Всяка любов, ако си мислим, че е съвършена, е утопия в този свят. Дънов казва, че това е възможно само между души-пламъци, но и тя не е достигнала до пълно съвършенство. Когато това се случи, двете души се обединяват и повече не се прераждат тук. Любовта е висш начин да се учим, затова и партньорствата са несъвършени.

А ако разглеждаме хората като различни части от божественото - какво тогава?

А ако има разбирателство помежду им поставено на карта още в началото - или ме боготвориш и аз те боготворя - какво се случва?

Ние сме си различни части от божественото.

лека, скромна, ефирна

А хитростта е ума на глупака.

...някой го нарушава обикновено...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"но и тя не е достигнала до пълно съвършенство. "

Искаш да кажеш, че сме съвършени - баш такива, каквито сме... дори и ББ?! Дори и най-долният т.нар. изверг - и те ли са част? Как става това?

Не се сърди - решил съм да провокирам дори и себе си в тази тема, защото е твърде сериозна.

А защо... защо понякога и ние самите не се разбираме?

Просто този свят, в който сме сега, е дуален. Доброто и злото са относителни, защото те са въпрос на възприятие. Без нито едно от тях, това, което възприемаме като добро или зло, не можем да вървим напред. И двете са в служба на това да чувстваме, да усещаме, да сравняваме. Затова правим сравнения, чрез това се учим, така се усъвършенстваме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ... Ама най-истинската... дето ...


Неистинска има ли? М?

И не се степенува. И не се определя.
Или я има. Или я няма.
И когато я има е споделена.

:)