|
01.ІХ.2007г. - големият ден най-сетне дойде. Мина и замина. Сега остават само спомените. Които са просто невероятни. И аз много искам една седмица по-късно да ви разкажа за сватбения си ден.
Вечерта преди сватбата плаках много. Чувствах се ужасно защото бях самичка в една ужасна къща, с някакви ужасни хора, които не познавах. На всичкото отгоре трябваше да деля едно легло с досадната си баба. През нощта се будех често и спах много лошо. Но все пак на сутринта се събудих сравнително бодра и отпочинала. Малко се притесних, защото все още имах проблеми със стомаха, но след една доста прилична закуска се оправих.
Към осем часа дойде моята приятелка, Жени, която ми беше и шаферка, а малко след нея дойде и Нели Кошарска да ми направи грима и прическата. Към девет и половина вече бях готова и започнах да се обличам. През това време Нели направи и прическата на Жени. Естествено не успях да се приготвя на време. Нещо се запънах на колана дето трябваше да ми държи чорапи. Голям зор видях докато ги закача. Трябваше да изчакам да приключат с прическата Жени, та тя да ми помогне. Някак си успяхме да ги закачим. Ама сватбарите не чакат! Тамън се облякох и започнах да си събирам нещата, когато влязоха фотографа и оператора. След малко гаджето на баща ми пристига с обувката ми пълна с банкноти. Аз не мога да се усефирясам какво аджаба става и че всъщност всичко е започнало! Голям майтап. Пробвам набързо обувката и забравям, че трябва да кажа, че ми е широка. И направо почвам да я нахлузвам. Ама Дида (гаджето) ми я измъкна от ръката и викна, че ми е широка. И излезе да се пазари за мен. Аз през това време успявам да си събера нещата. Дида се върна и ми пъхна обувката на крака и аз тамън да кажа, че пак е широка и сватбарите нахлуха при мен!
Беше страшно забавно, защото аз се бях разтреперала от притеснение, а трябваше да закича хората. И само се боцках на безопасните игли. После се почерпихме със сладки и по едно за отскок и тръгнахме да излизаме. Аз естествено си омърлях роклята, още преди да стигна до колата. Навън ме чакаше изненада – страхотна сватбена кола! Оказа се, че ни е подарък за деня от едни приятелчета.
Стигнахме в гражданското с 10 минути закъснение, но никой не ни се скара за щастие. Много се зарадвах, като видях приятелите ни и роднините ни да ни чакат с нетърпение. Много ни се радваха. И всички бяха толкова усмихнати. Ние двамата с Тони също бяхме много весели и спокойни.
Жената в ритуалната зала ни даде инструкции какво ще се прави и ни напъха в една стаичка да чакаме докато настанят гостите.След малко ни повикаха. Хванах под ръка кума ни и той ме въведе в залата. Много се развълнувах докато вървяхме по пътеката. А Тони така се беше спекъл. Аз бях или прекалено спокойна или прекалено притеснена, защото непрекъснато се усмихвах и бях много жизнена. Симпатичната жена от гражданското започна церемонията. Много ме разчуства, но така и не се разплаках, само някъде ми изчезна гласеца като си разменяхме халките. Толкова ми бяха присърце думите. Тони пък подсмърчаше и за двама ни. И на всичкото отгоре ме настъпа...
След церемонията, докато ни поздравяваха всички, получих страшно много прекрасни букети. Сега ми е жал, че всички стоят на балкона, защото няма място и не мога да им се порадвам подобававащо. Бях много щастлива, че най-старите ми приятели са с мен в този прекрасен за мен момент. Бях страшно щастлива, че двамата с Тони вече официално бяхме семейство.
Наснимахме се пред ритуалната зала и потеглихме към църквата.
Наложи се да повисим доста време пред църквата, защото от администрацията нещо се туткаха с документите ни. През това време успя да завали. А аз нали не мога да вляза в църквата предварително и си висях отвън с едно чадърче в ръка. Беше много забавно. За жалост нямаше и къде да седна, защото пейките се намокриха, а мен започнаха да ме болят краката.
