Сън или просъница / Контакти / Сватбени вълнения

пък като разкажеш някой твой сън, аз ще ти кажа какво ти е

Спя ,и се усещам някак странно,сякаш някой ме сънува.....

Спя!!не хъркам!-това е труд който няма кой да ми заплати.

Спя тихо и спокойно/не малка роля за това имат и дванайсетте водки без двайсет грама...и..и.../сънувам някъф постен сън-ей така за фон,за едно средно наспиване/не че не съм пробвал девет седмици и половина,но на четвъртата седмица се отказах и се събудих/.

Изведнъж стихията на нечий гръмогласен сън ме изтръгна от моя си/онзи постния/и чрез някаква двойна спирала с грамадна скорост от центробежните сили на която ми изхвръкнаха всички пломби,а аз с две ръце стисках това което дори на сън е доказателство за полова принадлежност,ме изсипа в кашата на някаква група безработни бъдещи ангели явно обрани от разни чужди сънища.

Строй се!!-с глас нетърпящ възражение една санитарка с поглед на ядрена подводница ни заобиколи от всякаде,не разбрах как се клонира за миг или това е холографска техника на самия сънов режисьор но се поддадох на стадното чувство и бързо се строихме в две редици.

Влязоха двама стажанти-млади момчета които носеха йод и ножица,разрязаха ни по две ивици на гърба на тениските и ни намазаха през тях с йод.

Санитарката дръпна един голям шалтер на стената от който изхвърчаха много искри като от електрожен и ...изведнъж!!-започнаха да ни никнат крила...Явно обаче за да растат тия крила изсмукват организма защото коремчето ми/биро-водков дизайн/изчезна пред очите ми.....едно притеснение ме зачовърка....проверих!-там си е!!!

Строя видимо утесня а всеки от нас гледаше някак аеродинамично а стойката му беше като на делтапланер.Тя изключи шалтера!-Разре-дис!..разредихме се което не беше никак проста работа заради многобройните преплитания на крила/забелязах че ни липсват опашки,а от гледна точка на аеродинамиката опашката като балансьор плюс няколко елерона си е просто незаменима/понечих да вдигна ръка за да доложа за тази липса,но една от обкръжилите ни санитарки с дългата си показалка ме удари по вдигнатите два пръста,а погледа и вече беше като на Кракатау миг преди да изригне.

Уплаших се!ужасих се,заоглеждах се за някаква възможност за събуждане-Нее..!това явно не им беше първия сън,и ние не им бяхме първите жертви....прекръстих се наум,всички делтапланери гледаха жално и обречено/и аз гледах така но само да не предизвикам подозрения/.Забелязах близо до мен капак на някаква шахта явно водеща към друг сън.Нямаше да мога да го повдигна,щяха да ме разстрелят преди това,да ме обезкостят,да ме разглобят на атоми,на свободни електрони.......................................................................
................................................................................
.
............./продължението следва...сънуващия отиде до тоалетната/

=============================

Шахта?-обезателно води към нечий неиндентифициран сън,вероятно не по малко опасен и с ограничен брой опции за така жадуваното събуждане/

Дори и събуждане облят в ледено студена пот и чаршаф усукан като моряшко въже около врата е за предпочитане пред нечий сън пък дори и с осигурена роля на ангел/.

За миг с периферното зрение,подсилено с шесто чувство,осмо чувство и корен квадратен от двайсет и първо чувство-направих моментна снимка на ситуацията.-

Всички ангели бяхме строени в две редици,с бели цвички и червени шорти,крилата ни се допираха по един ненатрапващ се начин,за секунда се възхитих на перата по периферията на крилото-красота на Брюкселска дантела!

Не можех да погледна санитарките в очите,усещането че Медузата Горгона от предишния ми сън е тук в тиражирано копие на санитарка.....,пък и защо да гледаш очи които дори без да си видял ти се иска да извадиш.

Предпазителите на калашниците които носеха бяха свалени,но това е сън, а не неговата репетиция.

Чакаше се нещо,във въздуха висеше напрежение на нещо страшно което всеки миг щеше да се случи,молекулите потреперваха като рафт кристални чаши предчувствайки земетресение,атомите се бяха наежили,а електроните се завъртяха като обезумели!!!

Сега!!!!

В последната хилядна от мига отхвърлих идеята да създам смут като изненадам стоящия пред мен ангел с пръст в неочаквано от него място ,и се възползвам от бъркотията която неминуемо щяха да създадат крилата му с високата честота на паническите махове.

Първо нямаше да е колегиално,и второ не беше сигурно че ангелите във въпросния сън бяха окомплектовани с тази дупка,а може би ангелите още като конструктивен замисъл нямат тази опция.

Не можех да си губя времето в проверки,дори и върху себе си,всяко мърдане жестоко се наказваше от конвоя ,и два три ангела вече се гърчеха с дупка в тила.

Миг!!-единствен!!-съдбовен!!-с светкавично движение бръкнах с два пръста в контакта!!-волтовата дъга потече с вой по веригата докосващи се крила.

Ефекта беше поразителен-целия обем на катедралата се изпълни с крила,пера ,прах , падащи икони и свещници,някои колеги от първичния мах отскочиха чак до купола на катедралата ,удряйки се в камбаната дадоха и звуковия фон в който звука на отместващ се капак на шахта се загуби.

Падааааааам.............Айййййй...каква минавка!!!откъде да знам!-ми Да! аз този сън го сънувах миналия петък "Четиридесет хиляди левги под земята"и даже моя беше по обзаведен-тва сталагмити,тва сталагтити,тва сталагтони-въобще тук си личеше едно несериозно отношение,едно претупване.......пък аз ,дори за следобедна дрямка да иде реч,пак се отнасям така все едно ще спя дългия сън на Спящата Красавица/в конкретния случай-Красавец/.........

Летя надолу,да си го кажем-падам/добре че крила ми хартисаха от предния сън-мекото кацане е за предпочитане даже и на сън/...нагоре се издигат сънуващи които някак са се уредили с предстоящо събуждане,здраво стискат кирки а миньорските им лампи вече взимат- дават.

Въпреки високата скорост с която се разминаваме,обърсах два шамара на един изкачващ се и вече имам и кирка и каска с фенерче и манерка.Даже с изненада откривам че дори без да съм си го мислил съм се сдобил с ръчен часовник и порядъчно пълен портфейл,явно навиците на будния помагат и в съня.

Грижливо ги прибрах,защото така се прави...........................................................................
...............продължение може би ще следва ,но падайки и знаейки колко много има до тридесет и девет хилядната и деветстотин левга когато ще се наложи да използва крилата си/вече черни/,спящия реши да си подремне защото предчувстваше тежкия уморителен,пълен с копане и изненади сън/-МОЛЯ!НЕ ГО БУДЕТЕ!!-ХАПЕ!!!

Когато!
когато кръглото колело още ней било измислено,
и още е било квадратно.

Всичко е било квадратно,
-тенджери,тигани,черпаци............

дори кукото за акане през нощта на малките деца квадратни,
тоалетните чинии,бойлерите,

а в училищата,
на поляната ученици играели футбол с квадратните си топки.

Матриархата !

Тез тъмни векове,в които мъже висяли по дърветата обесени за собствените си черва.

................................................................................

Имало едно време/през десет потопа,та зад десети/тогава когато още нищо по умно от матриархата не било измислено,таа....имало го това времее....

Тогава когато жените носели боздугани ,а мъжете с тъжни жетварски песни приспивали челяд и добитък.

Нямало образцово село което да няма при изворите си по един Змей,за да отчита показанията на водомерите за студена и топла вода която той най съвестно подгрявал и лете и зиме.

Всички села се управлявали от Триумверат !

Трите най здрави жени в селото класирали се по системата на директното елиминиране и метода око за зъб,
или каквото там ти се намира все още ,с поне по сто мъжки скалпа на пояса,
и гердан от горни кътници.

Вечер до късно пушели лулата на мира,или на клюката, ако случайно първата им доскучее.

Всяка година избирали най красивата девица на селото и я давали на Змея да я изяде като казвали на селяните,че така го омилостивяват и си осигуряват топлата вода и парното за година напред и независимост от други хищни ТЕЦове.

Така държали жените в покорство,
а мъжете?

-мъжете от древни времена били кротки и безопасни,ходели с менци за вода и месели вкусен пухкав ръчен хляб.

Змея обаче бил кротък, по душа,плюс това вегетарианец.
-не харесвал силните жени които не се разделяли с огледалцата си и постоянно им досаждали с въпроса:
"Огледалце,огледалце-я кажи.............."-и най се радвали оттам щом чуят те лъжи.

Змеят много съжалявал горките девойчета които жално плачели преди изяждане.
И нарочно си бил оставил един голям,голям кариес където криел девойчето докато се преструвал че я ядеее....

Веднъъъж................................../тук плочата с приказката свършиии-ако ти е интересна ще обърнем и другата страна,но като стара плоча прескача малко,и не знам дали се хваща нещо ,но те така са старите приказки на стари плочи/.........................................................
..................................................................
.................................................................
..................................................................
Веднъъъж......било точно време преди аванс /тогава жените са най раздразнителни,а мъжете-плашливи.
Било ден преди аванс,когато прашен насред село спрял пощенският дилижанс.
Пощаджийката спряла колкото да остави-вземе ,
обърнала три уискита на бара ,запсувала конете и се загубила в хоризонта.

Като във всяко забутано село,и тук идването на пощенският дилижанс било единственото нещо което може да направи един ден по прашен и по различен от останалите.

Триумвератът /не случайно народът помни Пена,Мара и Салкъм Тодора / както винаги разпечатаха всички писма за да се уверят не съдържат ли уронващи власта и забранени печатни материали , възвания за бунт и отмяна на мъжката повинност.

Въпреки че мъжете което е редно никога не са имали право на кореспонденция /какво по нормално от това/
Все пак "Ескадроните на Подозрението" бяха засичали опити в писма между жени да се подпъхват скрити или завоалирани послания със сквернящи съдържания.

Сега нямаше нищо такова обаче,но и селото беше кротко,едно образцово село в огърлицата на Повелителката -дума чието произнасяне караше мъжете да потреперват във хладни конвулсии придружени с капчици нервна пот.

Проверката за шифроване и скрит със симпатично мастило текст също беше отрицателна,сканирането с рентген за модифицирана плътност-също!.

Въпреки всичко подозрителността витаеше във въздуха като разряд статично напрежение търсещ къде да изтряска!
И тогава!!!!!

Кака Мара разглеждаше под лупа марките на писмото до селската касапка кака Павлина ,когато съзря може би съвсем случайно чак в дълбоката перспектива на холографското изображение нещо което я вцепени!

Поиска да извика!

По устав между трите не можеше да има тайни,живееха като едно цяло деляха дори харема мъже без договорки и претенции-всичко на равна ,сестринска нога.

Кака Мара не извика обаче!

С последни сили бе захапала устни и предъвка спонтанния вик.

Никой не забеляза нищо подозрително ,но това което видя Кака Мара в близките дни щеше да завлече спокойното ежедневие на селото, както октопод завлича търговски кораб..............................