Re: Активен линк / Контакти / Сватбени вълнения

...Continued!
Като чух цялата гюрултия и ми призля - така де аз не съм готова! От ужас за малко да ми се изправи косата и язък за двата часа труд и нерви! Тъкмо паникьосано пуснах високия си фалцет в действие и се разпоредих никой да не отваря и.... милия ми татко разбрал-недоразбрал отвори вратата. Нахлуха сватове, роднини, приятели.... Пълен шаш и паника. Ами сега!!! Бързо се взеха мерки и мъжът на сестра ми се запъна на вратата на стаята, в която ме разкрасяват. И се почна това дето уж нямаше да го правиме, ама неволята учи: Голяма й е обувката на булката, я я поуплътнете малко.... Даваха хората, давах, ама накрая напънаха вратата и младоженеца нахълта. Видя ме малко недогримирана, но той милия ми е смел и не избяга. Отидоха в другата стая да хапнат и пиинат и да ме дочакат. Добре че гримьорката ми е супер оправна и работи хем качествено, хем бързо и ме приготви за нула време. И ЕЙ МЕ НА - влизам аз в пълния си блясък и всички се ококорват и забравят да дишат. Това е защото съм една хубава, та хубава (да не си помисли някой, че е от потрес!)
Щтракнахме 2-3 снимки, пожужа камерата около нас и затръгвахме към ритуалната зала. Подмишкосах кума, плиснаха ни водичка, настанихме се къп колите и хайде... Зала ОБОРИЩE (бившата Лиляна Димитрова). както ни беше тръгнало, очаквах, че ще има закъснения и ще чакаме, но тук късмета проработи.
От там имам много добри впечатления. Ритуала беше много сбит и хубаво поднесен, пя ни хор, а служителката имаше толкова заразителна усмивка. То аз затова сигурно на всички снимки ще приличам на нахилена зелка! При подписите настъпих благоверния (ще комадвам значи), който от изненада така се втрещи. Искрено се надявам - някое фото или камерата да са го сгащили в тоя момент. После имаше поздравления, целувки и прегръдки с всички. Добре, че направихме малка сватба!!!
Обратно по колите и точка втора - църквата. Св. Георги - на Петте кьошета. И там ми хареса- така де! нали път си е мойта сватба:-) Трима попа ни пяха и четоха, и тук си имахме хор... Кума ни удари короните при кръстосването, но простено да му е. То един път не се брои! Ядохме залци с мед, пихме червено вино, капахме се с восък на воля. А след това определихме коя е следващата булка - той букета сам си я намери, право в ръцете й се гушна. И се почнаха снимките - заедно, по отделно, със всички желаещи и с някои не чак до там желаещи, но придърпани насила в кадър.
Като приключи снимкоправенето народа хукна към ресторанта, а ния прясно-прясно бракосъчетани и кумовете отидохме да кафепиеме и да поотпуснем душиците, защото Страшна жега беше настанала и жажда мореше добитъка.
Слек като задоволихме най-належащите си нужди се занесохме до ресторанта. А там: посрещане: ритане на менче, захранване с хляб със сол и после хляб с мед, пиене на шампанско до дъно, чупене на питки, рязане на торти и най-вече мазане със торти, хвърляне на жартиер, обилно хапване и още по-обилно пийване... и всичко това гарнирано с много музика, много танци, много усмивки и много настроение! Хиляди блягодарности към нашите страхотни кумове, които направиха купона!!!!
Прибрахме се във късна или ранна доба (зависи от гледната точка) .... Останалото е мълчание!:-)