|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
Тема
|
Как си представяте
|
|
Автор |
elmariachi (прагматичен) |
Публикувано | 27.03.15 19:47 |
|
ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ... Ама най-истинската... дето нищо не иска, нищо не обещава?
За каквато и да се сетите любов да става въпрос... Най-висшата във вашите очи.
| |
|
На оня свят си я представям, но тоя свят не мога да си я представя.
| |
|
като тази към детето...
или като на песчето към нас
или такава каквато е на Бог към грешните му деца
| |
|
Пълно равновесие, пълно доверие, пълно сливане, съвпад на ценностните системи, което напрактика е невъзможно за нашата триизмерна Вселена, както на микро, така и на макро ниво, защото нашият свят е дуален/това е начинът за еволюция/. Така, че следват компромисите. Съвършената любов е илюзия, но пък сладка и всички се стремим към нея.
| |
|
Дори и теоретично?!
| |
|
Любов без его и притежание...ама това двустранно...
Трудно...многоо трудно, но не и невъзможно...
| |
|
Любовта на майката е същата както на божественото по отношение на всичко... каквото и да е. Любовта на майката нищо не изисква освен да сме щастливи, да правим каквото намерим да добре, за да бъдем добре. Тя просто иска да сме добре, да сме щастливи. Затова по-скоро оприличавам божественото на женското начало, на жената. И в древността е било така... после нещо се сбърква и ни натрапват не само отца и сина ами и светия дух. Липсва жената а без нея всичко е половинчато и недовършено. Майката на Иисус например се споменава твърде рядко а тя е тази, която е позволила това, което е станало да се случи. Абе много си мъдра и искрено ме радваш
Любовта на кучето също нищо не иска в замяна - то си те обича и толкова... няма да забравя моя любим дакел Лъки, който си отиде... след него не искам да имам друго куче.
Един ден бях болен и нямаше как да го извеждам навън, а с него се разбирахме поглед - много интелигентно куче. Та лежа си аз с температура, нито ми се яде, нито ми се пие нещо... ама мъртвец... Лъки е под леглото ми и излиза отвреме навреме, близва ми ръката, ВЪЗДИША и отново си отива под кревата. Това малко същество тогава ме разчуства тогава истински.
По отношение на някакъв бог и грешните му деца няма смисъл да се разпростирам - само ще навлека врагове, а не искам.
| |
|
Знаеш ли... измислил съм рецепта за разбирателство между семейни хора - всеки един да БОГОТВОРИ другия. Такава връзка няма как да се разпадне... ама май е утопия това
| |
|
За майката и кучето какво ще кажеш?
| |
|
.. Не е утопия, просто трябва да се намери още един такъв... И всичко става като намазано.
Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|