Здравейте чужди ! Тук ми харесва отчуждението.
Много мразим да ми се навират и фамилиарничат. Така че чуждостта е прекрасно качество. Китовете са някъде там, плуват си и въобще не пречат.
Оказва се, че чуждото мнение понякога е най доброто, понеже хептен безпристрастно.

Питам нещо, което аз не мога да реша, добро ли е, или напротив.

Родителите ми са на сериозна възраст. Особено баща ми е някак сякаш претръпнал към живота.

Живота ми е започнал на селка гара, техният семеен също, младостта им. Работили са на гарата, селската, майка ми най вече, дори и бременна .
Тоест детството ми е минало там, на тях пък младостта. Също така селото на майка ми. Отраснала там, ходила всяка сутрин пеша 12 км отиване и 12 връщане до училището в другото село. Не е ходила може би от 40 години там, къщата остана на брат и той я бутнал и изградил нова.

Въпроса е, сега в заникът на живота на тези чужди за вас хора, ако ги разведа по тези места където им минало детството, младостта, дали това ще им подейства като емоционален заряд, или напротив тъга - жалба за младост ще донесе.

Не съм наясно в тази дилема, и питам чуждите, близките не щъ.

ти ги познаваш.

гарите не са като хората.ако питаше дали да срещнеш някого с голяма минала любов, щях да ти кажа-НЕ!!! в никакъв случай.
ако питаше дали да заведеш баща си при стар приятел, бих ти казала-Давай! Веднага!
влаковете и гарите привързват. единият ми дядо по бащина линия беше машинист.
когато вече беше доста болен, го питах:"Какво сънуваш деденце?" каза ми, че сънува влакове. не го заведохме до гарата. не беше добре, но приятелите му машинисти идваха редовно при него. той си харесваше работата и работи до 72 г. почина на 75.
ако тази част от живота ви, носи хубави спомени, ако е важна изходна точка, давай. заведи ги, разкажете си нещо забавно, важно, нещо което ви свързва всички вас с това място. ако знаеш, че ходенето там няма да предизвика някаква драма, нямаш основания за колебание. отивайте

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предполагам - и двете.
Жалбата за младост не е задължително лошо нещо. Сладка болка дет се вика.

само ще те объркат мненията тук, ние сме твърде далеч от техните обувки, за да можем да ги обуем и да бъдем адекватни с отговорите си
не решавай ти, а поговори с тях (подхода ти ще си избереш, познаваш си ги най-добре) за това, пусни антените и следи внимателно реакциите, мнението и отношението им за една такава разходка, от там нататък решението ще е лесно мисля

Лудостта ми е най-разумното нещо, което ти се е случвало.

Ще им хареса. Ще им хареса жеста, че го правиш да прекарате заедно и да потънете в спомени заедно - пак ще им хареса.
Няма такова нещо - жалба по младост.
:).

Ако те поискат - заведи ги. Моята престаряла, зле чуваща, зле виждаща майка вече никъде не иска да ходи. Няколко пъти и предлагах да я заведа на няколко места от младостта и - не желае.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще им хареса.

От няколко години със сестра ми и родителите ни, ходим отново заедно за по седмица на море + нашите деца. Припомняме си забравени неща, искри прехвърчат, разбира се... готино е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен ще им направиш една хубава изненада, с радост и хубави спомени, разведи ги, стига да понясят по дълги пътешествия, а най хубаво ще стане, ако можеш към края на пътуването да събереш близки и роднини н техни живи приятели някъде там на традиционен обяд или вечеря, мисля, че ще им напълниш сърцето!

Заведи ги-няма да съжаляват,ще се зарадват много.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А те какво искат?