Здравейте!

Незнам, дали точно тук е мястото, където трябва да пиша...
С мойта любима се запознах през октомври. В края на януари тя имаше рожден ден и вечерта аз й предложих брак и тя прие.
Всичко се развиваше доста бързо. Вече и час и дата за сватбата насрочихме, капарирахме Ди Джей и ресторант. Ще идват роднини от чужбина. Юлска сватба.

Но преди сватбата ремонт. А все още заедно не сме живели. Ами ако не се разбираме, като заживеем?! Тя не иска от сега да идва у дома. Не била готова, настроила се била за от Юли нататък. Ремонта е по нейно предложение. Само в бъдещата наша стая.

А още не сме свикнали да си приемаме недостатъците... Когато на нея нещо не й хареса у дома - например, че не съм поканил си да обядва, когато аз и тя обядвахме... Хваща си шапката и заминава...

И аз как да тръгна да правя ремонт при такива реакции от нейна страна?!
Хем я оправдавам, че не иска да се мести от сега у дома, хем - не.
Малко съм раздвоен.

май не задавам конкретен въпрос
но ако имате коментар някакъв - пишете ;)

Мерси!

Аз не бих рискувала да се омъжа за човек, с когото не съм живяла. Понеже в студентските си години съм правила грешката да си взимам за съквартирантка приятелка, с която се разбираме идеално, а още на третия ден ми идваше да се хвана за главата и след бурни скандали всяка вечер, бързо-бързо се разделихме.
Така че си знам, че да живееш с някой и да приемаш странностите му, да правиш компримиси, както и да знаеш къде да сложиш границата на приемливите компромиси, не е шега работа.

Но пък има и друга страна. И тя е романтичната. Усещам, че има нещо много романтично в това, да заживееш с някого след първата брачна нощ. То си е почти като да си девствена до сватбата.
И понеже сте много напреднали с подготовката, а време още има доста, посветете се на това, да се опознавате един друг. Има много неща, които ви предстои да уточните. Например кой ще мие чиниите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом още от сега върти тия номера, пиши е бегала. Тя предложила ремонт да се направи, сигорен съм че е казала и как да се направи оформлението на помещението. Обаче искала да заживее след свадбата, ми то е много ясно що да живее с теб по време на ремонта ами нали след това ще се иска да се почисти да се подредат мебелите. А и няма да ме учуди ако си има нещо отстрани и да е гони предсвадбена треска, сиреч последните свободни моменти да се изживеята на максимум. Г-не опичайте си акъла, това дето го сподели тук лошо звучи за девойката.

Дрън и бръм, всеки ден и нощ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-добре ще е тези въпроси да ги зададеш на нея и да й кажеш притесненията си. Трябва да свикнете отсега да си казвате нещата честно, това е част от любовта.

Струва ми се, че тя си пада малко традиционалистка, тоест, иска след сватбата да заживее с мъжа си. Само че според традицията това се случва след годежа. А доколкото разбирам, вие вече сте се сгодили... Можеш да й напомниш за това.
Освен това, ако ще живеете заедно, би следвало ремонтът да го правите също заедно. Тоест, отсега нататък трябва да видите можете ли да правите нещата ЗАЕДНО! Това е важното.

Аз също не бих се оженила за човек, с когото не съм живяла... Съвсем различно е да се виждате за по час-два, наконтени и парфюмирани и съвсем друго е да ви зачука сивото ежедневие...

Изглежда ми на малко прибързана работа, но лошо няма, импулсивните неща по принцип са най-верните. Просто кажи на твоята госпожица обаче, че държиш на това да поживеете заедно. Сигурно да живеете заедно няма да те откаже от това да се ожениш, но като дойде момента ще сте посвикнали да се справяте с ежедневните глупости и няма да си черните живота за дреболии. Пък и след като ти ще се почувстваш по спокойно така, това също е достатъчна причина.

За това, че си грабва шапката като се разсърди - всеки реагира различно. Някои крещят, други мълчат, трети обиждат,четвърти излизат от стаята. Аз също съ склонна да изляза - просто така, за да глътна въздух и да разгравам сцени, когато усещам, че натам отива.

И не пренебрегвай съмненията предисватбата. Всеки се притеснява, започва да чопли дали е било правилно решение. Повечето хора са минал оттам и пак са се оженили... Така че - по-спокойно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Намирисва ми на мен това положение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колкото и да ми се иска да съм оптимист - ще кажа, че и аз не бих се омъжила за някого, с когото не съм живяла поне известно време. Това за романтиката на съвместния живот след сватбата е добре, ама едно време бабите ни като са спазвали традициите са имали съвсем други "правила" и начин на живот. Сега жените, а и не само, са по-свободомислещи, не се притесняват, че ще ги одумват ако се разделят и не се налага да слушат бащината дума, ако нещо не им харесва. И статистиките, че брак, сключен след кратко познанство трае по-дълго от тези, сключени след дългогодишно "ходене" кой знае дали са верни...
Чудя се обаче, как за 3-4 месеца решаваш, че искаш да прекараш 30-40 години само с един човек, без да си видял как реагира в критични ситуации, как се отнася с теб, помага ли ти когато имаш ИСТИНСКИ проблеми, когато има трудности - финансови и не само... Аз познавам бъдещия си мъж от 14 години, живеем заедно от 4, а все още ме дразнят пастата за зъби по огледалото и разхвърляните чорапи! И това е чисто битовата страна на нещата... като добавим и някои черти от характера у половинката, които е нормално да не ни допадат - ще излезе, че предварителния съвместен живот си е "входящ тест", който ще ни даде най-точен отговор за това, може и искаме ли да свържем живота си с този на половинката?
Извинявам се, че стана малко дълго, но съвсем наскоро станах свидетел на това, как един брак се разпадна, защото романтиката се изпари с първите проблеми и установяване на несходства в характерите. Двойката се познаваше от години, но мъжът замина за чужбина. При едно от връщанията си в БГ се видя с бъдещата си съпруга, искрите припламнаха и в продължение на година, година и половина поддържаха връзка от разстояние, като се виждаха 1-2 пъти годишно. Разбира се, че още преди брака, в кратките моменти когато бяха заедно имаше сдърпвания и си личеше, че не са нагодени един към друг, но любовта е сляпа...Вдигнаха сватба, тя замина при него, поживяха малко заедно и като резултат от това, не след дълго тя се изнесе... Сега говорят за развод. Пожелавам това да не ти се случи, но това изисква сериозен разговор с бъдещата ти съпруга, търпение и компромиси, компромиси, компромиси...! Успех!
П.С А защо не и предложиш да идва от време на време да преспива у вас?

Редактирано от Mese4inka на 16.03.07 14:08.

при всеки е различно - понякога хората се женят след дълга връзка, и скоро след това се развеждат или се появяват недоразумения; понякога други пък вземат решение за брак на третата среща и са щастливи заедно. няма правила, няма рецепти.
винаги ще има черти в характера и постъпки на другия, които няма да ни харесат напълно. но идеални хора няма. няма и такива, които да харесваме изцяло.
мога да разбера решение за обвързване взето както на третата среща, така и на десетата година. едно не мога да разбера - как, когато двама решават че ще живеят заедно и ще създават семейство, не се отделят в самостоятелно жилище.

Благодаря на всички за изказванията
много са ми полезни!

Положително ще покажа някои от тях и на изгората си :)

Месечинке, тя преспиването у дома понякога го прави, както и аз у тях.
У нас е майка ми, а у тях родителите й.
Това дето казваш за "входящ тест" и аз съм твърдо за него... - но тя го приема някак като... да те изпробват и ако не те харесат да те изхвърлят като негодна... Въпрос на разбиране, а може би .. детинщини - не мога да ти кажа..

Аз за себе си като че ли реших повече да не оставам да преспивам в нейния дом. Дано по този начин тя да се светне... Нейния довод по принцип е, че видиш ли
в моят дом тя няма нищо свое и няма какво да прави тук, а след ремонта ще има какво да прави и свои неща... :)

Спазих си аз всичките му традиции. И още след предложението ми за брак - на третия ден ходих и я исках от родителите й - и те ми я дадоха - де юре. Ама де факто - четеш как е :)

Съгласен съм с всички, които казват, че решението, предложението за брак е прибързано. Могъл съм да го направя и на по-късен период. но реших, че нямам какво да губя :) Колкото и да избираш - всичко било въпрос на късмет - съм чувал... ;)

Поздрави!

ПП: следя темата всеки ден :)
ПП2: Приятелката си няма любовник, ако имаше - щях да се натискам за тройка ;) :) Знам, че рогоносеца научава последен, но ... абе няма да се обяснявам :)

Да ти кажа пич не искам да те разочаровам ама работата не е читава. Дано вече сте се оправили , но имам познати със същия проблем.При тях проблема е че родителите на момчето не одобряват момичето и ако го одобряват то е с половин уста. И там същата работа, ми то смехотворно направо. Ще се женят след месец, два- не живеят заедно, а се виждат за по няколко часа на ден и после кой откъде е по къщите си. Не стават така нещата. Има ли недомлъвки, дърпане, работата се разваля. Как така аджеба след броени дни ще си омъжена/женен за този човек и ще си спите по къщите??? Не ги разбирам тия работи и затова ако не си се оправил вече взимай мерки и решавай проблема докато не е късно. Но казвам ти не е нормално..Каква е разликата дали през април ще живеете заедно или през август? Нали сте все същите. И особенно с това заинатване щом единия не остава да спи в къщата на другия, то и той няма да спи в неговата...Абе взимай мерки докато е време че наистина не звучи добре историята