Срещите, които се организират с бившите съученици и състуденти.
От малко по-различен ъгъл. Не за промяната, настъпила с всеки от нас. Нито за житейските успехи, разочарования и всичко преживяно.

А научихте ли нещо за себе си от тях, което ви е убягвало преди? Или просто сте забравили във времето.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Е, в този клуб останахме само двамата с модератора. Затова ще отговоря сама на темата си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз съм тук, но не пиша, защото аз например докато бях ученик смених четири училища. Съответно не се срещам с никой от кое да е училище от випуска ми. Съответно аз и не знам, какво точно означава това да се срещам с някой от випуска ми? Изпуснал съм такъв един момент от живота си. От друга страна обаче бившите ми съученици от всичките училища сякаш ми даряват огромна свобода така като, че все едно ние не сме ангажирани един към друг, а иначе ние се познаваме много добре и това положение ме изпълва в една или друга степен със съответен дух.

А иначе ти, какво си искала да правиш, когато си била малка, имаш ли спомени за това или както изглежда не помниш???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не сме правили подобна среща. Голяма част от съучениците въобще не помня. Като цяло не си падам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма как да не помня, че съм искала да стана балерина, защото идеално си спомням емоциите при кандидатстването в балетното училище. И това, че не ме приеха.

Бях понаучила някои движения и имах умения, които накараха учителя ми по латиноамерикански танци, при когото се записах после, бързо да ме забележи. Включи ме в малка група, с която изнасяхме концерти из страната. Беше прекрасно.

Така че всяко зло - за добро.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Аз съм ходила на две такива срещи със съученици. Една пропуснах.
Посетила съм и тази със състудентите.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

А имаш ли си "Фейсбук", защото знам, че чрез него човек може да намира много от контактите си в училище или университет. Между другото на мен ми се струва, че до голяма степен употребата на Интернет, Скайп да речем или каквото и там да било друго дава шанс на всеки да си контактува от в къщи с приятели от училище или университет. И тази техника до известна степен, която се използва и от най-младите, най-малките замества организирането на подобни срещи с випуска. Аз за това се чудя ти как така си успяла да се срещнеш с випусници при това положение. А имаше и един сайт Atol.bg който също по-линия на даден випуск от училище даваше възможност за регистрация на ник съответно с който човек да издирва съученици. Иначе аз, като малък исках да стана пилот, но никога не съм проявявал подобна амбиция да бъда такъв действително хубаво, че ти поне нещо си сторила.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от filmfest на 03.05.15 07:48.

И как беше. Хареса ли ти?

Като цяло беше хубава емоция. Имаше моменти и на натъжаване, защото се бяха случили и недобри неща на някои от нас. Също и носталгия, че други неща са отминали и няма да ги изживеем отново.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Модератора го няма. Само ти си тука, Сакси. Вярна жена и това си е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите