Така хайде разкажете кое бе най интересният,най-смешният или трогваш момент от сватбата ви?Ето и моят:аз не исках голяма сватба даже и сватбена рокля направихме сватба заради майката и бащата на моят мъж(еин е на майка и баща).Бяхме се уговорили 4е като идват да ме вземат няма да свирят и няма да правят глупости,но уви,аз бях ве4е готова и се мотках из къщи когато........ги 4ух да свирят......повярвай те ми краката ми се подкосиха ужас,настана паника в мен и за капак се затворих в стаята и застанах на огледалото и се гледам да пла4а ли да се смея ли,през това време гостите идват а аз затворена в стаята а те ме 4акат.При което баба ми застана на вратата и ми казва хайде излез аз няма не не искам да излиза да си отиват да си намерят друга булка тя горката в 4удо се видя с мен и така,малко по късно ми мина и със зор излязох.
Другата интересна слу4ка през времето когато аз се оправях моят мъж ве4е се приготвял да тръгва когато осъзнава 4е не сме му купели 4орапи светли.Ужас били сме забравили.При което неговата леля отива и събува свако му а той милия не разбрал какво става взел да се дърпа и не си ги давал.
Та такива емоции при нас разкажете вашите?!ще бъде интересно

Дори да си на верен път ако просто седнеш на пътя ще те прегазят!!!

За моята сватба си спомням,че бях голям непукист,още от предната вечер си мислех че както е по филмите,ще се вълнувам страшно много,че няма да спя...Глупости,вечерта заспах като талпа и не мръднах до сутринта.Като станах-пак..нищо,никакво трепване дори.Дойдоха,взеха ме и потеглихме към ритуалната зала и там.......щом влязох,нещо стана с мен,направо се подкосих,като ме питаха дали взимам Владимир Томов за свой съпруг,аз като мишка,едва изцвърчах-ДА,после едвам му мушнах хълката-бутам,бутам,хората умряха да се смеят.Голям майтап,след като мина ритуала и излязохме от там-пак се успокоих...Другото смешно нещо е,когато свекито ни захранваше в ресторанта,окапа целия костюм на Владо с мед...Той откачи направо.А аз като ритнах котленцето по бялото платно,крака ми целия подгизна и водих булченското хоро с джвакащ десен крак.Добре,че се оженихме в най-голещия юлски ден на 2001 г.,та бързо ми изсъхна чорапа:))

