zdraweite na wsi4ki vas, i blagodarq na tezi koito sa obarnali vnimanie na pisanoto ot men i o6te powe4e na tezi koito sa namerili wreme da napi6at po ne6to. Moje bi ne e tuka mqstoto za tova koeto iskam da napi6a, no pak moje bi sred vas eima takiva, koito sa imali koto moq problem....Kazvam se D. i sam na 24 godini. Jiveq ot 5 godini s PRIQTELQ SI s koito mnogo se obi4ame. Vsi4koe nared s izklu4enie na towa 4e neiska da se ojenim.ZA6TO????, ami za6toto " nqma razlika i e wse edno".....a az imam nqkakva vatre6na neobhodimst ot towa. Mislq si 4e 6te stana po-uwerena w sebe si, 4e roditelite mu 6te me uvajavat powe4e, 4e na6ite nqma da se tormozqt we4e 4e " se makna s nego suma ti vreme".....Prikazkite na vsi4ki me sma4kvat, a nejelanieto mu da zastane pred oltara s men me obijda...ili po-skoro ubiwa.
Nqma da naprawi kompromis, po princip az sam tazi koqto winagi otstapva....Neznam kakvo e prawilno da se naprawi w tozi slu4ai.... Ostawila sam se na te4enieto za6toto mi e hubavo s nego.....Obarkana sam.

Здравей!
Аз ще ти напиша как от моя гледна точка стоят нещата и най-вероятно ща или не ще "вклиня" малко собствен ГОРЧИВ опит.
Аз съм 7 години по-голяма от теб и точно в тази възраст съм понатрупала за добро или зло доста наблюдения - вършу себе си и върху други - по-близки и по-далечни хора.
Аз имах дългогодишна връзка с човек, който също "не правеше компромиси". От погледа на последвалите събития, които за мен донесоха само разочарования, тъга, липса на доверие като цяло в мъжете за доста дълго време, както и сериозно заболяване, с което сега се боря, мога само да ти кажа, че изобщо не трябва да се тормозиш за евентуалния брак. Колкото и жестоко да ти прозвучи, аз на твое място пак на фона на собствения си опит, бих се разделила с този човек още сега без особени обяснения.
Сигурно първата ти реакция ще е колко много се обичате. С горчивина ще ти споделя, че само ти го обичаш, а на него му е удобно да го отгледжаш. И това ще продължи, докато той ще се изправи и ще ти сподели, че ужасно съжалява за раната, която ще ти нанесе, но просто не би могъл да те лъже, защото си много важна за него и нека да си останете приятели, но той е срещнал друга, с която се чувства специално, както никога не е мислел, че е способен.
Имам 4 такива примера от най-близкото ми обкръжение. не ставай и ти следващата жертва на женската вярност и любов. Не си затваряй очите пред истината. Егоизмът има много лица и едно от тях е просто да не ти пука за усещанията на другия човек. Грижи се за себе си, защото ако ти не го направиш, няма кой друг. Преди 3 години на твое място аз бех отхвърлила с надсмешка, както и направих, такъв съвет, но сега се обръщам към себе си тогава и си казвам "Моя мила малка наивна глупавичка птичке, добре че стана така и ти изплака всичките сълзи, но сега си свободна от измамата и грозотата на един себичен и грозен човек, колкото и да сваляше звезди и да се кълнеше; сега най-сетне живееш!".
Върви си, момичето ми, за да не те изгонят!
С обич, Надя

Вярно е! И на моята приятелка и се случи това. След 9 години заедно......толкова много се обичаха, но той просто казваше, че няма никакво значение дали има или няма подпис............колко е жалко само

Съгласна съм с мнението на NVN!
Знам, че от страни е много лесно да се дават съвети, но наистина НАПУСНИ ГО! Според мен във вашия случай любовта е само от твоята страна, на него му е гот така - хем си има сигурна жена у дома, хем си запазва свободата и винаги може да каже "баста"
Сега може и да ти се струва, че той е правилния и единствен човек за теб, но повярвай ми, ще си спестиш много мъка и сълзи в бъдеще.

