещи или хора на вашата воля, дори ако правите това в името на благородни цели. Колко често се чувствате раздразнени, ако нещо не върви според вашите желания? Важно е да осъзнаете, че зад нуждата да контролирате винаги стои страхът да не изгубите контрола. Така че се запитайте: какво рискувате, ако отпуснете контрола, ако освободите нуждата от предвидимост? Кой е най-дълбокия ми страх?

Цената, която плащате за това да държите всичко „под контрол”, е напрегнато и ограничено отношение към живота.

Когато се осмелявате да живеете според вътрешното си вдъхновение и правите само онова, което ви носи радост, това ще сътвори в живота ви един естествен ред. Ще се чувствате релаксирани и щастливи и без да изпитвате нуждата да променяте потока на живота. Това означава да живеете без страх – да живеете, изпълнени с доверие към онова, което ще ви поднесе животът

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, мислех, че се упражняваш в творческо писане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравото его е мъртвото его.Пробудените го възприемат като въображаемо и нереално и за това не се подчиняват на неговите импулси.Тялото действа но няма деятел.Посредника който си е присвоил ролята на директор го има но никой не го слуша.

Кастанеда не е моят път. Наистина е завършил много жалко и така наречените му спътнички или ученички също.А сигурно е практикувал по-добре от вас. Да кастанедите добре са научили да стрелят по егото но мисля, че просто бронират и рафинират своите егота,а не ги умъртвяват.

Какво да практикува по-добре от нас? Възприемането на действителността ли? И кои нас? И кому е нужна стрелбата по егото?

Аз приемам кастанеда като антрополог. За теб явно е Учителят.
Пък Олдъс Хъксли още преди Кастанеда си е правел експерименти с мескалин.
Кант още казвал, че разумът не може да знае нищо по интуиция, сетивата не могат да мислят нищо, а само чрез техния съюз се ражда познание.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това не е тийнейджър..

Очевидно не е тийнейджър.

Поколението 40-50 се вълнуваше от кастандески практики по време на тийнейджърството си. Днешните тийнове не знаят кой е Кастанеда и не ги е грижа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мен е самозаблудил се сектант но това е без всякакво значение. Учител за мен е Рамана Махарши. Безупречна биография, нямам нито едно съмнение в него и му имам пълно доверие освен това ми носи дълбок покой, все атрибути които би трябвало да има един учител.истионското познание не е това условнмо знание където има субект, обект и процес на познание. Истинското знание прилича на знанието Аз съм.