През цялото време докато течеше църковната церемония аз пристъпях от крак на крак и нямах търпение да свърши по-бързо. Иначе беше много приятно, само дето не успях да му се насладя съвсем. Тони през цялото време беше все така сериозен и дори може би притеснен.
След като приключи и тази официална част се снимахме с всички пред църквата. Обстановката беше много подходяща.
Купона започна още със влизането ни в ресторанта. Племенника на Тони бесня през цялото време докато ни посрещаха в ресторанта. Въргаля се пода пред нас, пъха ми се под полата, тича, крещейки “Всички да гледат!”, опита се да събори менчето и за капак се опита да ухапе мен и кумата. Мен ме спасиха многото пластове на роклята, но Милена си отнесе една пищна синина. Еле, малкия се укроти ние си продължихме с церемониите. Аз май за малко щях да задавя свекърва си с твърде голямо парче от питата! [засрам]
Накрая ритнах менчето... и се падна мъжко... Малкия като го докопа и него започна да го търкаля и надроби цветчетат в него. Абе голяма атракция беше! Непрекъснато се въртеше около официалната маса и събаряша където каквото докопа. Зад нас в стената имаше ниши поръсени с някакви декоративни камъчета. Той като ги награби и почна да ги хвърля наляво и надясно. По едно време аз тамън посягам към чашата с виното си и той... хоп... цопна едно камъче вътре. После подбра от някъде една свещ и я натика в каната с водата. А едната от големите платняни сълфетки неусетно се настани в една чаша с кола. После се присламчил на друга маса. И докато баща ми се опитвал да си налее вода, Киро взел пепелника и го изсипал в каната... Голям майтап ви казвам. Добре че не ни караха да си плащаме за “щетите”, които нанесе дребосъка.
Иначе купона беше на макс! Всички страшно много се забавляваха. Аз набързо се оказах без обувки и направо се преродих.
А пък Ди-Джея беше убиец! Няма грешка тоя човек. Веднага усети какво се харесва и използваше всяка ситуация подобаващо. Беше ни направил балони с обещания и толкова се смяхме, какви ни е падаха. Армен правеше яки коментари, а Антон направо се разтанцува, когато ми се падна, че аз ще мия чиниите.
Много яко се получи когато хвърляхме букета и жартиера.
Когато хвърлих букета кумата ми буквално се сби за него. После приятелката ми, от чиито ръце го изтръгна се оплака, че е успяла да й скъса сутиена.
После Тони се навря под полата ми и свали жартиера със зъби. Преди това му бях набутала едни прашки в ръцете. И когато ергените се наредиха за жартиера той хвърли едновременно и прашките, и жартиера. Един приятел награби прашките и всички му се хвърлиха щастливи на врата, но никой не забеляза от тях, че жартиера е паднал на земята. И тамън Ди-Джея каза, че ще се повтори, когято гаджето на баща ми се провря между ергените и си го прибра.
Много забавно се получи и д тортата. Първо на мен дадоха да захраня Тони. Аз пък съвсем сериозно си мислех, сама да си изям цялото парче и да му оставя само една хапчица. Но ми стана толкова сладко след розичката, че се отказах от пъкления си план. Но пък за сметка на това го омазах добре по лицето. Той пък си върна като ме омаза цялата – ръцете, шията, лицето, врата... и ме облиза след това...
Беше много яко. Всички страшно много се забавляваха. А на мен ми беше страшно приятно да видя толкова много щастливи хора на едно място. Танцувах като луда и буквално си садрах роклята. Нямате си напредстава какъв кеф е да съсипеш рокля за 450 лв. Накрая като я събличах установих, че се е държала почти само на безопасните игли, които й слагах.
В шест и малко вечерта Ди-Джея си тръгна и ние започнахме да изпращаме гостите си. А след това с неколцина приятели отидохме в “Харем” за да си продължим купона. Само че двамата с Тони бяхме страшно изморени и след час и нещо си тръгнахме към хотела. А пък там ни чакаше уютна стая и куп подаръци за разопаковане...
|
(...)