Д. Много си младичка. За него не знам. По-добре вземи от живота каквото можеш сега. Разделете се поне пробно. Може би докато си му под ръка, не може да те оцени

Е, добре, нали един подпис нищо не значи, защо тогава всички съвети са за да го напусне. Незнам как точно стоят нещата мила Д., но не мисля, че така с лека ръка може да се изтрие толкова време. Имам предвид, може да поговориш с него какво точно го притеснява и ако тогава има нещо което те разтревожи можеш да помислиш за варианта да се разделите, все пак не трябва и да чакаш много. Аз говоря като човек, който също се дърпаше от сватбата-беше ми добре така, струваше ми се много отговорно и т.н, но сега се радвам, че го направих. Но не съм си мислела, че като не сме женени съм свободна и такива неща. Колкото се съобразявах преди с него, толкова и сега. И.....незнам какво друго да ти кажа, то е въпрос на усещане и другите момичета са прави от една страна. Още повече, че аз нямам такъв горчив опит, но знам, че много хора живеят така и са щастливи. Трябва сама да го усетиш, аз ти пожелавам успех каквото и да решиш и знай- ВСЕКИ ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ.

Ти ще ми се присмееш сигурно, но има една едничка ОГРОМНА разлика - ти си женската половинка в тази "аз не искам сватба" история. Мъжете са от друга планета!
Аз не вярвам в "аз те обичам, но не искам да ми бъдеш съпруг" и "много ми е отговорно" - да любовта е отговорност, отговорност към другия човек, любовта е действие, не чувство, както хубаво се казваше в едни филм.
Не вярвам на хора, които не искат да отидат до край във всуко нещо, което правят.
Аз познавам една "щастлива така" двойка с две деца. Е, женската половинка не е особено щастлива, че не е омяжена за партньора си, но нея никой не я пита.

Здравей мило момиче, горните съвети ми се виждат доста крайни, като изключим разбира се съвета на Цвети. Доколкото разбирам ти казваш че се обичате, така че не взимай толкова прибързани решения. Като жена, която от години е обкръжена от мъжка компания мога да ти дам няколко съвета, а също така имам и личен опит. Ние жените обичаме да не говорим нещата открито както ги чувстваме, а обичаме да заобикаляме и очакваме да бъдем разбрани. Така ми каза веднъж моят мъж. За това и аз след като вече седем години чаках да дойде подходящия момент за брак и вече нямах търпение това да се случи, проведох разговора по начина, по който той ме беше научил - открито без заобикалки. Попитах го какво очаква да се случи с нас и докога ще бъдем само приятели. Попитах го да ми каже, честно какви са мотивите му да отлага това събитие и защо вече да не е време. И след като си поговорихме, просто му казах че тогава очаквам в най скоро да ми предложи, защото иначе няма да има смисъл от моето чакане. Тогава той се съгласи и ето след 7 месеца вече сме съпруг и съпруга. Съвета ми е поговорете открито и не го оставяй да се оправдава с това че е едно и също с подпис и без подпис, нека се аргументира защо мисли така. По този начин самата ти ще стигнеш до заключението дали той желае да прекара живота си с теб. Не слушай какво ти казват другите, а и те не познават приятеля ти за да правят такива заключения. Прецени сама дали си заслужава търпението, все пак ти го познаваш най-добре.
Успех миличка.

Както написах на Д., не знам възнастта на момчето. А тя самата е много млада. Има още много неща да изживее. А тя май че търси подкрепа, за да предприеме някакви действия по отношение на туй обсъждано момче. Но сама ти ползваш едно такова обръщение, като към малко непознато другарче.

Разбира се че я смятам за по малка, просто аз съм по-голяма. И не мисля че тя търси съвет за да предприеме такава драстична мерка, тя просто е объркана както сама е написала. За това и казах, че преди да се направи каквото и да било трябва да се проведе един дълъг и много откровен разговор за това как всеки от тях вижда бъдещето си. А и не вярвам в разделите за кратко или за дълго, за да установи някой колко му липсвал даден човек. Вярвам, че най-полезно за една връзка е проблемите да се обсъждат и да се намира правилното решение, което е добро и за двамата партньори. На това между другото ме научи моят мъж.