|
|
|
Тема
|
 Старите хора
|
|
| Автор |
Trickyy (Висока) |
| Публикувано | 23.12.18 19:22 |
|
|
Тази вечер, така предпразнична и заредена с много настроение, получих новина, която натъжи сърцето ми и преобърна душата ми.
Как само срещаме хора, за час, два, десет и те оставят незабравими дири у нас. А някои познаваме цял живот, без да успеят да докоснат и косъм от косата ни.
Пролетта бях на едно събитие, официално, много скучно. Цял ден горе долу си седях с официалната рокля на една пейка навън и си говорех с една възрастна жена, на към 85 г. Не усетих как мина деня. Такава силна връзка ни се получи. И да не мислите, че сме си говорили за болежки, не. Никога няма да забравя блесналият й поглед, когато ми разказваше как са пушили на млади години и как са флиртували с момчетата. И какви лудории са правели. Духът на тази жена беше несломим. Днес е починала. Стана ми много тъжно. Никога няма да я забравя, защото, макар да я срещнах само за няколко часа, успях да извлека чувства и преживявания, които да интергрирам в своя живот.
По същият начин ми се получи и с един дядо преди 20 години. Цяла вечер седях до него и си говорихме.
А, да не споменавам любимата ми прабаба вечер се залепях до нея, тя ми даваше една ябълка и ми разказваше как са я откраднали за булка накрая си призна, че малко и сама си е тръгнала или пък за жълтиците и златните пендари никога не съм ги виждала, но беше убийствено авантюристично да вярвам, че ги е имало.
Светла им памет на хората, които оставят следа у нас.
| |
|
|
|
Някои хора остават в нас Галактики..не следи и дири..и после е много трудно като ги няма..но това е живота!
| |
|
|
|
Тъй като знам, че няма смърт...не го мисля, знам го, когато става въпрос за дълъг и изживян живот, нека им е лек прехода. Губи се само старостта.
Днес преди година почина моята баба-единственият ми роднина от предците, който беше жив...И в момента свещта гори на масата
Големи образи имаше между това поколение...
И до днес много ярък пример ми е пра-баба ми. Беше попска дъщеря...на много шантав поп-участник във всички въстания, отличен стрелец и пияч-няколко пъти разпован и после викан обратно в манастира...Такава беше и дъщеря му
Единственият човек, от когото всички в къщи сме яли бой. Даваше си по нейни правила...
Звъни един ден на вратата едно дете, да се оплаче, че братовчед ми му е счупил очилата...Баба невъзмутимо му казва:
-Чакай малко моето момче.
Отива да си вземе бастуна и започва да го налага...
Шашнато я питам:
-Бабо Ванче, защо?!
-Не обичам предатели и мрънкачи! А братовчед ти няма да ми избега, тоя ще избега!
След като детето понабито хуква, се започва издирване на братовчеда:
-Идвай тука Юда Искариотски! Сега ще видиш къде зимуват раците!
Всички и имахме страхотен респект, освен, че я обичахме. Но беше много серт. И с невероятно чувство за хумор...
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!Редактирано от Baldrian на 23.12.18 20:50.
| |
|
|
|
Миналото лято за една седмица бях доброволец в дом за възрастни хора. Беше много тъжно. Повечето от тях си имаха деца и внуци, а бяха много самотни. Най-тъжното беше, че не можеха да разберат какво правя аз там.
| |
|
|
|
Тежка тема...
| |
|
|
|
Ей, много серт бабе
Като бях тинейджърка, развивах големи теории на баба за живота, женето, свекървите, мъжете...и тя ми викаше, Трики, като се ожениш много бой има да ядеш пък аз й виках, споко Бабуш, няма да се женя ще спася поне един мъж от мен
| |
|
|
|
Хубаво е, че има хора като теб, да се сещат от време на време за тях. Наскоро гледах концерт на деца за Коледа в дом за стари хора. Мило ми стана.
| |
|
|
|
Тежка да.
| |
|
| 
|
|
