Две мои приятелки в момента се терзаят, че малките им сестри са семейни и детенце всяка от тях. А те имаха едни красиви и обещаващи любови с момчета, но това докато не станаха на по 30 години и си поискаха семейство.

А - ето не съм единствената, която мисли, че нерешителността е знак за нежелание - дори и да е неосъзнато, да прекараш живота си точно с този човек. З амен щом това е МЪЖЪТ/ ЖЕНАТА на живота ти, няма нищо по-естествено от това с цялото си съжество да се ожениш/ омяжиш за него и най-демонтстративно да заявиш на света "Ето, това е човекът за мен - единствения!"

Да за това си много права. Ние мислим различно от мъжете. И по принцип всички сте прави за това, че понякога е необходимо човек да е по-решителен.Особено сега, когато съм омъжена и ми е трудно да повярвам, че някой се дърпа, но аз самата бях така преди време.
И за отговорността си права. Но имам приятели, които казват "Не ми се занимава" "И така ни е добре"и подобни. А друг е въпросът, че на единия не му се жени, а другият се опитва да го приеме за да са заедно.
Но е относително, защото откакто стана нормално да живеем така без брак всички са като отвързани, няма защо да се женят и вече все повече хора го правят. Аз също не го приемам, но щом толкова хора го правят........Мисълта ми е, че наистина трябва да си убеден, че това е човека и ако намериш сили да преодолееш желанието си за брак-непременно, може и ТАКА.

Вяра, много добре те разбирам и знам какво ти е.. само преди месец и аз ревах през ден, че човека, който на думи е готов да направи всичко за мен, не иска да се оженим. При мен освен това положението беше по-трагично, тъй като съм в чужда държава и оставането ми при него зависи изцяло от това, дали ще се оженим – той е гражданин на съответната страна. И така ми писна един ден и го попитах съвсем открито и направо- как ни виждаш бъдещето... Той каза, че за него брака е много отговорна стъпка, а ние не сме се познавали от толкова дълго /1година и половина, от 9 месеца живеем заедно/ и той се чувства притиснат от обстоятелствата. Аз му разясних, че щом на тия години не знае какво иска и с кого го иска, няма и да го узнае. Че това, което брака на мен би ми дал е сигурност, че мъжа ми знае на къде и с кого иска да отиде. Че една жена, щом види, че мъжът до нея е уверен и знае какво иска от живота, ще го последва и на края на света и ще го подрепя безусловно. Ама такива мухльовци, дето и като прехвърлят средата на 30-те години все още не знаят боли ли ги, сърби ли ги и се страхуват да не се прецакат, ако сакън се обвържат, никога няма да дадат опората, която е нужна на всяка жена.
Та така, говорихме си около 3 дена по въпроса, ред сълзи и ред сополи... Предложи ми след няколко дни и ще се женим след 2 месеца... Ама на мен винаги ще ми остане горчивия вкус, че колкото и да ме обича, не беше готов от самото начало да застане до мен, да ме подкрепи и да ми даде сигурност...
Какво ще правиш ти зависи само от теб... Аз мога само да те посъветвам- говорете открито и до пълно изясняване на въпроса. След това ти вече сама ще си решиш, можеш ли да разчиташ на този човек и знае ли той на къде е тръгнал и къде иска да отиде- ако не знае, едва ли ще и узнае...

Година и половина познанство е кратък период и не е трябвало така да го пришпорваш. Изнудила си го по този начин.
Трябвало е да си тръгнеш от него и да видиш той какво би направил.
Не бих постъпила така с мъж.
Освен това мои приятели чужденци са ми споделяли, че българските жени са готови на всичко, за да се сдобият с определено гражданство, дори без никакви чувства! Той от това се бои, ако питаш мен! И е напълно разумен този негов страх. Ако се беше поставила, поне за миг, на негово място, щеше да го разбереш.
Твоят случай е малко друга тема - брак между българка и чужденец, като оставането в чуждата държава зависи от този брак.
Не става дума за дълга връзка, чийто логичен завършек би бил брак.
Както и да е, важното е, че се е решил.

Година и половина не е задължително дълъг срок, за да са узрели хората за брак. Много зависи от възрастта им. Когато едни човек е достатъчно порастнал и знае какво иска, много бързо може да прецени (всичко над 6 месеца интензивен контакт) би могло да бъде достатъчно.

И прости за "българските жени". Сигурно някои да, но над определено ниво, не ги вълнува нито какво им е гражданството, нито в коя държава живеят. Аз два пъти се връщах в България след доста дълги престои за учене и работене в други европейски държави, които бяха само и единствено с цел придобиване на опит и квалификация. Всички членове на семейството ми са учили в чужбина и всички са се "върнали" веднага след края на обечнието си, защото са знаели какво могат и искат. И доста добре са организирали живота си именно в България.

Тия теории със страховете - аман от самочуствието на този и онзи самозван "европеец". Като се "хващат" с "такива" гени - който каквото си е дробил, таво ще си сърба. Ако това момиче беше "местно" нима той щеше също да чупи пръсти като ученичка. Ако обичаш, е с цяло сърце и ни най-малко не се държиш подценителски към партньора си.

В познанствата, които аз имах в чужбина, ясно беше уредено, че аз се връщам в България след изтичане на мандата ми. И това никога не е поставяло въпроса някой някому да мънка.

Но в едно съм съгласна наплъно с теб. И аз не бих постъпила по същия начин. Щом този мъж знае, че ако не сме съпрузи, аз ще си тръгна и не прави нищо, за да разреши ситуацията, няма и минутка да се замислям за него. Аз искам мъж, който да трепти за мен, както го прави моят!

Хайде, че се развихрих пак! Нищо лично срещу тебе, а срещу изказаните от теб думи и разбиранията на съответните хора

не виждам кой определя след какви периоди на познанство една връзка става достойна за брак... шест месеца или шест години- тези неща се чувстват и не се измерват с времето. що се отнася, до това съмнява ли се, че съм с него заради чужбината- смея да кажа, че не там е проблема, аз прекрасно мога да живея и в България /дори ще ми е много по-лесно/,а ако до сега не е разбрал. че го обичам и не съм му примряла за гражданството, а само искам да можем да сме заедно, то не знам кога ще разбере...
това, което най-много ме обиди в ситуацията беше, че той не затрепера веднага за мен, както казват по-долу, а след като открито заявих, че аз нямам друга алтернатива. и това не е изнудване- аз просто трябваше да се разделя физически от него в противен случай, или да остана нелегално в страната!

По-скоро като отговор към горните мнения, които дават брака като начин връзката да не се разпадне след дългогодишна красота и любов...
Защо си мислите, че един подпис би попречил на мъжа да се влюби в друга, да разлюби вас, да ви напусне в крайна сметка?
Според мен не би.
Т.е. бракът не дава никаква реална сигурност на жената, и да си мислите че дава, е само някаква илюзия.
Бракът е много хубав символ, от който ти остават разкошни снимки, на които изглеждаш млада и прекрасна като принцеса...
Но той няма да върже мъжа за теб.

Способността на мъжа да вземе решение да сключи брак не е доказателство доколко той е готов да се обвърже с вас за цял живот. Някой може да се чувства по-обвързан и без брак. Друг - да се ожени (защото просто не гледа толкова сериозно на тоя подпис) и пак да си разиграва коня както си иска, без да чувства някакъв по-сериозен ангажимент.
Ако някой мъж (даже не само мъж, и жена също) сега пред мен дойде и каже: "Аз този човек ще го обичам до края на живота си" - ще си се изсмея мислено. Това не може да е нищо друго освен самозаблуда. Имам предвид, може и така да се окаже, да се обичат до края на живота им. Но може и да се променят нещата. Въпросът е, че човек няма откъде да знае.
Откъде да знае кога една случайна зашеметяваща среща ще плени сърцето му и ще завладее живота му?
Откъде да знае няма ли да му омръзне да гледа все същата физиономия, все същото тяло, да слуша все същите приказки?
Няма откъде. Обстоятелствата се променят, хората се променят. Това, че сега се обичаме (и сме се обичали в продължение на еди-колко си години досега) не дава ама никакви гаранции за бъдещето.
И това е валидно в еднаква степен и за мъжете, и за жените. Просто жените са по-склонни да се самозалъгват, че "вечно ще обичат".
Но и да се оженим, и да не се оженим, опасността да останем сами си е еднаква.

Е, разбира се, ние искаме да се видим в бяла рокля и да попълваме в документите си "госпожа"
Но мисля, че би било полезно да се подхожда към брака без илюзии относно сигурността, която се предполага, че дава (особено на жената).

Относно финансовата страна: ако се разведете без да имате дете, много трудно ще издърпате издръжка от мъжа си. А ако се разделите (без брак) и имате дете, което е припознато от мъжа, той е длъжен да му плаща издръжка по същия начин, както и ако беше женен за вас.
В случаите на смърт на мъжа, ако имате брак, наследявате го вие и детето (50:50), а ако нямате брак, наследява го само детето, срещу което не вярвам да имате нещо против.
Семейно подоходно облагане предстои да се въведе, но то ще засяга само семействата с деца, и възлиза на нещо като 7,50 лв на месец по-нисък данък при едно дете и 15 лв при две деца. Егати и причината да се ожениш

Та така. Иначе, пак да кажа, бяла рокля всички искаме Ама е по-скоро понеже сме си го навили на пръста и понеже по филмите е ах, толкова романтично!...

Ааа, накрая все пак да уточня - и аз съм от тези, дето искат да се женят. Символът си е символ и така съм възпитана, че е важен за мен.
Освен това искам бели столчета на зелена ниско подстригана поляна с беседка и попът там.
И оркестърът свири и хората танцуват на дансинга в украсената в бяло градина. А имението свети, празнично осветено в нощта. И после има фойерверки, които така красиво се отразяват в басейна

Ей такава сватба когато мога да си направя, лично ще предложа на мъж ми, но ще се оженя непременно!
Той ако не ще, за друг ще се оженя!

a wee little girl with a can of gasoline

Права си, но това не са моите разбирания, а разбиранията на някои европейци за българките, румънките, жените от Източна Европа. Това не са моите разбирания! Аз само се опитах да обясня защо въпросният господин е имал колебания.
Момичето обяснява как дори след години ще има горчив привкус при спомена как той се е колебал, а защо не се опита да се постави малко на неговото място. Това й подсказах.
Представи си ти например: имаш гадже чужденец. Той казва, че те обича. но ти знаеш, че от теб зависи неговото оставане в страната. Сигурна ли си, че няма да имаш съмнения за неговата безкористност. Защото аз бих имала. Всеки иска да има до себе си човек, който го обича ЗАРАДИ САМИЯ НЕГО, а не заради гражданство, или други облаги.
Никой не иска да бъде наранен в един по-късен етап. За това гаранция никога няма, но понякога вероятността от самото начало изглежда по-голяма.

За сигурност бракът не дава наистина сигурност.
Една приятелка преди време ме среща и ми вика - Честито, омъжила си се разбрах, сигурно е много приятно усещането за сигурност. Честно казано, никаква сигурност не усещам. Колкото преди съм била сигурна, толкова и сега.
Никаква промяна няма. Живея за мига и не си правя илюзиите, че цял живот ще сме си мили и драги. Реалист съм до болка
Любов цял живот и прочее приказки не са за мен...
Много добре си описала мечтата за сватба! Наистина сватбата е най-вече един красив романтичен миг, който си подаряваме.