Що за болни нелепи кукли сме ние, каква е тази гадна малка сцена, на която танцуваме. Що за забавления имаме - да се чукаме и да танцуваме.

Личността ми е това, което съм аз, а поведението ми зависи от това кой си ти!

Чакай, че и мен замисли и мисълта ми хвана в няколко посоки..
ако си представяш живота като сцена, ще си театрал или кукла
ако си представяш живота като възможност е друго
а ако си представяш живота, че твоите избори определят битието, вече си творец
а ако си представяш живота, че всичко е предрешено..губиш интерес и се чувстваш като пионка..
много зависи
ааааа танца си е забавление..душата танцува чрез тялото..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

горски, ти съвсем се изпедерасти че и сам си отговаряш вече

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ще ти се..: )))

Ми представям си живота простичък и си го правя простичък не го усложнявам

Личността ми е това, което съм аз, а поведението ми зависи от това кой си ти!

Горски

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мче то тва е така бе - с квито се събереш такъв ставаш ти не знаеш ли

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Простичък живот..а такава сложна тема си пуснал..
как се съчетава това?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Май нещо не схващаш темата - да ти преведа - дира е малка сцена танцуваме / лавираме / а същевремено се ебем един на друг всеки се прави на това което не е

Личността ми е това, което съм аз, а поведението ми зависи от това кой си ти!

Ся горския изморен ще спи - сори

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ама това за дира ли е?...: )))
ее този път аз го усложних..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това го знам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво те притеснява?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Странна ми е сцената - театрото и защо е това всичкото театро

Личността ми е това, което съм аз, а поведението ми зависи от това кой си ти!

- Орландо? Защото ако има седемдесет и шест различни времена, които едновременно тиктакат в съзнанието, колко ли различни хора ги няма. – Бог да ни е на помощ! – настанени в това или в онова време в човешкия дух? Някои биха казали, че са две хиляди петдесет и двама. Така че няма нищо странно в това, когато е сам човек да извика „Орландо?“ (ако това е нечие име), като по този начин иска да каже: Ела, ела! Уморен съм до смърт тъкмо от този Аз. Искам друг Аз.“
Аз-овете, от които сме изградени, натрупани един върху друг като чинии върху ръката на келнера, имат своите привързаности, своите симпатии, своите закони и своите малки права – наречете ги както искате (а много от тези неща изобщо нямат име). Така че някой от тях може да дойде само ако вали, друг, ако има стая със зелени завеси, трети – когато не присъства мистър Джоунс, четвърти – ако му предложите чаша вино и т.н. Всеки би могъл да увеличи от собствен опит различните условия, които му поставят неговите аз-ове.
- Какво тогава! Кой тогава – говореше тя. – Тридесет и шест годишна; в кола; жена. Да, но и хиляди други неща също така. Сноб ли съм? Жартиерата в хола? Леопардите? Моите предци? Гордост от тях? Да! Лакоми, потънали в разкош, порочни? Аз ли съм? (тук влезе нов Аз). О, те не влизат в сметката (тук влезе нов Аз). Не ме е грижа, ако по дяволите съм аз. Правдива! Да, мисля. Благородна! О, това не влиза в сметката (тук влезе нов Аз). Сутрин в леглото, заслушана в гълъбите, върху фино бельо; сребърни блюда; вино; прислужнички; лакеи. Покварена? Може би. Твърде много неща за нищо… Но (тук влезе нов Аз) некадърна, смотанячка. По-несръчна не бих и могла да бъда. И… и… Крастава жаба в смарагдена обковка… Дървета – каза тя (тук влезе друг Аз)… Хората?...
… Орландо се успокои и стана онова, което правилно или неправилно, се нарича единственият Аз, истинският Аз. И тя се умълча. Защото, когато хората мислят на глас за Аз-овете (те могат да бъдат и повече от две хиляди) вероятно осъзнават разединението и се опитват да общуват и когато се установи връзка, те се умълчават.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите