От самото начало моля да ме извините за написаното отдолу. Тук цари много приповдигнато настроение, а на мен то буквално ми се изпари...

Накратко, моля споделете как бихте постъпиили...Планирахме с лЮбимия сватбата в края на август. Моите родители не приеха: тръшкания, караници- той не бил за мен, защо сме избрали да се женим на другия край на БГ...Както и да е, избора ми и сватбата си е мои. Организирам си я аз, т.н. и те дали ще се вклЮчат или не изглеждаше повече техен проблем, не мой...Аз се постарах максимално...

Обаче...преди 2 дена след дълго мълчание от 2те страни, майка ми се обади, че е много болна. До август може и да се оправи (само за това се моля), но пък се съмнявам, че ще може да присъства...Ако пък (да не дава Господ) нещата се влошат, ясно е, че сватба няма да има...

Ние вече направихме някои постъпки (организация), но това не е проблем...Напълно съм объркана. Уби ми се радостта и желанието за каквото и да било. Само за нея мисля...Искам да съм до нея, да се грижа за нея, а съм на >2000 км.

Седим и мислим с моя, какво да правим...да отлагаме сватбата (грубо значи за още 1 година)... да я местим при нашите (практически невъзможна организация)...От друга страна, това може да се окаже последното нещо, което майка ми може да види и сподели с мен...Всичко си простихме и не мога да си представя, че няма да е до мен ...

Нямам сили да мисля повече, а още по-малко да говоря с нея. чувствам се голяма егоистка, че в такъв момент, продължават да ми се въртят мисли за сватбата...Въобще пълна каша

Ако си решена за сватбата - венчайте се тихо с няколко свидетеля, без излишни тържествености. Аз така бих постъпила. Искрено ти съчувствам, защото и моята не е лесна - нашите са много скептични за моята връзка, която се очертава да приключи с брак, и аз го искам, въпреки, че знам, че ще ми е трудно. Ако майка ти се оправи - ще направите тържество, може и църковния брак да е тогава, а ако не - има време за всичко - и за тъга и за радост, ще имате и други поводи за радост, не е само сватбата.

доколкото разбирам ти не си в България!
а ако и той е българин, хубаво е да си дойдете ако имяте възможност, и сключето граждански брак в България, той става бързо и така и ти ще си щастлива и майка ти ще е до теб, издърпайте я напред, може да не правите голяма сватба, ами семпло и семейно заедно!
това е моят съвет!
съжалявам за майка ти!

Българин е и планирахме гражданси брака в чужбина и църковна в БГ...Скромен църковен брак в БГ наистина може да се откаже добро решение и май единствен изход ...Да видим как да го поднеса на нашите. Засега отбягваме темата "сватба" и направо ме е страх да повдигна въпроса...

Благодаря за подкрепата!

И при мен стана подобна ситуация, но не с майка ми /слава Богу!!!/

Първо, на мъжа ми баща му се разболя, после - и леля ми се оказа с рак...!!!
А с леля ми сме страшно близки, макар че живеем в различни градове...И аз веднага реших да отгалагаме сватбата, щото си викам "И на мъжа ми ще му трябват сега пари за баща му, и на мен - за леля ми, че тя, горката работи за 200 лв....".

Мъжа ми, обаче, не щя да отлагаме. Пък и вече веднъж отлагахме по чисто технически причини. Рече "Ами то, може да стане не дай си Боже по-лошо и тогава още повече ще се отложи във времето нашето женене..." Пък и двамата сме на годиники - аз на 35, той на 42...Освен това леля ми като разбра какви ги мисля, направо откачи - "Дума да не става!!! Няма да я отлагаш, аз ще се оправя..." И си насрочи химиотерапията така, че да има голяма пауза преди сватбата и да се съвземе от нея. Дори имам чувството, че мисълта за сватбата ми някак си я ободрява - само това й е в акъла и абсолютно е забравила рака...

За бъдещия ми свекър не знам, но мисля, че също се радва на сватбата. Щеше да се притесни / а това в неговото състояние е адски опасно/, ако я бяхме отменили...

Та сега и на мен ми се върна настроението...

Дано съм ти била полезна с тая история. Стискавм палци всичко да е наред...Майка ти иска ли да отмениш сватбата? Ако не - не я отлагай, това бих ти препоръчала... Късмет!!!

Браво!
Гаранция,че такива хубави събития освежават болните!Много благороден жест за ляля ти!А тя ти е дала добър съвет!
Успех и хубава сватба ти пожелавам!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Решението за скромна църковна сватба от една страна е най-разумно(по-бързо може да се организира) и от друга страна е много мило(Голямата сватба не е гаранция за голямата любов все пак!)
А и майка ти ще изживее щастието да те види в бяло и щастливо венчана!
Все пак дано се оправи жената!Кой знае какво е начертано пред нея-може да оздравее след сватбата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за подкрепата.

Тайно се надявам да не иска да отлагаме, защото знам че не одобрява младоженеца...Няма да съм сигурна за истинската причина.

Аз избягвам темата засега Достатъчно ми е, че си говорим пак и ме е страх да не я натоварвам допълнително в такъв момент...Прибирам се в събота и ще се наложи да поговорим...