При нас имаше два момента, който никога не ще ги забравя ...
Първиат - Всичко вървеше по сценарии докато не стигнахме в ритуалната и попитаха съпругат ми дали желае да сключи граждански брак с мен Неговият отговор бе потресаващ - "НЕ ... (последва огромна пауза, в която имаше припаднали роднини, а баща ми понече към оръжието си!).... само искам, а искренно го желая !" Всички си отдъхнаха и заръкопляскаха
Вторият момент бе в ресторанта - кумът ни още от сутринта се бе вцепенил заради речта си Та влизайки в ресторанта по традиция ни дадоха чаши пълни с вино, при въпроса на водещият - "Е, куме горчи ли виното ?" нащият стъписан кум отвърна - А не бе защо не горчи!!" Настана бурен смях докато от публиката не го подсетиха на каже репликата си "Горчиво"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В момента се сещам за тези:
В съвета, като ме питаха дали вземам мъжа си за съпруг, аз казах Да, ама тихо. Последва пауза, водещата церемонията ме гледаше и аз повторих по-високо - Да, вземам го. А тя просто правела пауза, за да е по-тържествено. После ме спукаха от бъзик.
В църквата - понеже бяха много сватби, попа обърка името на мъжа ми. Ние се поусмихнахме и той се усети. Взе едно листче и се поправи. Пък аз му викам - "Карай, отче, Господ знае за кого става дума." И той като се захили - до края все засмян беше.
И в ресторанта - мъж ми е едно дете и свеки не можа да ни захрани и запои едновременно. И се наложи да й показвам как да си държи ръцете и да й броя точно три пъти да дава чашата да отпием.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хммм...и кво сега...май всички дами губят дар слово в ритуалната
И моето "да" не се чува.Дори и на видеозаписа.Мъжа ми все се майтапи с мене
"Абе ти каза ли изобщо "да"?
Иначе като му слагах пръстена ,ръката му трепереше и като му сложих пръстена накрая му казах-"Видя ли-не боли!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво, Deq! Страхотна тема!!!
При нас бяха много тези моменти...даже май- прекалено много Сещам се само за няколко, ама като помисля тези дни мога да се сетя да напиша още
Първото беше, когато идваха да ме вземат от нас. Бяхме се разбрали с мъжа ми никакви такива даваме я, ама не я даваме, пари и разни чудесии...направо да отвориме вратата и така....Добре де, ама си направихме ние тази сметка...изобщо не помислихме, че не ние правим цирка....нашите роди са от Кнежа...там за един годеж рушат огради! Нямате се на представа за какво говоря...чупят остъкления на тераси, прескачат дувари, разбиват врати, убиват кучета...страшна работа е там! Та събрали сме се ние у нас и ето го младоженеца и цялата свита идват (виждат ги от балкона). И като застава моята рода на вратата и като запъва! Като вика "не я даваме, дайте пари ", аз пък отвътре викам по тях, казвам им, че се давам...ама те не ме чуват. Родата на мъжа ми и тя напъва да влезе, а мъжа ми вика по тях да спрат...лелее...едвам ги усмирихме да не разбият вратата!
После на филма се вижда как родата му го пита, дали ние ще запъваме отгоре и той казва "няма, ние сме се разбрали с нея, плюс това и да запъват аз имам ключове" и ги вади да се приготви
В ритуалната зала, мъжа ми и кума така се бяха отцепили за успокоение на нервите, че в старанието си да не им личи изглеждаха просто ужасно страховити и намръщени Сега няма нито една снимка, на която в залата да са усмихнати
Друго...е за роклята ми Преди сватбата отслабнах няколко килца и роклята се смъкна с 1-2 см, което беше напълно достатъчно мъжа ми още на първото хоро, понеже е прекрасен танцьор, да я къса на ивици при всяка стъпка Добре, че една предвидлива приятелка на майка ми имаше ножица, та тичаше след мен да реже скъсаните парчета за да не висятЧак тогава забелязах какво става и му забраних да рипа толкова близо до мен ( а той се залепил за мен уж за да следи стъпките)
Забравих за циганите в ритуалната зала! То на всички се е случвали сигурно, ама...не мога да го подмина, защото те присъстват на всяка снимка! Роднините ми ги няма на толкова снимки, колкото плешивия циганин с акордеона! На всяка снимка- ние+приятели+циганина, ние+родителите+циганина, ние+роднините+циганина, аз+мъжа ми+циганина....ужас!
Също готино беше, че преди ресторанта ходихме на виенска сладкарница. Много беше хубаво! Лично аз се чувствах страхотно...хората се обръщаха и ми се усмихваха, просто ей така Всички ни поздравяваха, заговаряха ни...много мило...
В ресторанта пак родата ме разби с изказване Чувам ги, че коментират мексиканската салата " Язе туй нема да го ием. С кукуруз ше ме ранят...язе кокошките раним с тая бъркоч" Умрях да се смея. Те не го казаха с лошо! Това беше една от салатите, но те не изпускат да клъвнат софийските ни порядки всеки път
Нашия кум също забрави за какво е там....забрави си речта, каза, че виното е страхотно...като пуснаха кумовото хоро взе да разглежда гостите и кой ще стане...Голяма капия. На кумата секси панталона се сцепи...та по спешност го ши в тоалетната...Те и двамата са големи сладури! Хаха...и като изненадаха кума( пак родата), че трябва да се надиграва с един чичко на ръченица за едно пиле...а той милия след операция от херния...КУПОН...
Та в общи линии родата ни от Кнежа направи най- смешните ситуации...
Също весел и незабравим момент беше ходенето до тоалетна. Само ще го спомена, но няма да го описвам
Та такива неща...май стана дългичко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ха-ха-хааа!
Така се смях с тоя циганин.
А снимка пратихте ли му на човека.Той може да иска да се снима с всяка двойка за спомен.Човщинка си е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От вълнението ще да е. Моето първо Да на записа се чува, явно паузата е била за тържественост, ама аз помислих, че не съм се чула и повторих.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като каза за надиграването, се сетих за още нещо смешно:
Мъжът ми трябваше да се надиграва със сестра ми за питата. А той не може да играе. Тя подскача и играе, той се върти около нея, край една колона се гониха сума време. Плаща той, подскача и накрая я погъделичка. Тя си сви ръцете, изпусна питата, а той я хвана и триумфално си седна.

И за една сватба, на която присъствах. Там, при посрещането на булката в ресторанта, свекървата я дари със семейно бижу - златен медалион. И всички викнаха "Браво на свекървата!". А свекъра измърмори "Хм, браво на свекървата, пък аз колко пясък пресях ...(докато извади златото). Ама на свекъра никой не вика браво". Много майтапчииско беше, умряхме да се смеем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съвсем пресен спомен от сватбата, на която скоро кумувахме. Мъжът ми милия си беше написал реч, каза си я почти без грешка и накрая облекчен изтърси и то гръмогласно:
Хайде таз година люлка, догодина булка!

Малеее, всички се смяха много...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите