И аз съм на същото мнение!!!! Ценна у жената е именно емоционалността. За какво иначе има разлики - нали в известна степен женската задача е да прави живота красив и вълнуващ. Прагматизма .... него да го оставим на нисшите духом. Аз ценя емоционални, а не прагматични мъже именно по тази причина.

И за поанта от моя страна - наречете ме консервативна и безкрайно изостанала романтичка, но гледах вчерашното $Море от любов$. Там имаше прекрасен паралел на любовта в най-висшата й форма и изражение и дребнавото доказване на еманципация, рационализъм и женска незамисимост.

Здравей мила Д. Няма да ти давам съвет. Ще ти разкажа нещо. Премери го на кантара. На отсрещната страна са мненията: Щом сте заедно, значи държи на теб....Няма разлика дали сте женени или не сте, щом се обичате...Ей ме на, живея без подпис, пък виж ме колко съм щастлива - поверил ми е парите, доверието, болките си...бла, бла, бла.
За разлика от теб аз изкарах 9 години с един мъж. Самозаблуждавах се, че щом сме заедно и се обичаме, нищо друго няма значение. Бях се оставила на течението (това май ти звучи познато). Всички познати знаеха, че сме заедно и ни възприемаха като идеална двойка. Той също казваше: Защо ни е да се женим? Каква разлика има? Виж колко ни е хубаво в момента....
Може би точно тази реплика е трябвало да ме подсети, че за него нямаше "утре". Имаше само "днес". Но ние бяхме заедно толкова дълго време, че не се замислях над тези неща.
Един ден разбрах, че съм бременна. Съобщих му го, убедена, че щом се обичаме толкова, би трябвало да е щастлив, колкото мен. Реакцията обаче беше: Гледай там да се оправиш. На мен ми е рано.
Как така рано? Девет години нищо ли не са? Кога ще му дойде времето? Идеше ми да вия от болка, задавайки си тези въпроси. Три месеца живях в ада - молех се в името на всичко, което сме изживяли заедно, да не ме оставя сама в този момент. Той обаче не искаше да прави компромиси. Така схващаше ситуацията.
Стигнах до дъното. Отидох да говоря с майка му, не знам изобщо на какво съм се надявала - знаеш поговорката "Крушата не пада по-далеч от дървото". Тя през всичките тези години много държеше на мен. Поне аз така си мислех - сега знам, че е било лицемерие. Тя ми каза: Вие сте големи хора, пък и толкова време сте заедно. Може да не ви е било писано. Няма да се меся, че нали го знаеш какъв е своенравен. Ще вземе да ми се разсърди...Като майка бих те посъветвала: абортирай. Пък после ще продължите да сте си заедно.
Беше ми изключително трудно. Исках детето, исках и баща му. Но той ми даде да разбера, че не мога да имам и двете. Когато тръгнах да абортирам, той не беше до мен. Дори и в това ме остави сама. После ми каза, че щял да се чувства зле да ме гледа в този момент, затова...
След аборта изпаднах в кома - не ми понесе упойката. Изживях това, което в книгите се описва като клинична смърт. Това беше краят на една връзка "по течението". Като се оправих, "любимият" дойде да ме види. Беше свикнал да има до себе си една отстъпчива жена, която в крайна сметка винаги се съгласяваше с него. Не ме позна - бях станала твърда и безчувствена като камък. Тогава този толкова силен и неотстъпчив мъж се разрева: Какво направих? Как можах да ти причиня това? Прости ми. Върни се при мен. Ще направя всичко, което поискаш, само и само да продължим да сме заедно....
Трябваха ми години да превъзмогна случилото се. Девет години не са никак малък период. Хвърлях се в хаотични връзки, омъжих се за човек, когото не обичах, разведох се....Сега за пръв път знам какво искам в живота си не изпитвам грам съмнение как да постъпя. Срещнах чудесен мъж, който ме боготвори, а и аз него. След толкова експерименти разбирам значението на любовта. Тя е: спокойствие, увереност, уют, топлина, доверие, приятелство, уважение. Човекът, за когото се омъжвам ме кара да съм благодарна на съдбата, че ме подложила на тези изпитания.

Пожелавам ти да си щастлива за всички нас

Според мен дълбоко в себе си го желае, но тъй като той не възнамерява скоро да предложи, приема неговите доводи като свои, за да се опита да се примири.
Както и да е, всеки си има право на мнение, стига обаче, да не опитва да заблуждава сам себе си, това вече е вредно за човека...

Има известна доза противоречие в думите ти. Първо обясняваш как трябва нещата да се приемат прагматично, по мъжки, но от друга страна си разочарована от начина, по който той те представя на приятелите си. Именно по това си личи, че си за него само временно решение
Един мъж, ако държи истински на теб, ще намери начин да накара приятели и познати да те уважават.
Не знам, ти си решаваш, но аз не бих рискувала да родя дете на мъж, без да имаме брак с него. Защото считам, че детето заслужава да бъде отгледано в нормална семейна среда и защото считам, че бракът е нещо свещено.
И, уверявам те, много мъже мислят по този начин, въпреки че за мъже и че са прагматици.
Не бива да се успокояваш с факта, че сте от няколко години заедно. Това нищо не означава. Просто рутина. Някой мъже се оставят на нея и изневиделица решават, че трябва да променят живота си. И тогава стискам палци жената да не е бременна.

Първо обясняваш как трябва нещата да се приемат прагматично, по мъжки

Взе ми го от устата

И на мен не ми харесаха тези мъжки аргументи, звучат като оправдание.
Едва ли някоя от пишещите дами тук си мисли, че подписът е гаранция за семейно благополучие.
Но има едно нещо, Лорета, което е показателно: Този мъж, който толкова много те обича и иска да се грижи за теб, не би трябвало да се притеснява да излезе пред света и да го каже. Още повече, че не става въпрос за целия свят, а за най-скъпите на теб и на него хора.

Затова и те попитах дали ТИ мислиш, че е по-морално една жена да иска пералня пред това - да отпразнува създаването на твоето семейство.
Методите - предполагам, че на тях се възмущаваш. Както е възмутително една жена да мрънкосва и само за пералня да говори, така е и със сключването на брак.

Толкова ли е некомфортно за един мъж веднъж да се "изтупа" в костюм по един официален повод? Само като си помисля някои мъже колко са секси ;-)

И още един въпрос ще ти задам: същото, което казваш за сватбата, може да се отнесе и към абитуриентския бал на децата ти. Ще им кажеш ли, че е излишно разточителство и че един празник няма да ги направи по-отговорни и заради това те да не отидат да празнуват за последно със съучениците си?

Ако не Ви отговарям, погледнете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти смяташ, че щом един мъж не иска да се ожени за една жена, значи той не е сигурен в намеренията си към нея.
Аз пък мога да ти кажа, че по същата логика, щом една жена иска да се ожени за един мъж на всяка цена, тя не е сигурна във връзката им и иска да прибегне до помощни, странични средства, които да я подсигурят - свидетели, подписи, закони, блабла. Така да го върже, че решението му да я напусне, когато той един ден го вземе, да бъде възпирано донякъде от разни неща като съдебни дела и обществена и семейна отговорност.
Не можеш да отречеш, че е така, нали?

Жени, които са готови да се оженят за кой да е, само и само да има подпис са ми много жалки. За мен е много тъпо някоя да зареже човека, когото обича, защото той не искал да изпълни не знам си кой нейн каприз. Това за мен значи, че тя е с него само защото той и изпълнява някакви капризи. И като стигне до първата засечка и тя си хваща багажа. Все едно личностите нямат никакво значение, важно е само вниманието, което ти оказват и нещата, които правят за теб... Да се продаваш като циганка на пазара и който даде най-много, при него отиваш. Или пък да се хвърляш на първия, който е съгласен да се ожени за теб. Къде има здрав разум в такова поведение? Ох, да бе, вярно, разумът е за низшите, нието тук сме емоционалните...
Но всеки си има своите разбирания и ценностна система, както и приоритети. За мен сключване на брак без съвместно съжителство преди това е безумие, по-точно заявка за развод. Имам си своите основания и наблюдения за подобен извод. Както и жените тук, които са на друго мнение си имат техни.
Въпросът е какво правим с чуждото мнение.
Лорета се опита да ви покаже една различна гледна точка и реакциите тук бяха страшно първосигнални. "Комплексарка" - задължитена за споменаване дума в интернет-общуването, когато се стигне до различни становища. "Тя се пени защото завижда" - По-стар вариант на същото, с което още по времето на бабите на нашите баби са посрещали хората с различно мнение.

Значи не е вярно, че от сватби се вълнуват предимно жените? Тогава къде са тълпите развълнувани младоженци в този клуб? Замисли се за магазините за сватбени рокли и как по количество и разнообразие на тях отговарят магазините за костюми. И веднага ще ти стане ясно "чии са сватбените вълнения".

И пак го казвам, всеки си има своите приоритети и разбирания и това си е лично негова работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, че коя ли ще е тази жена, която не е сигурна във връзката си и желае да се обвърже по този повод. Не мисля, че това е общовалидно. Когато не си сигурна обикновено изчезваш от хоризонта То това би било мъчение и за двамата, кому е нужно?
Аз мисля, че въпросът не трябва да бъде поставян за или против брака, а "Дали той е точният човек за мен? Дали не си правя празни илюзии" Другото си идва от само себе си.
Лошо е, когато бракът се е превърнал във фикс-идея, брак на всяка цена. Той трябва да бъде сключен, когато има любов, уважение и се изпитва нужда от него, когато си толкова щастлив, че искаш целият свят да разбере.
Другото са празни приказки.

Между другото, мъжете също имат сватбени вълнения, но те по принцип не си падат особено по изразяването на чувствата и по споделянето, затова и не пишат в клуб като този, което далеч не означава, че не изпитват сватбени вълнения.
А даже някои мои познати мъже толкова се бяха развълнували преди сватбите си и на самите тържества, а жените им бяха запазили хладнокръвие.
Така че......