Винаги съм смятала сватбите на бременните жени за крайна форма за изнудване на мъжа. Едва ли не - "надух корема, сега ТРЯБВА да се ожениш за мен". Толкова ли няма други поводи, за да сключиш брак, че трябва да се омъжваш заради бременност? Че и с бяла рокля - символизираща чистотата и девствеността на булката.

Не винаги нещата стоята така "надух корема, сега ТРЯБВА да се ожениш за мен". Ако един мъж не иска да се ожени за една жена, дори тя да е бременна, пак няма да го направи.
Стига с това, че все жените умират да се омъжват. Имам познати, при които се случи точно обратното. Жената не искаше да се омъжва, но понеже забременя, мъжът настояваше.
Много хора живеят на семейни начала с половинките си, имат деца и не са сключвали граждански брак.
Имам чувството, че вече всички си мислят, че хората се женят, защото жената е забременяла!?!
Когато аз казах, че ще се омъжвам, на всички първият въпрос беше "да не сте направили бебе?"

п.с. по твоята логика, всяка недевствена жена на сватбата си не трябва да е с бяла рокля. Ако беше така, белите булченски рокли щяха да са излязли от употреба

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хехе може би доста дизайнери са почерпили вдъхновение от това мнение, тъй като в последните колекции присъстват всички цветове, но не и бяло

Иначе аз също смятам, че със или без бебе, ако един мъж не иска да се жени, то това няма да промени мнението му.
По-скоро ме вълнува това, дали една огранизация на сватба и целия хаос и стрес около нея не биха навредили на една бременна булка..



Ботокс - най-добрия приятел на жената...

Абсолютно съм солидарна с мнението ти. Ние живеехме на семейни начала, имахме общо имущество и в един момент като естествено развитие на нашата връзка се яви моята бременност. И колкото и да и е странно на авторката на темата - мъжът ми беше този който настояваше да сключим брак. Аз лично бях доста скептична по отношение на официалният брак. Израснала съм в семейство на разведени родители, всичките роднини около мен са разведени и да си призная не вярвах в брака. Имах чувството за предопределеност някаква, тегоба дори...
Но след дълги колебания все пак реших, че няма смисъл да робувам на измислени предопределености и че ако това ще достави удоволствие на мъжа с който съм избрала да живея така или иначе и на когото да родя деца - защо да не го направя? В края на краищата се освободих от предразсъдъците които ми тежаха и сега съм щастлива, че направих този избор. И съм му благодарна на него,че ми помогна да се освободя и да повярвам в една идея в която хората вярват от векове.

Наистина смятам, че е много демоде и признак на изостаналост все още да се възприема, че хората се женят защото жената е надула корема. Живеем в 21 век, в условията на едно сравнително разкрепостено общество, където се е наложила практиката, дори е модерно, свободното съжителство. Така, че довода за бременността като опит да се "върже" един мъж е някакси вече смешен.
Съвременната млада жена е освободена, образована, често с добра кариера и переспективи за бъдещето си. Твърде примитивно е тя да продължава да се възприема като придатък на мъжа, като негодно да оцелее житейски само същество, което само се чуди кого до омотае в мрежите си и един от приомите за това е бременността.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

какво да вреди .. това са прекрасни положителни емоции, който поне за мен бяха доста полезни, приятни , романтични ...... опа пак се размечтах ........

Това което не ни убива, ни прави по-силни

Аз лично не бих искала да се женя бременна. Бих предпочела да родя, да си влезна в нормалните размери и да си купя рокля, която ми стои добре и ми харесва (да оставим настрана пуфтенето, подутите крака и изморяването, ако съм примерно в 9ти месец ).
От визуална гледна точка не харесвам бременни булки, иначе кой както намери за добре - важно е взаимното щастие и че хората са се намерили... не мисля, че въпросът ти "редно ли е..." е зададен правилно в случая.

I only work to enjoy when I am not working.

Говорим за сватба в границите на нормалната бременност , имам предвид до 5-6 месец когато нямаш подути крака и не си още като кит на сухо , ако тръгнеш да се жениш в 9 месец си мисля , че ще е пълно мъчение .... ама знам ли и аз

Това което не ни убива, ни прави по-силни

Веднъж присъствах на една такава сватба, булката беше май в 7-8ми месец, направо се измъчи горката, че и вечерна сватба бяха спретнали...
Де факто вече бяха женени (бяха подписали преди да забременее, но без родители) и родителите настояха да направят сватбата както си му е ред, преди да се роди бебето.
Гледката не беше никак хубава, роклята стоеше като сак, ресторантът беше на 2 етажа и младоженката непрекъснато обикаляше нагоре-надолу с големия тумбак.
Така че - към авторката на темата - случаи всякакви... не винаги жената е инициаторка за бременна сватба.

I only work to enjoy when I am not working.

почти нямам какво да добавя. Додо както винаги е аргументирала позицията си много точно и обстойно. Аз лично не се ожених бременна, но с можот ми живеехме две години заедно и брака ни дойде в момент в който просто решихме ей така да се оженим. Скоро след това пък решихме че искаме и бебе. Но ако реда беше обратен това с нищо нямаше да промени чувствата ни един към друг. В интерес на истината ние сключихме брак по-скоро заради роднините си - ние можехме да си живеем и без брак, но така нещата станаха много по-приемливи за останалите. За нас слава богу - брака не промени нищо нито чувствата ни нито отношенията ни. Днешните млади хора не са така безотговорни - бракове се сключват вече на по-късна възраст когато хората са вече с кариера с позиция в обществото и деца се създават вече със съзнанието че са желани в момента а не само защото така се е случило

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите