Здравейте,
Бих искала да поставя за обсъждане темата за църковния брак - какво мислите за него, държите ли на него, задължителен ли е на всяка цена според вас?
Аз съм възпитавана в семейство, в което много се държи на духовните традиции. Но бъдещия ми съпруг не е кръстен и не е набожен - просто не вярва в тези неща (въпреки че майка му е вярваща, но по една или друга причина заради "онова" време не е успяла да го кръсти). Колкото и да настояваме всички, той е непреклонен - не иска да се кръсти и да направим църковен брак. Аз съм чувала даже, че не е хубаво ако човек не вярва искренно, да се кръщава на сила. Вие какво ще кажете по въпроса? Може ли според вас да се мине и без църковен брак и всичко в семейството да е наред?

Предварително благодаря

Аз съм ЗА църковният брак и то с двете си ръце Също както и теб съм отгледана в такова семейство, сега не си представяй ,че сме фанатици на тази тема ,но особено баща ми си е вярващ и си спазва традициите . За мен църковният брак е по-важен от съвета .Това от съвета е само формалност , парче хартия докато вричането в църквата за мен поне е съвсем друго нещо. Накарай мъжа ти да се кръсти и давай смело като му обеснаш например ,че не е нужно да е вярващ .... просто още едно изживяване , което не би трябвало да се пропусне .......... а и е такава красотаааа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

I az mnogo iskam da se ven4aem v carkva i maja mi darji mnogo na hristianska
No ima mnogo vaprositelni okolo tova
Zna4i parvo toi mi kazva 4e ne e viarva6t,no e karsten v katoli4eska carkva i osven tova pri parvia si brak e pravil ven4avka sa6to v katoli4eska carkva no bez dokument/pone toi taka mi kazva 4e v slu4aia carkovnia brak e nevaliden za6toto sa go napravili za da dostaviat udovolstvie na roditelite sas samata ceremonia no bez dokument/

Znam 4e pri hristianskia carkoven brak i dvamata sapruzi triabva da sa krasteni v hristianskata viara i da sa viarva6ti v neia.

V sa6toto vreme poznavam semeistva koito sa pravili ven4avki i po dvete religii - vazmojno li e tova

с риск да съм груба, мисля, че църковния брак от няколко години няма реална стойност - всички се втурнаха да се женят по църкви, защото е модерно, а не защото наистина са вярващи.
Църковния брак се е обърнал на бизнес и дори свещениците не съблюдават вече правилата достатъчно строго.
Смея да твърдя, че съм вярваща и не защото семейството ми е такова - не, те са чиста проба атеисти. Аз чуствам нещата по този начин и поради това няма да сключа църковен брак. Ще го оставя за едни по-добри дни когато църквата ни е единна и когато благоверния наистина пожелае да се кръсти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубаво го каза, ty^iga. Аз съм на същото мнение. Само да добавя още нещо: за да се венчаеш в църква е нужно да вярваш и да го искаш, насила хубост не става. В противен случай ще си имаш две парчета хартия: едно от съвета и едно от църквата.

Не съм съгласна с "накарването" към кръщение. Венчанието не е просто ритуал, а още по-малко е традиция. То е тайнство и към него трябва да се подхожда сериозно и с отворено сърце. Бракът няма да е по-малко истински, ако няма венчание, ако е налице любовта и близостта, и уважението.

"Пришпорването" към кръщение е голяма грешка. А и по време на извършването на самото тайнство бъдещият съпруг ще трябва да изкаже доста неща, които в неговия случай са открита лъжа. Може би някой ден той ще узрее за вярата и тогава ще е ред да се венчаят. А какво по-красиво от собствените деца като шафери

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За католическата църква твоят съпруг повече не може да се венчава. Няма тайнство "за доставяне на удоволствие" и "без документ". В България ли е венчаван преди?

Как за православната църква той трябва да получи църковен развод не ми е ясно. Питай в някоя голяма църква или да кажат знаещите православни тук.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази седмица родителите ми направиха сребърна годишнина(25 години)
Нямат църковен брак (баща ми не е кръстен). Ами нищо си им няма, обичат се и са щастливи.
Ние също минахме без църковен, защото кумовете ни не бяха кръстени.
Ами поне за момента(1 година) някак си не сме го усетили като липса.

Виж, църковен брак се прави само ако искаш и чустваш, че имаш нужда от това. И не бива да караш съпругът ти да се кръщава или нещо такова само заради брака, а не защото го иска и смята, че е правилно. Това са неща, които се правят само и единствено по убеждение. В никакъв случай на сила.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ние също няма да правим венчавка - нито един от двамата не е кръстен, и в момента не ни е до това (образно казано).
Не би трябвало теб да те притеснява това, виж, родителите ти може би ще са много разочаровани...ноо...това е твоята сватба, твоят мъж, нали? не позволявай на нещо такова да ти помрачава щастието - ничий брак не е зависел от това (освен ако не говорим за крайно религиозни случаи).

Ние нямаме църковен брак-не мога да го изнудя да се покръсти,макар 4е ще го направи заради мен.И защо?Да лицемерни4и пред лицето на Бога.И аз също-защото аз съм го изнудила да го направи.И не заради самата ВЯРА ,а заради мен,заради родителите ми!
Мерси!Предпо4итам да разо4аровам близките си и мен,отколкото вярата си и Бога!
(казвам го,без да посо4вам коя е моята вяра)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите