Abe hora kak puk oste vi se praviat svatbi i kak vi se minava prez vsichkite "prozeduri" ritaneto na bakurcheto i pr. pr. I e tolkova skupo...
I bezsmisleno. i unizitelno, i v kraina smetka svatbite sa za drugite hora da se veseliat. za bulkata i mladojeneza sa samo razhodite i glavoboliata
Ami razvodite sled tova..nali znaete che tia dni pochti vsiaka 2- ra svatba zavurshva s razvod , ili pone tuka taka znaem.
Az jiveia s moia priatel of poveche ot 2 godini i niamam nikakvo namerenie da se omujvam.Parite kudeto spestihme ot svatbata sega slojihme za stroeja na kustata ni.. kakuv smisul da slagame party za vsichki i posle da si gledame snimkite i DVD to samo...

1. Сватбата е такава, каквато решиш да си я направиш. Не е задължително да изпълниш нито един ритуал, който не желаеш.
2. Можеш да поканиш само хората, на които истински държиш. Ако при това им кажеш, че държиш подаръците да са в парична форма изобщо няма да излезеш на загуба.
Това е уникално събитие в живота ти и е хубаво да го споделиш с близките си. В края на краищата (по презумпция) веднъж се жениш.
Направено както го желаете вие то не е нито безсмислено, нито унизително, нито е за другите. То е споделен, пълен и щастлив миг.
Що се отнася до разводите. Ами всичко е в главите на хората. Когато се жениш трябва много добре да познаваш себе си за да знаеш какво искаш ти. Трябва също така добре да познаваш и другия. За да знаеш наистина какъв е той и какво иска. В противен случай наистина ще се стигне или до разбито семейство или до развод. За съжаление в повечето случаи хората се женят по силата на моментен импулс, а не поради дълбока любов един към друг, осъзнаване на всички слабости и силни страни на другия и пълното убеждение, че с този, и именно с този човек искаш да изживееш живота си и с никой друг. Простичко е, когато си даваш сметка за всичко в живота си.

Чак пък да е унизителна сватбата.......
А за разводите - ми то по тая логика не бива да живеем, че ще умрем по някое време (това вече е стопроцентово сигурно, докато един брак не е обречен на стопроцентов провал).
Вие сте направили своя избор, щом сте доволни и щастливи - хубаво!
Приеми, обаче, че има хора, които са доволни и щастливи от други неща, като "унизителните" сватби.
Аз пазя от моята прекрасен спомен. И не намирам да е излишно главоболие. Но- всяка двойка си преценява и решава за себе си. Лошото е, когато двамата имат разглични виждания и възгледи за брака.....

Ние сме заедно от 4 години. Отдавна мина първото увлечение, влюбването, живота в еуфория.
Но остана дълбоката любов. Всеки ден той ме изненадва с нещо ново, което откривам у него. В повечето случаи то ме радва и за пореден път си спомням защо съм се влюбила и какво съм харесала. В много случаи просто ме изумява, защото не съм го подозирала и са радвам на новооткритото. В някои случаи не ми харесва, но пък не влиза в някакво дълбоко противоречие с моята същност и в непреодолим конфликт - нормално човешко различие.
Всяка сутрин когато се събудя и го видя до мен се чувствам щастлива и си давам сметка, че точно до този човек искам да се будя цял живот и все така да ме кара да му се усмихвам още неотворила очи.
Старая се да му показвам всичко у себе си - и хубавото, и това, което не си харесвам за да е точно толкова наясно с мен, колкото и аз с него.
Не виждам нито една причина да не заявим официално на света избора си да бъдем семейство.
Никога не съм възприемала брака по този начин. Винаги съм го мислела като един вид затвор в който едва ли не се превръщаме в домашни прислужници. Но явно всичко опира до подходящия човек.

Браво Естрела, чудесно го каза това за живота и смъртта.

И не виждам как може такова събитие да се определя като унизително и не разбирам защо мислиш, че само гостите ще се забавляват.

А колкото до организацията - на мен лично ми създава невероятно удоволствие, към което не малка част е общуването с всички момичета в този и в другия форум.

Да, Блу, трябва да ти кажа, че и на мен самата организация ми беше приятна. Дори не съм си и мислела да прибягвам до помощта на сватбен агент.
Не съм се чувствала в никакъв случай обременена или нещо подобно. А на самата сватба се забавлявахме неимоверно!
Зависи си от самите хора - всичко е както си го направиш.
А за традициите, които не ти харесват, никой не те задължава да ги спазваш, не виждам какъв е проблемът

Абсолютно си права.
И аз съм против сватбените организатори, особено като човек има желание, а това помага да намираш и време.

А и обичам да творя, а това събитие ме кара да го правя, а отдавна не ми се беше случвало. Поканите, кошничките за мятане, разни други неща ми хрумват и ми е невероятно приятно.

Пожелавам на всички бъдещи булки да им е хубаво да си организират сватбите и да не ги изнервят роднини и обстоятелства.

И аз доскоро така разсъждавах, но сега.....еха.
Ние сме заедно отдавна, имаме си и деца и решихме тази година вместо да даваме пари за море, да ги дадеме за НАШАТА свадба.
От момента в който взехме това решение ( чукам на дърво ) къщата ни е изпълнена с още повече любов и щастие и.....нямам думи. А когато пробно облякох бялата рокля се разтреперах цялата. Чувството е невероятно.
На фона на сивото ни ежедневие тази подготовка ни се отразява чудесно.
Поканили сме само млади хора вкл. и родителите и ще си спретнеме голям купон. Парите ги даваме с удоволсвие.

Много хубаво пожелание отправяш! И аз се присъединявам към него!

Ах, да, пробването на първата булченска рокля. Едно вълшебно чувство С нищо друго не може да се сравни. Чувстваш се като в приказките. А на коя жена не би й харесало това?