в България. Някой да има идея какво трябва - да купуваш, да продаваш или нищо да не правиш?

у некоя партийка - и после удри на 400 евро квадратите в центъра на София

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз лично в страна, където управлява ДС - няма да притежавам нищо.

Знам.

Дванайсет гнездов шприц за трийсетлитрови глинени гърнета, на двайсчетири часов режим.

Закво тий недвижим, ставаш емигрант, и пей сърце.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз лично в страна, където управлява ДС


Брейй ! Ти жив Едвин Сугарев бе, дисидент ! дъновист , веган , шаман, аероплан, тиган , армаган за пространствено-временният континиум който обитаваш и се облекчаваш физиологически, ти драги филолог византийски.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

купувай тухли в София. не стават за живеене, ама са с най-високи цени.

Е за кво да купувам, като са с най-високи цени?

щото цените им се вдигат много по-бързо, отколкото на каквото и да е в Бг.

ако търсиш да купиш за лично ползване, а не за кинти, требе да си много ухапана по главата да избереш София. Имотната скъпотия драстично се разминава с качеството на живот там.

Ама ако търсиш сигурна печалба - оттам можеш да изкяриш най-бързо и много, без да си мръднеш пръста.

Вдигат се, ама докога е въпросът, нали приказваха уж, че било тавана тва, че било балон, че сега трябва да се продава и пр.

Аз бих наблегнал на израстването на монокристали. Спиш си ,но кристалът едрее.


Процес на Чохралски e метод на израстване на кристали, използван за получаването на единични (моно-)кристали от полупроводници (силиций, германий или галиев арсенид), метали (паладий, платина, сребро, злато) или соли. Процесът носи името на полския учен Ян Чохралски, който открива метода през 1916, докато изучава скоростта на кристализиране на металите.
Тъй като процесът има най-широко приложение за израстване на силициеви монокристали, тук ще бъде описан този случай.

Първата стъпка от процеса е разтапянето на силиций с висока степен на чистота в тигел, най-често направен от кварц. Към силиция се прибавят примеси (най-често бор или фосфор), които променят електрическите свойства на силиция (при прибавяне на бор се получава n-силиций (с n-проводимост), а при прибавяне на фосфор – p-силиций (с p-проводимост)). Температурата на силиция се понижава до близка на тази на втвърдяването, след което в него се потапя пръчка, която има на върха си силициев монокристал („зародиш“). Понеже кристалът на върха на пръчката има по-ниска температура от тази на разтопения силиций, силицият в непосредствена близост до него се втвърдява и залепва за него. Пръчката се изтегля нагоре и едновременно се върти (със скорост 3 – 4 сантиметра в час и 1 – 2 оборота в минута). Чрез прецизно контролиране на температурата и скоростта на въртене на пръчката е възможно да бъде изтеглен голям монокристал. За да се избегне окисляването, целият процес се извършва в среда на инертен газ (например аргон) и в камера от инертен материал (например кварц).