Църковен брак (pros and cons) / Контакти / Сватбени вълнения

Добра [виртуална] среща скъпа приятелко,

Ще споделя и аз как бяха нещата при мен.

Бракосъчетахме се с ученическата си любов, момичето на моя живот, с което сме заедно и до днес, след като (както се казваше по него време) ходихме почти 7 години. По онези времена беше още тоталитарно мракобесие, пък и аз бях нейвъл кадет 3-та година. Не само, че не разрешаваха църковни бракове, но и се наложи да искам специално разрешение от министъра на народната отбрана да се оженя. Ще кажеш, че сме били монашески орден, но такива са били времената. Оказа се обаче, че ротният не е много в час и не трябвало да пиша до армейският генерал. Достатъчно било до контраадмирала - началник на училището. Докато ротният се усети - либерализирали режима така да се каже. Пак късмет, че родителите й не бяха засегнати от т.н. национализация, защото определено нямаше да има как да завърша такова образование и да работя това, каквото винаги съм искал.

Така, че църковен брак тогава не сключихме. Пък нито тя, нито аз бяхме/ сме били особено религиозни. Не че съвсем не вярваме де. После, само след някакви си три години изгря декорацията и църковните сватби станаха свръх популярни. Мода направо.

Тогава някъде се кръстихме - получихме свето кръщение, заедно с първото дете. После станахме на свой ред кръстници на едни наши общи приятели. Сватбата им беше с всички салтанати и цивилни, и сакрални - в един манастир. Попът (игуменът) заблаговременно ни разпита що за птици сме и назидателно заключи, че крайно време е да се оженим (и църковно), понеже представяш ли си били сме "живяли в грях". Ми то ако не бяхме съгрешили n-на брой пъти нямаше и да ми разрешат да се оженя по онези времена. Народната отбрана разрешаваше само ако положението е чрезвичайно-напечено така да се каже. Ама как да му ги обясниш тези тънкости от военното дело на божия офицер. Беше тлъст, хлъзгав и мазен, а докато редеше сладките си приказнИ, под лозницата в манастирското дворче, лъскави струйки изобилно и миазматично сюблимираха от и по темето му, а пАрите отлитаха директно към началника му, Всечуващия и Всепомирисващия - като пряко доказателство - как с честна и кристална пот на челото божият наместник си вади насъщния. Тази потресаваща гледко-картина, видяна от нас на яве, а не в някой 7D кино салон (трите стандартни измерения на пространството + четвъртото - времето, петото вестибулартна сетивност докато гледаме от скамейката на открито; звука и не на последно място мирисната сетивност) основно обвинявам за това, че ни разселяха и така у-в-и !, пропуснахме сюблимния момент от духовното послание към нас. Като се замисля само що грях сме натрупали оттогава, а и не се спираме до ден днешен, страх ме хваща за очакващата ни с отворени майчински обятия Геена огнена, накъде там в небитието на бъдещето..., но това е за друг клуб.

Сватбата беше хубава, приятелите ни си родиха чудно детенце. Изучиха се и завършиха (медици), но после (не съм сигурен, но май-май именно) родителите им ги разведоха. Понякога, макар и никак не често - се виждаме пак. Детенцето им (малкото ни кумчЕ) носи прекрасното БГ име и порастна юнак над юнаците, но родителите така и не се събраха повече.

Другият дразнещ момент (попски) от тяхната сватба, бе ритуалът в църквата. Аз в ролята си на свещенодействащ (кръстник) трябваше (,доколокото помня) да разменя на младите символичните корони. Абе не помня вече - може попът да ги разменяше, а аз някакви други маймунии да съм струвал. Но помня как идиотът наричан поп, отправи (тихомълком, така че да не чуват другите присъстващи) забележка на кръстницата (моето момиче), че неправилно държала свеща в ръка и капело по пода моля ти се. Сигурно според него трябваше да си окапе роклята. Усмихнах, се и му казах, че се е объркал нещо и, че многото лой по килима се е стекла най-вероятно от неговата великомъченическа физиономия. Дали пък нямаше да е по-милозливо, ако просто бях отнел попския жезъл и халосал с него мазната му кратуница. А може би щеше да е най-харно аптен да си бях мълчал. Сигурно заради невъздържаността ми младежка, попът тогаз проклетиса младите. Мамка му и свиня.

Дали заради кофтия църковно-сватбен послевкус, дали по друга - неведома причина, така и не се решихме на тази стъпка. Църковният брак. Но има време детса'ика. Що е живот - нас чака :)

прав или изправян