Радвам се, че остана тук да лафиме.

Виж свободен гражданин съм където преценя там съм нали

Не закачай проблема, докато той не закачи теб!!!

Всяко лекарство в големи дози става отрова. С клишето, което цитираш е същото. Измислено е за лекарство, а се е повтаряло в такива количества, че ефект или няма, или е обратния.

Дето има една книжка на съвременен бг автор:
"Всички ще умрем, а сега наздраве!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво бе улучи ме - ми щом си казала наздраве нека е - наздраве

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно от най-глупавите, които съм чел/чувал.

Тъпо твърдение, но кой ли спори с философи, жени и радио...

Вероятно се имат предвид преживени житейски катаклизми, на които след време може да погледнем по този начин - че са ни направили по-устойчиви, по-силни..
Това накрая за жена и радио можеше да не го слагаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вероятно Ницше е имал предвид, че всичко, което не ни убива като стихия, ни прави по-силни. Буря, прекопана нива, покоряване на планински връх, земетресение... нещо като спартанските деца, които са оцелявали и са ставали вОйни. Физическо каляване, но и психическа и емоционална устойчивост.

Това не се отнася до изживени страдания-емоционални и физически. Няма начин човек, който е загубил дете, да стане по-силен. Няма начин човек, който е загубил орган, да стане по-силен. Но може да се перифразира, че това, което не ни убива, ни прави по-търпеливи и по-мъдри. Или поне би трябвало.

туй изречение не е писано за настинките, ве.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Ако приемем, че съм декадент, аз съм и неговата противоположност. Доказателство за това е и фактът, че при всички неприятни ситуации и състояния аз избирам вярното средство, докато истинският декадент избира винаги погрешното. Summa summarum* /сумарно/ бях здрав, а като отклонение, специалитет - декадент. Онази енергия за осъществяване на абсолютно усамотяване и измъкване от привичните обстоятелства, самопринудата да не се грижиш за себе си, да не се лекуваш - вече издаваше инстинктивното осъзнаване на въпроса какво преди всичко ми е необходимо. Просто сам се овладях и сам се излекувах: условието за това е - ще го потвърди всяка физиология - да си по принцип здрав. Едно болнаво същество не би могло да оздравее, още по-малко би могло да се излекува само, докато за един принципно здрав човек, напротив, болестта може да се превърне в енергичен стимулатор за живота. В този смисъл виждам сега онова продължително време на болестта ми - просто отново открих живота, открих го такъв, какъвто бе насочен към мен и разбираем от мен, вкусих множество хубави и същевременно дребни неща - просто от волята си за здраве и живот изковах своята философия... И бих напомнил: именно в годините на моята най-ограничена виталност престанах да бъде песимист - инстинктът за самосъхранение и продължаване на живота ми забрани една подобна философия на нищетата и липсата на смелост... А по какво всъщност се познава благополучието? По това, че един успял човек е истинско удоволствие за сетивата ни, той е като издялан от един ствол, едновременно нежен, твърд, благоуханен! Приятно и вкусно му е единствено онова, което е поносимо за него, удоволствието свършва при прехвърляне границата на поносимото. Той измисля лекарства срещу болестите, възползва се от неприятните случаи, извличайки от тях полезното - онова, което не го убива, го прави по-силен*. Той инстинктивно натрупва у себе си всичко, което вижда, чува и преживява - самият той е един селективен принцип - ненужните неща изхвърля. Той винаги е в своето общество и компания - все едно дали с книги, хора или природа: той изразява почитта си тогава, когато избира, когато допуска до себе си, когато се доверява. На всички дразнения той реагира бавно, с оная умереност, възпитана благодарение на дългата предпазливост и желаната гордост той просто изпитва дразнението, но не му се противопоставя... Той не вярва нито на "нещастието", нито на "вината" - справя се със себе си и с другите, умее да забравя - достатъчно е силен, всичко да му се удава по най-добрия начин. Е, за щастие съм пълна противоположност на декадента: защото току-що описах себе си.
Из ЕССЕ НОМО, Как се става такъв какъвто си, Фридпих Ницше

*онова, което не го убива, го прави по-силен - съвсем не е най-същественото в този текст или в цялото произведение, в което Ницше описва философската си нагласа. А тезата върху която се опира философията му е, че не съществува никаква външна и по-висша от живота гледна точка.

И тъй като ти не си Ницше, не е красиво някак да обявяваш житейската си философия, ползвайки цитат извън контекста и то неточен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

+1

Днес се зазяпах в 2-ра серия на Властелинът. Не че не съм го гледал не малко пъти преди, не че не съм чел книгата и не че това за което пиша сега изобщо е се вписва с въздействието на творбата...

Изключително много се впечатлих от това как ентите не можаха да стигнат до истината макар, на събора си на дълго и нашироко, с много думи и размишления се опитваха да достигнат до нея, но в крайна сметка взеха грешното решение - да не се намесват, защото това не е тяхната война... Обаче, обаче, когато Дървобрад видя изпосечените си събратя, пъновете останали от някогашната гора и и някогашните му приятели, и когато нададе онзи пронизителен енто-тавърски звук, неговият стон стигна до сърцевината на всички. Хиляди, дестки хиляди думи не винаги уцелват. Размиват се в морето от злободневие и дребнотемие, в стемеж за себеизява и още малко чуждо внимание... Един (с)тон понякога казва повече.

Ницще е признат блестящ стилист. Изключително въздействащ най-вече с провокативния си начин на писане, каращ хората да се замислят над думите. Е ако узнаеше някак си какво цитатничество ще падне и свободни интерпретации по мрежата и стените и... може би щеше да вие като ент от отчаяние...

Каква е връзката му с Властелинът ли, ами много по-директна отколкото си мислим понякога: По памет (и малко преиначено):

«Ти който се бориш с чудовища, пази се сам да не станеш такова и внимавай, защото колкото повече се взираме в бездната, толкова повече и тя се взира в нас [= прониниква в съзнанията ни...]»

Саруман, а така съшо и Денетор (бащата на Боромир и Фарамир) се взират в злото чрез

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите